Subscribe
„За последен път отидох през 75 г., трябваше да отида отново през 76 г., но в Аржентина беше извършен преврат. Обичам морето, наистина обичам“, каза папа Франциск в едно от последните си интервюта.
Сега Негово Светейшество, след като разговаря със Свети Петър, ще може да се върне там, където дълбокото синьо се слива с безкрайния лазур. Към онова място, където духовната дълбочина и голите тела се преплитат. Той ще направи това без мантия, просто като Хорхе Марио Берголио. Съблечен от бялата мантия, която през цялото си десетилетие като Христов наместник се опитваше да отърве от всичко излишно. Изчезнаха традиционните червени обувки и златният Рибарски пръстен. Вместо него той предпочита сребърна версия. Същият избор се отнасяше и за пекторалния кръст – той продължи да носи този, който имаше като кардинал.
Това, че аржентинецът ще се различава от своите предшественици, стана ясно вечерта на 13 март 2013 г. Площад „Свети Петър“ беше препълнен. В резултат на петото гласуване в Сикстинската капела се появи бял дим. Кардинал Жан-Луи Тауран направи съобщението: „Annuntio vobis gaudium magnum: Habemus Papam […] Franciscum“, обяви той в 19:06 ч., представяйки на света своя нов понтифик.
Революционен по форма и съдържание още от първите минути. По форма, защото се появи на Лоджията на благословиите, облечен само в бяло, без червената моцарета, пристегната на гърдите с копчета, носена от всички негови предшественици. По същество – заради името, което избра: Франциск, по името на Франциск от Асизи, светецът покровител на Италия, който избрал живота в бедност, въпреки че бил роден в едно от най-богатите семейства на своя град. „Човек на бедността, човек на мира. Човек, който обича и защитава Сътворението“, каза той на 5000 журналисти по време на първата си пресконференция. Избира това име, защото, както обяснява по същия повод, визията му за Църквата е „бедна Църква за бедните“.
Той е първият йезуит, станал папа, от ордена, основан в началото на 1500 г. от Игнаций Лойола. През 1773 г. Климент XIV потиска ордена по политически причини. Йезуитите – хора преди свещениците – никога не са се стремели към удобни постове и по тази причина често са били неприятни за мнозина, като Берголио, напълно въплъщаващ стила на Обществото на Исус. Сред духовните упражнения, създадени от свети Игнатий по време на възстановяването му от рана на крака, получена по време на обсадата на Памплона през 1521 г. – преди да се обърне към вярата, той е бил войник – едно от тях, което намира най-голям отзвук у аржентинеца, се нарича „Двата стандарта“. Човек трябва да затвори очи и да си представи бойно поле с две армии, изправени една срещу друга. Две големи знамена, развяващи се в небето, и избор, който трябва да се направи: към коя страна да се присъединиш.
Така е правил през целия си живот: предпочитал е конкретността на улицата пред богословието в салона, като никога не е избягвал неудобните въпроси, с които се е сблъсквало папството му. От неотдавнашната война в Близкия изток, където той искаше да отиде в Газа, до многократните му призиви за разоръжаване, до предложението да посредничи във войната в Украйна, без да забравяме острите му критики към оръжейната индустрия. От призива му „мирно да се бори за справедливост и религиозна свобода“ в защита на преследваните християни, до диалога му с ислямския свят и историческата меса на стадиона Zayed Sports City в Абу Даби. Позициите му по въпросите на имиграцията и интеграцията му спечелиха етикета „левичар“, докато те бяха просто позиции на католически папа. Позицията му беше твърда по отношение на педофилията и етични въпроси като абортите и евтаназията, но същевременно отворена към хомосексуалистите: „Църквата приема всички и не пита как сте“. В енцикликата си Laudato si’ той разгледа и проблемите на околната среда.
Истината е, че папа Франциск представлява нещо различно. От първите думи, които изрече, до последните, които написа в завещанието си: „Гробът трябва да бъде в земята; прост, без особена украса, само с надпис: Франциск.“