Subscribe
Обикновено американската традиция е действащите президенти да имат два мандата. От 45 бивши президенти само 11 са заемали длъжността за един път, а в (очевидно възможния) случай на завръщане на Тръмп в Белия дом след прекъсването през 2020 г. броят им ще намалее до 10.
Предпочитанията на американските избиратели за приемственост и стабилност играят ключова роля в тази традиция. Когато действащ президент успешно изкара първия си мандат, това често се възприема като одобрение на неговата работа. Гласоподавателите са склонни да се ориентират към познати и доказани лидери, което води до преизбиране за втори мандат. Факторът „дяволът знае“ може да бъде мощен мотиватор за избирателите.
Друг важен фактор е институционалното предимство на действащите президенти. Те се радват на разпознаваемост на името, на утвърдени постижения и на огромните ресурси на председателството. Това съчетание затруднява провеждането на успешни кампании от страна на претендентите, тъй като те не разполагат със същата степен на известност и ресурси.
Освен това партиите обикновено се сплотяват около кандидатурата за преизбиране на действащия президент, което осигурява стабилна мрежа за подкрепа и единен фронт. Подкрепата на тази партия може да има съществено значение за изхода от изборите.
Но дали Джо Байдън все още се ползва с подкрепата на гореспоменатата партия? Това наистина зависи от това кого питате. Последните месеци бяха изпълнени с привърженици на действащия президент, които декларираха своята вярност към кандидатурата на Байдън през 2024 г., но също така и с „неназовани източници“ или консултанти на Демократическата партия, които намекваха за възможността, или я изказваха на глас, че това не би било правилният начин на действие.
Ако демократите все пак решат да издърпат килимчето изпод действащия си президент, ето трите основни причини, които биха могли да стоят зад това решение:
Загриженост за доверието и възрастта
Според последните проучвания рейтингът на Джо Байдън е спаднал до едва 39%. Според проучването, проведено от CNN и SSRS между 25 и 31 август, две трети от регистрираните гласоподаватели, които се определят като демократи или клонят към демократите, са изразили предпочитание към кандидат, различен от Байдън. В рамките на тази група 18% посочват конкретно алтернативен кандидат, докато преобладаващото мнозинство от 82% просто желаят друг човек в ролята на президент.
Освен това близо 60% от анкетираните посочват, че според тях политическите решения на Байдън са оказали отрицателно въздействие върху състоянието на икономиката. Още по-голяма част от тях, а именно 76%, изразиха сериозни опасения относно възрастта на президента, като отбелязаха, че на 80-годишна възраст той може да няма физическата възможност да изпълнява пълния си мандат, ако бъде преизбран.
И кой би могъл да ги вини? Ако по време на изборите през 2020 г. когнитивните подхлъзвания на Джо Байдън бяха рядко (макар и значително) явление, сега те са почти гарантирани по време на публични изяви. Компилациите от гафове, объркани тиради и моменти, в които съзнанието на президента сякаш е заседнало в алтернативна история („Путин губи войната в Ирак“), се разпространяват ежеседмично в социалните мрежи.
Дори и някои републикански фигури да смятат, че Тръмп е твърде токсичен или рискован, за да се стигне до повторен вот, когнитивната разлика между двамата е голяма. Студената истина е, че Тръмп изглежда умствено изострен, а опонентът му – не. Достатъчно е само едно от психическите замръзвания на Байдън по време на телевизионен дебат, за да може бившият президент да активира хищническите си инстинкти и да злепостави демократа пред нацията.
Влошаване на ситуацията в Украйна
Един от аспектите, които предизвикаха симпатиите на Джо Байдън сред източноевропейските му съюзници, беше твърдата му подкрепа за каузата на обсадената Украйна. Администрацията на Байдън предложи на Киев много предимства пред руската агресия – от средства до модерни оръжия, танкове, изтребители и дори забранени боеприпаси.
