Subscribe
На 8 юли 2025 г. Съвместната комисия по изкуствен интелект към ирландския парламент организира дискусия с първия държавен министър на Ирландия по въпросите на изкуствения интелект Ниам Смит, за да разгледа първата стратегия за изкуствен интелект на страната – AI: Here for Good – и нейното съответствие с Акта на ЕС за изкуствения интелект.
Последната има за цел да възприеме основана на риска рамка за регулиране на ИИ, като забрани практики като социалното точкуване и наложи защита срещу дискриминация, докато прилагането в Ирландия, което трябва да започне да функционира напълно до август 2026 г., възприема така наречения разпределен модел с осем компетентни органа, включително Комисията за защита на данните и Ирландската комисия по правата на човека и равенството, натоварени със задачата да наложат спазването на изискванията, особено по отношение на основните права.
Макар че дебатът в Съвместния комитет, замислен като „преглед на състоянието на държавата“, засегна няколко критични въпроса, вариращи от икономическа конкурентоспособност до обществена трансформация, една тема се очерта като особено спорна: използването на изкуствен интелект в творческите индустрии и последиците от него за правата върху интелектуалната собственост (ИС).
Този въпрос, повдигнат остро от депутата социалдемократ Синеад Гибни и подкрепен от депутата Пол Мърфи, не само отразяваше нарастващото напрежение между насърчаването на иновациите и защитата на правата на артистите и творците, но и разкриваше разломна линия в ирландската стратегия за ИИ, която може да има дълбоки последици за правата на човека.
Депутатът Синеад Гибни се спря на използването на изкуствен интелект в маркетинга и изкуството, като постави въпроса как стратегията на Ирландия се справя с потенциалната кражба на интелектуална собственост.
Тя отбеляза, че системите за изкуствен интелект, особено генеративните модели, често разчитат на набори от данни, които включват материали, защитени с авторски права, извлечени от интернет без съгласието на създателите. Според нея тази практика крие риск от експлоатация на творците и подкопаване на техните икономически и творчески права.
Депутатът Пол Мърфи засили тази загриженост, като се позова на неотдавнашен случай с Конор Костик, член на Съюза на ирландските писатели, който откри, че 52 негови произведения, включително 24 книги, са били използвани без разрешение за обучение на моделите на изкуствения интелект на Meta.
Мърфи попита дали такива модели трябва да могат да работят извън стандартните рамки на авторското право, на което министър Смит отговори недвусмислено: „Не.“
При този обмен обаче изкристализира важен въпрос, свързан с правата на човека: правото на контрол върху творческите резултати, тъй като интелектуалната собственост не е просто икономически актив, а крайъгълен камък на личната автономия и свободното изразяване.
Действително, в член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека се признава правото на всеки на „защита на моралните и материалните интереси, произтичащи от всяко научно, литературно или художествено произведение“.
Позволявайки на системите с изкуствен интелект да използват материали, защитени с авторско право, Ирландия рискува да наруши този принцип, като потенциално задуши свободата на изкуството и икономическите възможности за препитание.
Като част от отговора си на тези опасения министър Смит призна значението на защитата на интелектуалната собственост, посочвайки разпоредбите на Закона за изкуствения интелект на ЕС, които от август 2025 г. ще изискват от доставчиците на технологии да спазват законите за авторското право и да разкриват данни за обучението на регулаторните органи при поискване. Тя също така потвърди, че до август 2026 г. допълнителни задължения ще гарантират, че генерираното от ИИ съдържание може да бъде идентифицирано в машинночитаеми формати, което ще повиши прозрачността.
Въпреки това, когато Гибни го попита дали Ирландия ще обмисли вътрешно законодателство, което да отстрани пропуските в Закона на ЕС за изкуствения интелект, особено по отношение на кражбите на произведения на изкуството, Смит призна, че е „твърде рано да се каже“, но изрази готовност за тази идея.
Този отговор, макар и прагматичен, накара някои членове на комисията да се загрижат за дисбаланса в подхода на Ирландия, който изглежда дава предимство на бизнес иновациите пред солидната защита на творците.
Липсата на конкретни ангажименти за справяне с кражбата на интелектуална собственост е особено поразителна предвид културното наследство на Ирландия, особено когато се вземат предвид огромните усилия, положени за популяризиране на литературни гиганти като Джойс и Хийни като основни посланици на ирландския творчески сектор.
Въпреки това, както отбелязват членовете на комисията, в стратегията „AI: Here for Good“ се набляга на подкрепата за бизнеса, като малко се споменава за гаранции за творците.
Твърдението в стратегията, че Актът на ЕС за изкуствения интелект налага „малко или никакви задължения“ на предприятията, които използват изкуствен интелект за повишаване на производителността, поражда опасения, че творческите индустрии могат да останат уязвими за експлоатация от страна на технологичните гиганти.
