Subscribe
Броят на предприятията, ръководени от чуждестранни предприемачи, достига 677 000, като растежът в северната част контрастира с отстъплението в южната
Чуждестранните предприемачи разширяват присъствието си в Италия, като броят на фирмите, които ръководят, достига приблизително 677 000 след ръст от над 16 000 през първите шест месеца на 2026 г. Въпреки това зад националния ръст се крие неравномерна картина: Северозападът продължава да привлича и да поддържа чуждестранни предприятия, докато някои части на Южна Италия губят позиции.
Данните са взети от италианския търговски регистър и са анализирани от InfoCamere за проекта „Futurae“ – инициатива, подкрепена от Министерството на труда и социалните политики и Unioncamere. Те разкриват бизнес общност с разнообразен произход, ясно изразена секторна специализация и силна локална концентрация. Около 79 % от фирмите с чуждестранен капитал се ръководят от лица, произхождащи от държави извън Европа.
Ломбардия и по-широкият Северозапад съставляват 32,7 % от предприятията с чуждестранно участие в Италия, което превръща този регион в най-голямата географска концентрация, отбелязана в данните. Той отбелязва и най-силния годишен ръст – 1,5 %. Югът, от друга страна, отчита спад от 3,6 %, като Кампания и Калабрия са особено засегнати.
Тези годишни регионални промени трябва да се разграничават от отбелязания на национално равнище ръст през първата половина на 2026 г. Като цяло обаче те показват, че общото разрастване не води до растеж навсякъде. Географията на чуждестранното предприемачество продължава да бъде силно диференцирана, което повдига въпроси относно условията, които помагат на предприятията да се установят и да останат активни.
На провинциално равнище Прато запазва позицията си на най-международно разнообразната бизнес среда в Италия според показателя, използван в доклада: предприятията с чуждестранно управление съставляват 33,7 % от всички фирми. Триест следва с 20,8 %, докато Империя се изкачва на трето място с 18,8 %, измествайки Флоренция от подиума.
Тези класации отразяват състава на местната бизнес общност, а не просто броя на чуждестранните предприемачи. Високият процент сочи за особено значимо присъствие в икономиката на провинцията, дори когато в по-голям град или регион може да има повече предприятия, ръководени от чужденци, в абсолютно изражение.
Едноличните търговци дават по-ясна представа за хората, които стоят зад тази дейност. Те съставляват приблизително 70 % от всички предприятия с чуждестранно управление. Сред собствениците им най-многобройни са мароканците – 53 364 собственици, румънците – 52 541, и китайците – 50 166. Заедно тези три групи съставляват 32,4 % от чуждестранните еднолични търговци.
Предприемачите от Албания, Бангладеш и Пакистан заедно съставляват още 20 %, докато тези от Египет, Нигерия и Сенегал представляват 10,5 %. Това разпределение илюстрира широкия обхват на чуждестранното предприемачество, като същевременно показва как някои общности са придобили особено важна роля.
Изборът на сектори добавя още едно измерение към общата картина. Мароканските предприемачи са особено активни в търговията, като най-голямата им концентрация е отбелязана в Катанцаро, Реджо Калабрия и Месина. Румънските собственици са силно свързани със строителството и имат забележимо присъствие във Витербо, Торино и Кремона.
Китайските предприемачи се открояват в производството и развлекателните услуги. Тяхната концентрация е особено забележителна в Прато, където те съставляват 67,2 % от чуждестранните еднолични търговци. В Фермо, в региона Марке, делът им достига 27,3 %. Тези данни се отнасят конкретно до чуждестранните еднолични търговци, а не до цялата местна бизнес общност.
Тези тенденции сочат, че чуждестранното предприемачество се разглежда най-добре както в контекста на местните икономики, така и чрез националните общи показатели. Различните общности участват в различни пазари, а тяхното присъствие варира значително в различните провинции. Самите цифри не дават отговор на въпроса защо са възникнали тези специализации или какво обяснява контрастните регионални тенденции.
Въпреки това те предлагат ясна отправна точка за политиците и бизнес организациите: нарастващият общ национален показател може да съпътства местен спад. За да се разберат и двете тенденции, е необходимо да се обърне внимание на засегнатите сектори, региони и бизнес структури.
За читателите, които анализират общия ръст, основното разграничение е следователно между националната динамика и местния опит: и двете са от съществено значение за разбирането на променящата се роля на чуждестранните предприемачи в цялата страна.
Броят на предприятията в Италия, ръководени от чуждестранни инвеститори, наближава 700 000, но тяхното значение надхвърля този праг. Динамичното разпределение по региони показва къде международната предприемаческа дейност се утвърждава все по-силно и къде присъствието ѝ отслабва.
Алесандро Фиорентино