Целият регион, а именно Източното Средиземноморие, е в състояние на тревога през последните месеци поради многоаспектния проект за електропреносна връзка между Гърция и Кипър, в момент, когато Турция, въпреки че не е държава-членка на Европейския съюз, се ангажира с военни заплахи и незаконни действия, които подкопават мира и сигурността в региона.
Анкара, често с мълчаливото съгласие на международната политическа общност, а в много случаи и на самата Европа, продължава да извършва незаконни действия срещу държава като Кипър, която от 1974 г. насам остава частично под окупация вследствие на незаконната турска инвазия.
Колко пъти, всъщност, Кипър е бил засегнат неблагоприятно от незаконните действия и провокации на Турция в процеса на вземане на решения? Колко пъти Европа е си затваряла очите пред турската агресивност?
Турция продължава да твърди, че части от морската зона между Крит и Кипър попадат в рамките на нейния континентален шелф, позовавайки се на незаконното Меморандум за разбирателство между Турция и Либия и на експанзионистичната си доктрина за „Синята родина“ (Mavi Vatan), като същевременно настоява, че всякакви дейности или проучвания в тези зони изискват нейното разрешение. Освен това има многобройни случаи, в които Турция открито е заплашвала както Кипър, така и Гърция.
Защо проектът е важен
Електроенергийната връзка е знаков проект за целия регион на Източното Средиземноморие и трябва да бъде укрепена, защитена и подкрепена от целия Европейски съюз, без резерви или пречки.
Този конкретен проект за електропреносна връзка между Кипър и Гърция е от решаващо значение. Всъщност той ще постави на изпитание и самата надеждност на Европейския съюз, тъй като от ЕС се очаква да защити две от своите държави-членки – Гърция и Кипър – срещу незаконни и необосновани действия.
Ползите от този проект за електропреносна връзка са от жизненоважно значение. От една страна, той ще сложи край на енергийната изолация на Кипър. Кипър е последната държава-членка на ЕС, която остава изолирана в електроенергийно отношение, без никаква връзка с европейската електроенергийна мрежа. Проектът има за цел да свърже Кипър с Крит, а чрез Крит — с континенталната гръцка и по-широката европейска електроенергийна мрежа.
В същото време се очаква това да доведе до икономии за потребителите, тъй като междусистемната връзка има потенциал да осигури годишни икономии по сметките за електроенергия както за потребителите в Гърция, така и за тези в Кипър, чрез намаляване на високите разходи за производство на електроенергия.
Освен това това ще засили енергийната сигурност, като гарантира по-стабилно електроснабдяване по време на периоди на пиково потребление или в случай на аварии в местните електропроизводствени съоръжения.
Проектът несъмнено има и значителен геополитически аспект, тъй като ще засили ролята на Източното Средиземноморие в европейския енергиен пейзаж, като се предвижда в бъдеще да бъде включен и Израел.
Ето защо Европейският съюз е призован да реагира незабавно и колективно на всякакви опити за сплашване и незаконни действия от страна на Турция, като окаже своята недвусмислена подкрепа и гарантира геополитическата защита на електропреносната връзка между Гърция и Кипър.
Преди всичко Европа трябва категорично да осъди турските претенции и незаконните NAVTEX-съобщения, издадени в Източното Средиземноморие, които имат за цел да попречат на подводните проучвания, необходими за полагането на кабела.
В тази връзка трябва да бъдат приети европейски защитни мерки чрез официални интервенции, наред с конкретни правни и практически мерки, с цел да се противодейства на външните заплахи и да се гарантира непрекъснатото изграждане на тази инфраструктура, въпреки какъвто и да е натиск от страна на Турция.
До момента самият Европейски съюз е проявил избирателна чувствителност, като се въздържа от налагането на санкции срещу Турция във връзка с нейните предизвикателства към изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и суверенните права на Гърция, докато налага строги санкции при други международни кризи. Турция остава дестабилизиращ фактор в Източното Средиземноморие и чрез агресивните си тактики се стреми да насочи развитието на събитията в полза на собствените си интереси.
Нека не забравяме, че защитата на критичната енергийна инфраструктура в Източното Средиземноморие е колективна европейска отговорност и изисква реална солидарност с Кипър и Гърция.
Проект от такъв мащаб наистина поставя на изпитание устойчивостта на самата Европа пред лицето на незаконни действия, целящи да попречат на две от нейните държави-членки да упражнят суверенните си права.