Екзистенциалната криза, пред която е изправен ирландският сектор на рибарството

Ирландската риболовна индустрия, която е крайъгълен камък за крайбрежните общности на страната и жизненоважна част от културната и икономическата й структура, е изправена пред екзистенциална криза. За много хора Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) на Европейския съюз, съчетана с намаляването на квотите след Брекзит и усещането за липса на решителни действия от страна на последователните ирландски правителства, само задълбочи усещането за криза.

От драконовски ограничения на квотите до неадекватна финансова подкрепа и нестандартна морска инфраструктура – политиките, които управляват ирландските води, застрашават поминъка на рибарите и жените, като тласкат към ръба една вече застрашена индустрия.

ОПОР, предназначена да регулира риболова в държавите – членки на ЕС, отдавна е източник на спорове за Ирландия. Политиката разпределя квотите въз основа на исторически модели на риболов, които непропорционално облагодетелстват по-големите държави от ЕС с по-индустриализирани флоти.

В резултат на това Ирландия, въпреки че нейната огромна 200-милна изключителна икономическа зона (ИИЗ) обхваща едни от най-богатите риболовни полета в Европа, остава с малка част от улова. По думите на един от лидерите на ирландската опозиционна партия по време на неотдавнашен парламентарен дебат, от приблизително 1,6 милиона тона риба, добивана годишно от ирландските води от флотилиите за пелагичен риболов, на Ирландия се полагат едва 60 000 тона – цифра, която ярко илюстрира несправедливостта в основата на ОПОР.

Този дисбаланс се задълбочава от съкращенията на квотите след Брекзит, които допълнително влошиха достъпа на Ирландия до собствените ѝ води. Всъщност оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС доведе до преразпределение на риболовните права, като Ирландия понесе непропорционално голяма тежест. Разпоредбите, приети като част от Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство (СТС), в сила от 2021 г., значително промениха управлението на рибарството в североизточната част на Атлантическия океан. Тази преработена политика засегна силно ирландския риболов, като според докладите квотата за най-доходоносния вид на Ирландия – скумрията, е била намалена с 26 % до 2026 г., което се равнява на загуба от 27-28 млн. евро. Това беше опустошителен удар, от който ирландският риболов никога не се възстанови, тъй като приблизително 60 % от улова на скумрия в Ирландия в миналото идваше от водите на Обединеното кралство, особено около Шотландия.

Наскоро ирландски опозиционни политици отново подчертаха колко тежка е ситуацията – един от тях посочи сценарий, при който много ирландски кораби вече могат да изчерпят годишните си квоти за няколко седмици. По-малките крайбрежни кораби, които съставляват 91 % от ирландския риболовен флот, са изправени пред още по-големи предизвикателства, като квотите са толкова рестриктивни, че много рибари продължават да работят на ръба на финансовото разорение.

Последиците са тежки за крайбрежните общности, особено в графства като Донегал, Корк и Кери, които имат дълга история на риболовна дейност.

Това може да се види най-ясно в нарастването на броя на корабите, които се извеждат от експлоатация. По оценки на An Bord Iascaigh Mhara (Агенция за развитие на морските продукти) в рамките на правителствената схема за доброволно окончателно прекратяване на дейността собствениците на плавателни съдове с общ капацитет над 6 700 бруто тона са приели предложения за извеждане от експлоатация на своите кораби. An Bord Iascaigh Mhara обаче настоява, че това няма да се отрази на общия квотен дял на Ирландия, а всъщност ще освободи около 30 млн. евро от квотата за видове като скариди, мерлуза, морски дявол и пикша за тези кораби, които остават във флота.

Този аргумент беше категорично оспорен от операторите на кораби и политическите представители, които настояха, че определянето на схемата за извеждане от експлоатация като „доброволна“ е в най-добрия случай неискрено, тъй като следва от десетилетия на вземане на политически решения, които са направили индустрията по същество нежизнеспособна от финансова гледна точка.

Това също така доведе до това, че много млади хора, които някога са искали да продължат традицията на риболова в своите крайбрежни общности, сега се отказват от риболова като жизнеспособна професия.

Реакцията на ирландското правителство на тази криза редовно е определяна от защитниците на рибарството като крайно неадекватна. В тази връзка ирландските парламентаристи изтъкват, че през 2024 г. бюджетните средства за рибарството и сектора на морските дарове са намалени от 335 млн. евро на 176,9 млн. евро – намаление с почти 50 %.

