Subscribe
Политическата криза в Испания навлезе в нова и по-опасна фаза за министър-председателя Педро Санчес. В рамките на няколко дни лидерът на социалистите се сблъска с масови улични протести, официален акт на политическо осъждане в Сената и полицейска операция в националната централа на собствената му партия PSOE.
Поотделно всеки епизод би бил сериозен. Заедно те говорят за нещо по-дълбоко: за ерозията на доверието в едно правителство, което дълго време се представяше за пазител на демокрацията, прозрачността и институционалното благоприличие.
Първата снимка е от улиците на Мадрид. В събота, 23 май, десетки хиляди хора преминаха през испанската столица с искане за оставката на Санчес и предсрочни избори. Протестът, свикан от Sociedad Civil Española и подкрепен от консервативната Partido Popular и Vox, се проведе под лозунга за достойнство и срещу корупцията. Организаторите твърдяха, че в протеста са участвали около 120 000 души, докато делегацията на централното правителство определи броя им на около 40 000. Каквато и да е точната цифра, политическият смисъл беше несъмнен: голяма част от испанското обществено мнение вече не вижда в Санчес само противоречив министър-председател, а символ на политическа система, която се възприема като изтощена, непрозрачна и все по-арогантна.
Демонстрацията беше до голяма степен мирна, но в близост до двореца „Монклоа“, официалната резиденция на министър-председателя, се появи напрежение. Според репортаж на Ройтерс, предаден от Интернационал, малка група протестиращи се е опитала да пробие полицейските бариери, трима души са били арестувани, а няколко полицаи са били ранени. Сцените добавиха още едно ниво на натиск върху и без това крехкото правителство: гневът вече не се ограничава само до парламентарните дебати или медийната конфронтация. Той се пренесе видимо на улицата.
След това кризата се пренесе на институционално ниво. В Сенадо, където Народната партия има мнозинство, опозицията се обяви за политически акт на недоверие срещу Санчес. Разграничението е изключително важно. Това не е конституционен вот на недоверие, който може да свали правителството. Съгласно конституционния ред на Испания moción de censura принадлежи на Congreso de los Diputados, а не на Сената. Член 113 от Конституцията на Испания гласи, че Конгресът на депутатите може да поиска политическа отговорност от правителството чрез предложение за вот на недоверие, прието с абсолютно мнозинство.
Това означава, че гласуването в Сената не отстранява Санчес от длъжност, нито пък автоматично предизвиква предсрочни избори. Стойността му е по-скоро политическа, отколкото изпълнителна. Но това не го прави без значение. Напротив, той показва, че кризата вече е преминала през няколко нива едновременно: обществена мобилизация, парламентарно осъждане и съдебен контрол. Сенатът не може да уволни правителството, но може да регистрира официално, че значителна част от институционалната архитектура на Испания смята министър-председателя за политически компрометиран. За Санчес това е още един фронт, който може да бъде отхвърлен като настъпление на десницата. За опозицията това е доказателство, че властта на министър-председателя вече не просто се оспорва, а открито се осъжда в самите държавни институции.
След това се появи най-вредното събитие. На 27 май испанската полиция влезе в националната централа на PSOE в Мадрид в рамките на съдебно разследване на предполагаеми опити за намеса в съдебни процедури, свързани с партията или правителството. Ройтерс съобщи, че Върховният съд на Испания е уточнил, че операцията е била извличане на конкретни документи и електронни файлове по нареждане на съдия Сантяго Педрас, а не общо претърсване. Все пак политическият образ беше опустошителен: полицаи влизат в централата на управляващата партия, докато министър-председателят вече е подложен на силен натиск заради обвиненията в корупция около политическото му обкръжение.
Разследването се фокусира върху фигури, свързани със социалистическата орбита, включително Сантос Сердан, бивш организационен секретар на PSOE, и Лейре Диез, бивш член на партията. Предполагаемите престъпления, за които се води разследване, включват подкуп, неправомерно поведение, склоняване към даване на неверни показания и участие в престъпна организация. Съдебният процес е в ход, а разследваните лица имат право на презумпция за невинност. Но в политически план щетите са непосредствени. За всяка управляваща партия полицията, която събира материали от нейната централа, не е процедурна бележка под линия. Тя е публичен символ на институционален разпад.
