Subscribe
Протестното движение победи на изборите. Сега то трябва да докаже, че може да запази доверието на страната, когато се налага да се вземат трудни решения. Победата на „Студентската листа“ на парламентарните избори на 25 октомври слага край на дългия период на управление на Александър Вучич и отваря нова фаза, която заслужава внимание – без автоматичен ентусиазъм, но и без предразсъдъци. Демократичната смяна на властта е добра новина. Решаващият въпрос остава какво победителите възнамеряват да направят с тази власт.
Всичко започна в Нови Сад с рухването на навеса на жп гарата през ноември 2024 г.: шестнадесет загинали – трагедия, която се превърна в символ на обвиненията в корупция, секретност и безотчетност на правителството. От тази рана се зароди движение, способно да излезе извън университетските кампуси и да спечели подкрепа в цялата страна. Вучич призна поражението си. Движението си осигури мандата, към който се стремеше: да промени начина, по който функционира държавата.
Все пак би било грешка да се тълкува този резултат чрез заимствани политически категории. Студентите не са непременно леви. Протестът не означава автоматично прогресивност. Списъкът обедини различни политически възгледи около общи цели: борба с корупцията, възстановяване на институционалната независимост и осигуряване на справедливи изборни условия. Силата му се състоеше именно в способността му да пренебрегне различията, които биха могли да разединят опозицията срещу правителството. Ефективната предизборна стратегия трябва сега да се превърне в програма за управление.
Един консервативен наблюдател може следователно да признае значението на тази промяна, без да дава на победителите „карт бланш“. Изискването за прозрачни обществени поръчки, независима съдебна система и право на мирен протест означава да се изискват надеждни институции. Едно силно правителство трябва да отговаря за своите решения. Националният суверенитет губи смисъла си, когато се смесва с имунитет от контрол за онези, които държат властта.
По тези въпроси има ясни европейски позиции. Групата на европейските консерватори и реформисти допринесе за внасянето на резолюцията на Европейския парламент от октомври 2025 г., която осъжда репресиите в Сърбия и изисква поемане на отговорност за събитията в Нови Сад. В текста се призовава за освобождаването на задържаните мирни протестиращи и за постигане на измерим напредък в областта на върховенството на закона. Този подход подкрепя конкретни демократични гаранции, без да предполага политическа връзка между консерваторите и студентското движение.
Тези гаранции трябва сега да защитят и загубилите изборите. Изпитанието за това предаване на властта ще бъде създаването на институции, които да издържат на следващата смяна на правителството. Това изисква строги разследвания, прозрачни процедури и индивидуална отговорност, установена чрез надлежна правна процедура. Обещанието да се освободи държавата от политически контрол ще бъде подложено на изпитание чрез назначенията, отношенията с медиите и независимостта на съдебната система. Всеки политически преход носи риска една система на лоялност да бъде заменена с друга.
След това идва външната политика. Движението е оставило на заден план няколко спорни въпроса, сред които отношенията с Москва, Косово и европейската интеграция. Управлението на държавата ще остави по-малко място за двусмислие. Сърбия ще трябва да обясни какви отношения иска да поддържа с Брюксел и как възнамерява да управлява връзките си с Русия и Китай. Борбата с корупцията представлява важна основа, но сама по себе си не може да разреши стратегическите противоречия в страната.
Европейският съюз трябва също така да избягва прекалените улеснения. Приветстването на резултатите от изборите не оправдава изказването на преценки за реформите, преди те да бъдат осъществени. Присъединяването изисква резултати, надеждни институции и отговорни отношения със съседните държави. Групата на ЕКР също подчерта необходимостта да се поеме отговорност за войните от 90-те години и да се прояви уважение към техните жертви. Тези въпроси ще останат отворени, независимо от това кой ще стане следващият министър-председател.
Икономиката ще изисква същата сериозност. Мобилизацията ще отстъпи място на бюджетите, инвестициите, обществените услуги и социалните очаквания. Коалиция, създадена в противовес на дадена система, ще се нуждае от положителна причина, за да остане единна. Нейните лидери ще трябва да определят приоритети, да обяснят разходите и да приемат, че някои избиратели може да не са съгласни. Доверието в промяната ще зависи и от това дали ще устоят на изкушението да обещават всичко на всички.
Студентите спечелиха, като поискаха прозрачност, справедливост и отчетност. Сега те ще носят отговорността да ги осигурят. Те трябва да установят истината за Нови Сад, да се справят с корупцията и да обяснят как виждат мястото на Сърбия в Европа. Избирателите им повериха мандат за промяна. Сега тяхната задача е да го превърнат в резултати.