По-широките последици са очевидни, като се има предвид, че дебатът за интелектуалната собственост като цяло не е само за авторското право; той се пресича със свободата на словото и икономическото равенство.
Художниците разчитат на работата си както за изразяване, така и за препитание. Ако системите с изкуствен интелект могат свободно да събират техните творби, това крие риск от обезценяване на труда им и заглушаване на гласовете им, тъй като те може да нямат ресурсите да се конкурират с генерираното от изкуствен интелект съдържание, което залива пазара.
Тази динамика засяга и свободата на словото, тъй като ако технологичните компании доминират в създаването на съдържание, управлявано от изкуствен интелект, те биха могли да оформят разкази и естетика по начин, който дава предимство на търговските интереси пред различните гласове.
В центъра на дебата беше и обсъждането от комисията на предложението за регулаторен „пясъчник“, чиято цел е да предостави на стартиращите предприятия правни насоки и тестова среда.
Докато министър Смит я определи като инструмент за насърчаване на иновациите в рамките на законовите граници, Гибни постави под въпрос как тя ще се справи с рисковете, свързани с личните данни на живо – проблем, свързан с правото на неприкосновеност на личния живот.
Отвореността на министър Смит към вътрешно законодателство за отстраняване на тези пропуски е положителен сигнал, но са необходими конкретни действия за успокояване на творците и защита на техните права.
Едно от възможните решения е да се засили прилагането на авторските права в рамките на ИИ на Ирландия. Това би могло да включва изискване за изрично съгласие за данните за обучение, изискване за компенсация на творците, чиито произведения са използвани, и създаване на прозрачна одитна пътека за моделите на ИИ.
Освен това Ирландия би могла да се възползва от председателството си на ЕС през 2026 г., за да се застъпи за по-строга защита на интелектуалната собственост на европейско равнище и да се позиционира като защитник на иновациите и правата на човека.
Обществената осведоменост и образованието, както подчертаха редица членове на комитета, също са от решаващо значение. Чрез включването на ограмотяването по въпросите на изкуствения интелект в училищата и програмите на общността Ирландия може да даде възможност на гражданите да се ориентират в цифровия пейзаж и да се застъпват за своите права.
Планираната кампания за ограмотяване по отношение на изкуствения интелект на по-възрастните хора, насочена към 60 000 души, е стъпка в правилната посока, но са необходими по-широки усилия за преодоляване на цифровото разделение.
В крайна сметка дебатът на Съвместния комитет на 8 юли 2025 г. разкри амбициозната визия на Ирландия за ИИ, но също така разкри и едно критично „сляпо петно“: защитата на интелектуалната собственост като човешко право.
Загрижеността, изразена от депутатите Гибни и Мърфи, подчертава необходимостта от по-балансиран подход, който да защитава творците и същевременно да насърчава иновациите.
Тъй като Ирландия се подготвя да приложи Акта на ЕС за изкуствения интелект и да създаде своя национална служба за изкуствен интелект, тя трябва да гарантира, че стратегията ѝ не дава приоритет на икономическите ползи за сметка на свободата на изкуството и икономическото равенство.
Ако тези проблеми не бъдат решени, това рискува да подкопае общественото доверие и да затвърди неравенствата, като постави под въпрос претенциите на Ирландия за етично лидерство в областта на изкуствения интелект. Пътят напред изисква смели действия, както законодателни, така и културни, за да се гарантира, че ИИ служи на общото благо, както обещава стратегията на министър Смит.
Дебатът засегна и въпроса за капацитета за изпълнение. Няколко депутати изразиха загриженост, че разпределеният регулаторен модел на Ирландия може да отслаби отчетността, тъй като осем компетентни органа са натоварени с надзора, но нито един орган не носи крайната отговорност. Критиците предупредиха, че подобна разпокъсаност крие риск от непоследователно прилагане на закона и може да остави вратички, от които да се възползват по-големите технологични компании, разполагащи с ресурси да се ориентират в сложните надзорни структури. Това безпокойство се засилва от резултатите на Ирландия по отношение на прилагането на защитата на данните, където критиците обвиняват Комисията за защита на данните, че действа твърде бавно срещу многонационални фирми със седалище в Дъблин.
Друг нерешен въпрос е финансирането. Стратегията „ИИ: тук за добро“ ангажира Ирландия с амбициозни цели – от стимули за научни изследвания до кампании за ограмотяване, но без яснота относно устойчивата финансова подкрепа. Членовете на Комитета изразиха съмнение дали регулаторните органи, университетите и творческите индустрии ще получат достатъчно ресурси, за да осигурят истински баланс между иновациите и защитата на правата. Без значими инвестиции стратегията рискува да се превърне в предимно символичен документ, а не в практическа рамка.
В това отношение дебатът разкри основно напрежение: дали Ирландия ще използва ИИ, за да укрепи икономическата си позиция на европейски технологичен център, или ще пренастрои модела си, за да защити и своите задължения в областта на културата и правата на човека.