Асошиейтед прес описва операцията като част от по-широко разследване на предполагаеми финансови злоупотреби и възможни опити за влияние върху съдебните и полицейските процеси. Отбелязва се също, че самият Санчес не е пряко замесен. Този момент е от правно значение. Но политиката не е свързана само с наказателната отговорност. Става дума и за отговорност, преценка и култура на властта, която се развива около даден лидер. Санчес може и да не е лично обвинен, но неговото правителство е въвлечено все по-дълбоко в мрежа от скандали, в които са замесени бивши служители, партийни фигури и членове на по-широкото му обкръжение.
Санчес се опитва да поддържа институционалната линия. Той заяви, че PSOE ще си сътрудничи с правосъдието и че всяко нарушение ще бъде разгледано твърдо. Въпреки това отговорът му все повече се посреща със скептицизъм. В продължение на месеци испанският министър-председател представяше разследванията и обвиненията около неговата партия и обкръжение като част от кампания срещу него. Тази стратегия все още може да му помага да мобилизира своята база, но става все по-малко убедителна всеки път, когато се появи ново съдебно дело, полицейска операция или обвинение в корупция.
Опозицията се възползва от момента. Лидерът на Народната партия Алберто Нуньес Фейхоо поиска предсрочни избори с аргумента, че Испания не може да продължи да управлява правителство, погълнато от скандал. Vox отиде по-далеч, използвайки по-остър език и представяйки ерата на Санчес като морално и институционално извънредно положение. Двете сили се различават по тон и стратегия, но основното им послание е сходно: министър-председателят е загубил правомощията си да управлява.
Проблемът на Санчес е, че неговата политическа марка е изградена точно върху обратното твърдение. Той се представяше като отговорния европейски прогресист, защитник на демократичните норми, лидер, който ще защити Испания от десницата, от популизма и от нестабилността. И все пак оцеляването му зависеше от крехки парламентарни сделки, спорни съюзи със сепаратистки сили и все по-агресивно говорене срещу критиците. Сега, с обвиненията в корупция около социалистическата екосистема, тази претенция за морално превъзходство се срива под тежестта на събитията.
PSOE не е изправена пред обикновена комуникационна криза. Тя е изправена пред криза на доверието. Когато гражданите изпълнят улиците с искане за оставка, когато Сенатът издаде политическо осъждане, когато полицията влезе в централата на управляващата партия, въпросът вече не е дали правителството може да оцелее технически още една седмица или още един месец. Въпросът е дали то все още има моралния и политически авторитет да управлява Испания.
Санчес може да се опита да издържи, както е правил много пъти преди. Кариерата му е изградена на базата на тактическа устойчивост, парламентарни маневри и способност да превръща слабостта в оцеляване. Но оцеляването не е легитимност. Един министър-председател може да се задържи на поста си дълго време, след като властта му е била изпразнена от съдържание. Той все още може да брои гласове, да договаря сделки и да обвинява опонентите си в конспирация. Това, което не може да направи, е да поиска от страната да се довери на правителство, което изглежда неспособно да поддържа собствената си къща чиста.
Сега Испания наблюдава бавния разпад на един политически разказ. Левицата, която твърдеше, че защитава институционалната чистота, е заобиколена от разследвания. Лидерът, който обещаваше стабилност, се превърна в център на нестабилност. Партията, която проповядваше демократична отговорност, сега е принудена да обяснява защо полицията събира документи от нейната централа.
Това вече не е просто трудна седмица за Педро Санчес. Тя е предупреждение за това какво се случва, когато властта бърка издръжливостта с легитимността. Правителствата не падат само когато загубят вот. Те падат и когато гражданите престанат да им вярват, когато институциите се обърнат срещу доверието в тях и когато всяко ново заглавие потвърждава подозрението, че системата около тях е прогнила. Испания все още не е достигнала до последния етап от ерата „Санчес“. Но завесата видимо се движи.