Subscribe
Както бе съобщено през последните седмици от голяма част от международните медии, Ормузкият проток е една от най-стратегическите морски артерии, през която преминава повече от 20 % от световната търговия с енергия. Разположен между Иран и Оман, този проток е дълъг около 50 км и широк само 33 км в най-тясната си част и е тясно място за доставките на нефт и втечнен природен газ (LNG) от Персийския залив. Неотдавнашните събития, като нападението на САЩ срещу иранските ядрени обекти и заплахите на Техеран да блокира морския проход, изтъкнаха на преден план рисковете, свързани с този район, най-вече възможното му прекъсване от страна на Иран.
ЗАЩО ДА СЕ ПРАВИ АНАЛИЗ, В ЧИЙТО ЦЕНТЪР Е ОРМУЗКИЯТ ПРОТОК?
В настоящия момент на продължаващия конфликт между Израел и Иран, също и след намесата на администрацията на САЩ, анализът на стратегическата стойност на Ормузкия проток, икономическите и геополитическите последици от евентуалното му затваряне, последиците за световните енергийни пазари и отражението върху западните икономики – с особено внимание към европейския контекст – продължава да представлява основен интерес. Това са въпросите, които биха ни помогнали да разберем каква линия на действие би предприел един притиснат в ъгъла Иран, както и действията на международните канцеларии (особено европейските) с оглед на продължаването на конфликта.
СТРАТЕГИЧЕСКА И ИКОНОМИЧЕСКА СТОЙНОСТ
По данни на Администрацията за енергийна информация на САЩ – данни, които през последните дни бяха съобщени и от различни медии и анализатори, които се фокусираха върху тази тема – всеки ден през Ормуз преминават около 17 милиона барела петрол и значително количество втечнен природен газ. Износът от Саудитска Арабия, Ирак, Обединените арабски емирства, Катар и Иран е свързан с този маршрут, за да достигне до европейските и азиатските пазари. Ето защо всяка заплаха за свободното корабоплаване в пролива има незабавно и потенциално опустошително въздействие върху световните енергийни доставки – особено върху европейските, като се има предвид затварянето на руските канали след конфликта в Украйна. Тази централна логистична роля придава на Ормузкия проток стратегическа стойност, способна да повлияе на регионалните и международните геополитически баланси само с едно решение за затваряне на прохода. Възможността Иран да реши да ограничи или да направи опасен този маршрут се възприема като един от основните лостове във външната му политика, особено в моменти на напрежение със Съединените щати и техните регионални съюзници. Можем да си представим колко важен би могъл да стане този лост в контекста на открит въоръжен конфликт като този, който преживяваме.
НЕОТДАВНАШНО НАПРЕЖЕНИЕ, ИРАНСКИ ЗАПЛАХИ И ПОГЛЕД КЪМ МИНАЛОТО
Нападението на САЩ срещу иранските ядрени обекти със сигурност засили страховете от ескалация. В отговор Техеран заплаши да затвори пролива – възможност, която дълбоко тревожи западните канцеларии и финансовите пазари. Въпреки че понастоящем няма конкретни признаци за предстоящо затваряне, заплахата беше достатъчна, за да предизвика незабавна реакция на енергийните пазари, например с повишаване на цените на газа. Сегашното напрежение предизвиква сценарии, подобни на тези, наблюдавани по време на войната Йом Кипур през 70-те години на миналия век, когато светът стана свидетел на рязко повишаване на цените на енергията поради конфликтите в Близкия изток. Сегашната ситуация обаче се утежнява от по-голямата глобална икономическа взаимозависимост и от крехкостта на европейските икономики, които вече са подложени на сериозно изпитание от енергийната криза след избухването на войната в Украйна.
