Subscribe
Дясното се появи като защита на изпитани практики, а не като искане за реконструкция на обществото. През 1689 г. Джон Лок се обявява за ограничено управление в отговор на опитите на кралете Стюарти да установят абсолютизъм. Идеята му за обществен договор не е нова. През 1014 г. англосаксонският крал Етелред Непримиримия е избягал в Нормандия и е успял да се върне в Англия само след като е обещал на националното събрание, Витан, да спазва закона, да поддържа ниски данъци и да се консултира с Витан. Това бил договор между краля и народа. През 1649 г. крал Чарлз I бил изправен пред съда след поражението си в гражданската война и председателят на съда му казал, че между краля и народа има договор и сделка, сключени под клетва, и че връзката е взаимна. През 1688 г. английският парламент приема резолюция, че крал Джеймс II е нарушил първоначалния договор между краля и народа.
Консервативен либерализъм
По-късно Дейвид Хюм правдоподобно твърди, че ограниченото управление се основава на конвенция, а не на договор, като същевременно представя защита на частната собственост като отговор на ограничения алтруизъм и недостига. След това Адам Смит отхвърли меркантилизма – опитът на нововъзникващите европейски държави да регулират търговията, вместо да позволят спонтанното сътрудничество на индивидите на пазара. Лок, Хюм и Смит формулират това, което по-късно става известно като класически либерализъм, основан на древни практики, конвенции, традиции и навици. По време на Френската революция обаче класическият либерализъм се разделя на радикална фракция, представена от Томас Пейн и френските якобинци, и на консервативния либерализъм на Едмънд Бърк, приятел на Хюм и Смит (който се вижда на горната картина на Антон Хикел на Камарата на общините през 1793 г., застанал вдясно, трети отдясно на втория ред).
Значението на правото
Бърк изразява с голямо красноречие нагласите на десницата, докато самата дума, удобно опростяване, произлиза от Френската революция, където в Законодателното събрание от 1791 г. привържениците на конституционната монархия, ограниченото управление и социалния ред са седели отдясно, а якобинците – отляво. През XIX в.
Истинската класова борба
За разлика от левите, десните признават, че управлението трябва да бъде ограничено, дори ако властта е била прехвърлена от кралете на народните представители. Но тъй като десницата подкрепяше частната собственост, през по-голямата част от ХХ в. тя се възприемаше като партия на заможните. Сега обаче почти всеки има някаква собственост. Пролетариите нямат вериги, които да загубят, а само къщите си, колите, пенсионните си сметки и почивките в Испания. Нещо повече, левицата е доминирана от арогантните елити на университетите и медиите, с абсурдната си отменена култура и уокинг и зъл антисемитизъм, и без никаква симпатия към тревогите и интересите на работническата класа. Всъщност сега класовата борба е между работническата класа и говорещата класа. В тази борба десницата се съюзява с работническата класа. По-специално, тя вече не подкрепя неограничената имиграция. Законопослушните и трудолюбиви имигранти все още са добре дошли, но не и престъпниците, фанатиците и изнудвачите.
Хайек е бил прозорлив
Напоследък Европа е залята от антизападно настроени кандидати за убежище и имигранти, предимно от мюсюлмански страни. Те застрашават нашите ценности и традиции, като например трудно извоюваното уважение към жените, гейовете и евреите. Хайек със сигурност е бил прозорлив, когато на 11 октомври 1978 г. пише в The Times, че имиграцията не трябва да бъде толкова голяма, че да създава враждебни настроения към други националности, макар че със сигурност е очаквал времето, когато националните граници няма да пречат на свободното движение на хората.