Отговорът на сектора е, че недостигът на финансиране в този размер неизбежно ограничава инвестициите в критични области като модернизация на плавателните съдове, обучение на екипажите и морска инфраструктура, въпреки че този въпрос се оспорва от правителствените министри, които посочват факта, че през 2023 г. правителствените разходи за сектора на морските дарове са достигнали рекордните 416 млн. евро, което е 63% увеличение спрямо 2022 г.

Остава обаче фактът, че това до голяма степен се дължи на ограничения във времето Резерв за приспособяване към Брекзит (BAR), който финансира схеми за смекчаване на въздействието на намалените квоти за риба и нарушената търговия след Брекзит.

Друг важен въпрос е липсата на схема за субсидиране на горивата за ирландските рибари. Разходите за гориво, които през последните години рязко нараснаха, представляват значителна част от оперативните разходи на риболовните кораби. Европейската комисия въведе дерогации в рамките на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), за да позволи на държавите членки да прилагат субсидии за гориво – мярка, възприета от страни като Франция и Испания. В Ирландия съществува категорично мнение, че докато други държави са действали бързо в подкрепа на флота си, като някои от тях дори са осигурили допълнителни кръгове на субсидиране, Ирландия не е успяла да въведе подобна схема, въпреки почти двегодишните призиви на рибарската общност и нейните политически съюзници.

Министърът на земеделието, храните и морската среда в предишната ирландска администрация се противопостави на тази критика, като подчерта, че по отношение на горивата корабният газьол се различава от повечето други горива, тъй като за него не се начислява никакъв данък върху приходите, освен ДДС, който може да бъде възстановен. Той също така призна, че това може да бъде проблематично за по-малките рибари, тъй като те може да не са регистрирани по ДДС.

Това бездействие буди особено недоумение, като се имат предвид ясните разпоредби на ЕФМДР, които позволяват на правителствата да предприемат такива мерки. Липсата на субсидия за гориво поставя ирландските рибари в неизгодно конкурентно положение, като ги принуждава да поемат неустойчиви разходи, докато техните европейски колеги се ползват от държавна подкрепа. За рибарите от градове като Кастълтаунбеър, Бантри и Кинсейл този провал е още един пример за правителство, което изглежда безразлично към техните проблеми.

Все пак има някои, макар и слаби, признаци, че най-накрая може да настъпи положителна промяна.

В началото на май представителите на риболова и преработката на морска храна определиха първата си среща с новия министър на морската политика и неговите служители като положителна.Говорителят на Seafood Ireland Доминик Рихан заяви, че на срещата, на която са присъствали всичките пет членове на алианса Seafood Ireland, са присъствали и представители на крайбрежния риболов, преработката на морска храна и аквакултурите.

Рихан заяви, че министърът е изразил интереса си да бъде „проактивен както на национално, така и на европейско равнище по въпросите на риболова и сектора на морските дарове“ и в резултат на това „сега сме по-оптимистично настроени относно потенциала за положителна промяна в Европа и тук, у дома“.

Съществува и известна надежда, че комисарят на ЕС по въпросите на рибарството в Ирландия, който трябва да посети Ирландия през май, най-накрая ще признае истинските мащаби на кризата.

Въпреки това мнозина от работещите в сектора на рибарството не са забравили подобно посещение на бившия комисар по рибарството на ЕС Кармену Вела през юли 2015 г. Тогава бившият ирландски министър на морската политика Саймън Ковъни изрази убеждението си, че посещението е било много ценна възможност за заинтересованите страни в областта на рибарството да се ангажират пряко с Комисията на ЕС относно цялостното значение на морското дело за Ирландия и предизвикателствата и възможностите при прилагането на реформираната обща политика в областта на рибарството.

След осем години изглежда, че нищо не е постигнато, а Комисията на ЕС продължава да игнорира или най-малкото да омаловажава мащаба на екзистенциалната криза, която е надвиснала над ирландския сектор на рибарството.

Няма съмнение, че ирландската риболовна индустрия се намира на ключов кръстопът. Общата политика в областта на рибарството на ЕС с нейната изкривена система от квоти и корекциите след Брекзит поставя рибарите и жените под непоносимо напрежение. В съчетание с бюджетните съкращения на ирландското правителство, невъзможността да се въведе субсидия за гориво и пренебрегването на критичната инфраструктура, секторът е изправен пред перфектна буря от предизвикателства. Без бързи и решителни действия Ирландия рискува да загуби жизненоважна част от своето наследство и икономика.