РЕАКЦИЯ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ПАЗАРИ
Въздействието дори на временно затваряне на Ормузкия проток ще бъде незабавно и значително. Последиците ще надхвърлят границите на Близкия изток и ще засегнат цялата световна енергийна система. Пазарите вече се сблъскват с последиците от тази възможност – по-високи цени на енергийните суровини, недостиг на доставки и в крайна сметка нова вълна от увеличения на цените за домакинствата и предприятията. Най-непосредственият риск би бил рязко повишаване на цените на петрола, което би имало последици за транспортните разходи, промишленото производство и потребителските стоки. Особено уязвими биха били икономиките, които са силно зависими от вноса на енергия, като например тези в Европа. Междувременно световните фондови пазари показват признаци на нервност, а секторите на морския и въздушния транспорт вече са засегнати от промени в маршрутите и ограничения във въздушното пространство. В условията на нарастваща геополитическа нестабилност, като тези, обусловени от военните конфликти в района на Персийския залив, въздушният и морският транспорт претърпяват значителни оперативни и стратегически промени. След затварянето на иранското и иракското въздушно пространство и едновременното увеличаване на риска в сирийското пространство много международни авиокомпании бяха принудени да променят плановете си за полети. Тези промени доведоха до значително удължаване на времето за пътуване. Морският сектор също е силно обезпокоен: евентуално затваряне на Ормузкия проток от страна на Иран би блокирало достъпа на военноморските сили до основните центрове в Персийския залив.
ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ЕВРОПА И ИТАЛИЯ
По данни на Евростат Европа внася около 20-25% от енергийните си нужди от Персийския залив, като прекият транзит през Ормуз се оценява на около 13% за суровия петрол и 6% за газа. Затварянето на пролива би имало верижни ефекти върху европейските рафинерии и енергоемките индустрии. Основният риск е нова криза в сметките на семействата и предприятията, които вече са подложени на изпитание от инфлацията и нестабилността на пазара. В Италия правителството вече започна да проучва спешни мерки, като например отделяне на цените на газа и електроенергията, отстъпки от сметките за бизнеса и нови срочни договори за контрол на цените. Приемането на координирана европейска стратегия обаче остава сложно поради различията между отделните държави-членки по отношение на енергийния микс, инфраструктурата и капацитета за съхранение.
ЛОГИСТИЧНИ АЛТЕРНАТИВИ И ОГРАНИЧЕНИЯ
Разбира се, има някои алтернативи на Ормузкия проток, но техният капацитет е ограничен. Сред тях са саудитският тръбопровод „Изток-Запад“ или тръбопроводът на Обединените арабски емирства до пристанището Фуджейра. Тези инфраструктури обаче не са достатъчни, за да компенсират евентуално пълно блокиране на пролива, особено по отношение на втечнения газ, който изисква терминали за регазификация, които не винаги са на разположение. Освен това използването на алтернативни маршрути е свързано с по-високи логистични разходи и по-дълги срокове за доставка, което неминуемо се отразява на крайните цени на енергията и потребителските стоки. Следователно съществува риск само иранската заплаха да бъде достатъчна, за да направи цялата световна верига за енергийни доставки по-несигурна и скъпа.
ПОСЛЕДИЦИТЕ СА ГЛОБАЛНИ, А НЕ САМО РЕГИОНАЛНИ.
Всяко иранско действие в Ормузкия проток има последици далеч извън енергийната сфера. Иран е изправен пред стратегическа дилема: блокирането на Ормузкия проток би означавало да навреди и на икономическите си съюзници като Китай и Русия, които са основните купувачи на неговия петрол. Освен това подобен жест би представлявал ескалация, която може да оправдае военната намеса на Запада, с конкретния риск от превръщане на кризата (която и без това е много сложна) в мащабен регионален конфликт. Следователно Техеран осъзнава, че държи в ръцете си важен, но и много опасен лост. В този контекст всяко решение се оценява от Висшия съвет за национална сигурност под ръководството на върховния лидер Али Хаменей. Изборът на официално затваряне или дори само на постепенна дестабилизация на морския проход може да представлява точката, от която няма връщане назад за нова война в Залива.
ЕНЕРГИЙНАТА СИГУРНОСТ ВСЕ ОЩЕ ЗАВИСИ ОТ ТОЗИ МАРШРУТ.
В крайна сметка Ормузкият проток сега повече от всякога е кръстопът не само в енергийната, но и в политическата и стратегическата сфера. Затварянето му би имало системни последици за световната икономика, предизвиквайки енергийна, финансова и дипломатическа криза с потенциално безпрецедентни размери. Неотдавнашното напрежение между Съединените щати и Иран отново подчерта централното му значение, показвайки как геополитиката на енергията остава един от крайъгълните камъни на новото международно равновесие. При този сценарий Европа се оказва изправена пред криза, чието пространство за маневриране е ограничено. Инвестициите и диверсификацията на доставките, както и международното сътрудничество, остават единствените налични инструменти за посрещане на едно все по-несигурно бъдеще. Но в краткосрочен план стабилността на Ормузкия проток остава основно условие за световната енергийна сигурност.