Но както вече беше посочено, американците са недоволни от състоянието на икономиката си. Един от факторите за това се възприема като огромната финансова помощ, която се изпраща на Украйна. Би било грешка да се подценяват изолационистките тенденции на американската общественост. Дори в условията на световни войни много американци избират неутралитет, преди техните правителства да вземат решение за военна намеса.
Тръмп се възползва от изолационистките настроения през 2016 г., засили ги и някои биха казали, че сега събира плодовете им: анкетите показват. 55% от американците са на мнение, че Конгресът на САЩ трябва да се въздържи от отпускането на допълнителни средства за подпомагане на Украйна, докато останалите 45% твърдят, че Конгресът трябва да отпусне такива средства. Освен това 51% от анкетираните смятат, че Съединените щати вече са изпълнили задълженията си за подпомагане на Украйна, а останалите 48% твърдят, че трябва да се направи повече в това отношение.
Струва си да се отбележи, че по време на проучване, проведено в края на февруари 2022 г., в началото на руската инвазия, 62% от анкетираните изразиха мнение, че САЩ е трябвало да бъдат по-активни в подкрепата си за Украйна. Това е важно, тъй като Тръмп твърди в предизборната кампания, че Украйна не вижда достатъчно предимство и затова трябва да поиска мир, като същевременно обещава „да сложи край на войната за един ден“.
Продължаването на украинската контраофанзива без почти никакви резултати със сигурност ще засили тезата, че е било грешка администрацията на Байдън да дава толкова много пари на Киев (последният финансов пакет беше над 43 млрд. долара). Едно руско настъпление би било още по-опустошително не само за украинците, които и без това изпитват трудности, но и от прагматична гледна точка за кампанията на Байдън през 2024 г., който ще трябва по някакъв начин да обясни на гласоподавателите защо е влязъл „с всички сили“ и се е провалил.
В момента на писане на статията изходът все още не е ясен, но облаците на песимизма се сгъстиха на небето във Вашингтон и в съзнанието на много анализатори на конфликта.
„Твърде ляво“
Макар да не е новина, че някои настоящи и бивши републиканци (както и част от широката общественост) смятат Тръмп за „твърде десен“, Байдън успя да създаде усещане в собствената си партия, че е твърде ляв. По-центристките демократи се чувстват отчуждени от подкрепата, която той оказва на радикалното крило на партията, и от някои негови политики, като например: опрощаване на студентски заеми, въвеждане на политики на силна ръка за борба със „системния расизъм“, стотици милиарди долари федерални разходи за увеличаване на използването на по-чиста енергия и за увеличаване на социалните помощи, като същевременно проявява минимална загриженост за бюджетния дефицит. Пренебрежение към борбата с масовата имиграция и т.н.
Пред лицето на това политическо статукво действителни и бивши умерени представители на двете партии заплашват да пуснат свой собствен президентски билет през 2024 г. под знамето на „Без етикети“ – организация, която от 2010 г. насам насърчава центристките политики и дори помага за финансирането и избирането на някои демократични кандидати. Този ход ще се окаже пагубен за преизбирането на Байдън. Някои от имената, на които „No Labels“ може да заложи, са Джо Манчин, смятан за вечния умерен лидер на американската политика, или популярният центрист Андрю Янг, който напусна DNC преди две години.
Въпреки това, президентският билет „Без етикети“ засега не е гаранция. Високопоставени представители на Демократическата партия се опитват да убедят движението да се оттегли, тъй като повечето гласове, които то би привлякло, са тези на Джо Байдън. Представителите на движението обаче споменаха, че трети кандидат в надпреварата би бил решение само ако не виждат „друга възможност“.
Като се имат предвид тези факти, може да се смята, че е стратегически правилно демократите да се стремят към помирение, а не към конфликт с No Labels. Но няма съмнение, че помирението означава или друг кандидат, различен от Байдън, или открити демократични първични избори, както предложи Андрю Янг на 17 септември.