Subscribe
Изкуственият интелект се превърна в ключова тема на обсъждане в Общото събрание на Организацията на обединените нации, където световните лидери обсъждат възможностите и рисковете, свързани с бързото развитие на тази технология. Дебатът бе предизвикан от неотдавнашното – и изключително противоречиво – обръщение на президента на САЩ Доналд Тръмп пред Общото събрание. Инциденти, които подчертават потенциалната загуба на контрол, наред с нарастващата тревога, изразена от секторите за киберсигурност и изкуствен интелект, подхраниха дебата относно необходимостта от по-голям обществен надзор. На този фон се появи значително разминаване между позицията на Съединените щати и тази на много други държави – особено в Европа –, които подкрепят въвеждането на регулаторни мерки.
ПОЗИЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш постави въпроса за безопасността на изкуствения интелект сред приоритетите на международната дневна ред. В обръщението си към Общото събрание той подчерта необходимостта да се предотврати възлагането на решения, свързани с живота и смъртта на хора, на машини, като свърза този принцип с въпроса за автономните оръжейни системи и т.нар. „роботи-убийци“. Гутериш вече беше подчертал рисковете, свързани с изкуствения интелект, в първото си обръщение към Общото събрание преди десет години. Настоящата му позиция се фокусира върху необходимостта да се създадат условия, благоприятстващи отговорното развитие на технологията, и да се въведат допълнителни предпазни мерки за намаляване на рисковете, свързани с нея. В този контекст Съветът за сигурност на ООН ще обсъди конкретни форми на надзор над изкуствения интелект с участието на водещи фигури от сектора.
ОТКАЗЪТ НА САЩ ДА ПРИЕМАТ РЕГУЛИРАНЕ
Американската администрация, оглавявана от Доналд Тръмп, заема коренно различна позиция. Президентът отново изрази своето несъгласие с всякаква форма на регулиране на изкуствения интелект, като дори оспори терминологията, която обикновено се използва за описание на тази технология. Според Тръмп терминът „изкуствен интелект“ ограничава обхвата му и трябва да бъде заменен с „суперинтелект“ – определение, което той счита за по-подходящо. Освен това президентът сравни предупрежденията относно безопасността на ИИ с миналите спорове около климатичните промени, като изтъкна, че някои катастрофични прогнози, направени от защитниците на безопасността на ИИ, напомнят тези, които някога бяха отправени по отношение на глобалното затопляне. Вследствие на това позицията на САЩ отхвърля идеята за задължително международно управление, разглеждайки я като част от глобалистична програма за контрол над технологиите. Вместо това Тръмп подчерта, че всяка голяма иновация неизбежно носи със себе си предизвикателства, като в същото време признава възможността за сценарии, при които роботите биха могли да представляват заплаха.
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПОДХОД И ТЪРСЕНЕТО НА ОБЩИ СТАНДАРТИ
За разлика от Вашингтон, повече от двадесет държави — предимно европейски — се застъпиха за въвеждането на задължителни регулации относно безопасността на най-напредналите форми на изкуствен интелект. Основната загриженост е, че темпото на технологичното развитие може да надхвърли способността на институциите да разберат и управляват адекватно последствията от него. Китай и САЩ, определени като водещи сили в сектора на изкуствения интелект, не подкрепиха това предложение. Обединеното кралство обяви планове за стартиране на инициатива, насочена към установяване на глобални стандарти по време на председателството си в Г-20, насрочено за 2027 г. Същевременно Лондон обяви партньорство в областта на отбраната с Вашингтон, което включва усилия за откриване на кибератаки, насочени срещу критичната инфраструктура.
ТЕХНОЛОГИЧНА АВТОНОМИЯ И МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Франция заема позиция, силно ориентирана към европейската технологична автономност. Еманюел Макрон предложи разработването на системи за изкуствен интелект, независими от големите световни сили, като подчерта необходимостта да се избегне технологичната зависимост от Съединените щати или Китай. В този контекст Париж се застъпва за споделяне на инвестициите, необходими за създаването на усъвършенстван модел за изкуствен интелект с отворен код. Дебатът обаче засяга и частния сектор в САЩ; водещите американски компании в областта на изкуствения интелект проявяват все по-голям интерес към международната координация по въпросите на безопасността и сигурността.
РЕГУЛИРАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ И ГЛОБАЛНА СТАБИЛНОСТ
Дискусията относно изкуствения интелект отразява по-широко разминаване в подходите към международното управление на технологиите. От една страна, европейският подход има тенденция да дава приоритет на принципа на предпазливост, установяването на общи правила и въвеждането на предпазни мерки за насочване на развитието на ИИ — въз основа на убеждението, че технология, която е предопределена да играе все по-значителна роля в обществото и международната сигурност, не може да бъде оставена без адекватен надзор. От друга страна, позицията на САЩ – както я изрази Доналд Тръмп – поставя по-голям акцент върху свободата на технологичното развитие и необходимостта да се избягват международни ограничения, които биха могли да задушат иновациите. Този контраст е особено значим, като се има предвид настоящата международна обстановка, белязана от конфликти, геополитически напрежения, киберзаплахи и нарастващи съмнения относно глобалната стабилност. В този контекст способността за регулиране на новите технологии се превръща в неразделна част от по-широкото търсене на инструменти за запазване на международния мир и сигурност. Европейската позиция, фокусирана върху многостранното сътрудничество и създаването на общи стандарти, е следователно част от усилията за справяне с рисковете, свързани с изкуствения интелект, чрез общи механизми; междувременно различаващият се подход на САЩ подчертава трудността при постигането на глобален консенсус именно в момент, когато международната фрагментация усложнява колективното управление на възникващите заплахи.