Subscribe
Планът на ЕС за сканиране на лични съобщения с помощта на изкуствен интелект предизвиква ожесточени дебати относно защитата на децата, неприкосновеността на личния живот и бъдещето на цифровите права
Европейският съюз се готви да вземе едно от най-значимите си решения в областта на цифровата сигурност. Предложение, известно като „контрол на чата“, може скоро да позволи личните съобщения, изпратени чрез платформи като WhatsApp, Telegram и Signal, да бъдат автоматично сканирани от изкуствен интелект преди криптиране. Деветнадесет държави членки вече са изразили подкрепата си и ако Германия подаде своя решителен глас „за“, мярката може да влезе в сила на 14 октомври 2025 г.
Обявената цел на инициативата е да защити непълнолетните от онлайн злоупотреби – приоритет, който никой политик не би отхвърлил открито. Въпреки това предложеният механизъм предизвика буря от критики не само заради техническите и правните си последици, но и заради това, което символизира: дълбока промяна в подхода на Европа към неприкосновеността на личния живот, наблюдението и цифровата свобода.
Как ще работи „контролът на чата“
Системата предвижда наблюдение с помощта на изкуствен интелект на всяко частно съобщение, изпратено чрез основните платформи за комуникация. Вместо да бъде насочена към лицата, срещу които се води разследване, мярката ще се прилага повсеместно. Всяко съобщение ще бъде анализирано от алгоритъм и всяко съдържание, което се счита за „подозрително“, ще бъде автоматично препращано на националните органи за проверка.
Успоредно с това по-широката стратегия на ЕС ProtectEU е насочена още по-далеч. До 2030 г. в нея се предвижда разработването на инструменти, които ще предоставят на правоприлагащите органи пряк достъп до криптирано съдържание, като по този начин на практика ще се премахне една от основните гаранции на съвременната цифрова комуникация – криптирането от край до край.
Докато поддръжниците твърдят, че тези стъпки са необходими за борба с експлоатацията на деца онлайн, критиците твърдят, че предложението е равносилно на системно наблюдение, при което алгоритми, а не съдии, решават какво се счита за законна реч.
Поверителност срещу защита: Напрегнат баланс
Благородната цел за защита на децата се сблъсква с опасенията за нарушаване на гражданските свободи. Защитниците на неприкосновеността на личния живот предупреждават, че след като се създаде прецедент за сканиране на всички комуникации, обхватът на наблюдението може лесно да се разшири отвъд защитата на децата.
Освен това надеждността на изкуствения интелект остава под въпрос. Фалшивите положителни резултати – невинни съобщения, маркирани като обидни – биха могли да затрупат органите, да заклеймят несправедливо потребителите и да подкопаят доверието в цифровите платформи. И обратното, фалшивите негативи могат да позволят на действително вредно съдържание да се промъкне.
По-широката загриженост е, че ако всяко съобщение се анализира предварително, разликата между защита и проникване се разрушава. За много критици това би означавало край на частната комуникация като значимо понятие в Европа.
Икономически и геополитически последици
Освен за гражданските свободи, предложението крие и сериозни икономически рискове. В продължение на години ЕС се позиционира като глобален шампион в областта на защитата на личните данни, особено със забележителния Общ регламент за защита на данните (ОРЗД). Тази репутация отличава Европа от моделите на САЩ и Китай, които са по-ориентирани към наблюдение.
Ако контролът върху чата стане закон, доверието в ЕС може да пострада. Технологичните компании може да преразгледат инвестициите си, като преместят инфраструктурата и талантите си в региони с по-малко натрапчиви разпоредби. Това би отслабило цифровата екосистема на Европа в момент, когато глобалната конкуренция в областта на изкуствения интелект, киберсигурността и индустриите, основани на данни, се засилва.
Разходите, свързани с репутацията, могат да надхвърлят икономическите. За гражданите превръщането на ЕС от пазител на неприкосновеността на личния живот в архитект на наблюдението би представлявало дълбока политическа промяна, която ще подкопае доверието в институциите му.
Германия държи ключа
Сега решението е на Германия, чието правителство все още не е поело ангажимент. Берлин е изправен пред деликатна дилема: от една страна, ако подкрепи предложението, ще демонстрира солидарност с усилията на ЕС за изграждане на по-безопасно цифрово пространство за децата. От друга страна, той рискува да отчужди гражданите, защитниците на неприкосновеността на личния живот и предприятията, които смятат криптирането за незаобиколима гаранция за демокрацията.
Залогът за Германия е както политически, така и икономически. Подкрепата за Chat Control може да засили колективната позиция на ЕС по отношение на сигурността, но също така може да заклейми Берлин като вносител на най-спорния закон за наблюдение в Европа.
Определяне на цифровото бъдеще на Европа
В същността си дебатът не е просто за технически регламент, а за вида цифрово общество, което Европа иска да изгради. Трябва ли да се търси сигурност, като се позволи на изкуствения интелект да проверява всяко съобщение? Или неприкосновеността на личния живот трябва да остане неприкосновена, дори ако това затруднява контрола върху онлайн злоупотребите?
Въпросът се простира далеч отвъд смартфоните. Той засяга определението за гражданство в цифровата епоха – дали хората могат да очакват частни пространства за комуникация, или всички обмени подлежат на надзор в името на сигурността.
С наближаването на гласуването през октомври едно е ясно: ЕС се намира на ключов кръстопът. Защитата на децата безспорно е морален императив, но извършването ѝ чрез превантивно масово наблюдение може да застраши самите свободи, които Европа отдавна твърди, че защитава. Резултатът ще определи не само начина, по който европейците изпращат съобщения днес, но и основните принципи, които ще управляват цифровия им живот утре.
Алесандро Фиорентино