Към по-силен ЕОЦКП: Европа се насочва към централизиране на пазарния надзор

ЕС подготвя сериозна промяна във финансовия надзор, целяща да обедини фрагментираните пазари и да повиши глобалната конкурентоспособност

Преди малко повече от десетилетие Европейският съюз извърши историческо прехвърляне на суверенитет, като повери на Европейската централна банка централизирания банков надзор. Днес блокът обмисля подобна трансформираща стъпка – този път в сферата на надзора на финансовите пазари. През декември се очаква Европейската комисия да представи законодателно предложение, което значително ще засили правомощията на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), като прехвърли важни надзорни функции от националните регулатори на европейско равнище.

Инициативата бележи решаващ етап в дългогодишния стремеж на ЕС да изгради истински съюз на капиталовите пазари. Въпреки единната валута и десетилетията усилия за интеграция, финансовият пейзаж в Европа остава фрагментиран. Трансграничните инвестиции са разрешени, но системите, които подпомагат търговията – пазарни инфраструктури, механизми за сетълмент и регулаторен надзор – все още функционират предимно в рамките на националните граници. Понастоящем в ЕС има 14 клирингови пазара и 32 депозитара на ценни книжа, повечето от които са собственост на национални фондови борси и се контролират на национално равнище. Тази смесица от правила и органи възпрепятства появата на единен, задълбочен и ликвиден европейски финансов пазар, способен да насочва ефективно капитали към предприятията и иновациите.

Със засилването на глобалната конкуренция цената на тази фрагментация става все по-очевидна. Хармонизираната правна и надзорна рамка сега се разглежда като съществена за повишаване на привлекателността на европейските пазари, особено за международните инвеститори. Централизирането на надзора обаче е политически чувствително, тъй като включва прехвърляне на суверенитет от националните надзорни органи – като италианския Consob – към федерален орган. За много правителства това не е просто техническа реформа, а фундаментална промяна в баланса на силите.

Според информация, разпространена в Брюксел, предстоящото предложение на Комисията има за цел да засили правомощията на ЕОЦКП, като прехвърли някои надзорни правомощия от националните в европейските ръце. Реформата се съсредоточава върху създаването на рационализиран изпълнителен съвет, отговарящ за ежедневния надзор, допълнен от надзорен съвет, съставен от представители на националните агенции. Съветът ще запази възможността да оспорва основните решения на ЕОЦКП, като гарантира, че държавите-членки ще продължат да участват в стратегическия надзор.

Този хибриден модел ще наподобява структури, които вече функционират в други области на финансовото управление на ЕС, като например Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), механизма за банков надзор (ЕНМ) и наскоро създадения орган за борба с изпирането на пари (ОАБП). „Искаме да придвижим пазарния надзор към центъра“, обясни високопоставен служител на ЕС. Въпреки това вътрешната съпротива остава силна. Държави като Ирландия и Люксембург – основни центрове за инвестиционни фондове и финансови услуги – се опасяват, че по-голямата централизация може да подкопае конкурентната им привлекателност.

Поддръжниците на реформата твърдят, че по-силен и единен надзор ще повиши доверието в ЕС в чужбина. Те твърдят, че международните инвеститори са по-склонни да инвестират в пазар, управляван от последователни правила и подкрепен от стабилен надзорен орган. „Наличието на федерален надзор на пазара в САЩ не пречи на Делауеър да бъде финансов център, нито пък принуждава всички американски банки да бъдат със седалище в Ню Йорк“, отбеляза същият служител.

Скептицизмът не се ограничава само до финансовите центрове. Няколко държави членки в миналото са се противопоставяли на прехвърлянето на правомощия по финансови въпроси. Германия например прие централизирания банков надзор през 2012 г., едва когато световната финансова криза разкри слабости в собствената ѝ система. Днес, когато Берлин е изправен пред по-широко преосмисляне на икономическия си модел, част от неговите представители признават, че структурната промяна във финансовия надзор може да бъде не само полезна, но и необходима.

В същото време фрагментираният европейски пазар продължава да е от полза за големите американски банки, които работят безпроблемно отвъд Атлантическия океан и могат да предлагат услуги, които европейските финансови институции трябва да закупуват на парче. Предложението на Комисията предвижда също така увеличаване на бюджета и работната сила на ЕОЦКП – понастоящем под 400 служители – с оглед на по-широките му отговорности. Очаква се обаче преговорите със Съвета и Европейския парламент да бъдат трудни.

Залогът далеч надхвърля техническите подробности на надзора. Икономическата тежест на Европа на световната сцена намалява. През 2000 г. икономиката на ЕС възлизаше на 95 % от тази на САЩ, а днес е едва 65 %. Ако не се предприемат решителни мерки, прогнозите сочат, че след десет години Европа може да представлява едва половината от размера на американската икономика. Укрепването на ЕОЦКП и изграждането на истински Съюз на капиталовите пазари може да не са достатъчни, за да обърнат тази тенденция, но те могат да се окажат незаменими стъпки за предотвратяване на по-нататъшното влошаване.

Алесандро Фиорентино