Subscribe
Как планът от 24 точки на ЕС се разминава рязко с рамката на САЩ и Русия и съответства на основните искания на Киев
Европейският съюз представи проект на мирно предложение за Украйна, което представлява обмислена и съдържателна алтернатива на плана, предложен от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Въпреки че документът на ЕС съдържа 24 точки – с четири по-малко от американския си аналог, разликата не е в обема, а във философията, приоритетите и политическите последици. Там, където рамката между САЩ и Русия търсеше договорен компромис, балансиращ между териториалния контрол и ограниченията на сигурността, европейският контраплан се позиционира твърдо в подкрепа на суверенитета, сигурността и дългосрочната независимост на Украйна.
Пет от 24-те точки са посветени на това, което според Брюксел е основната отправна точка за всеки политически процес: пълно и безусловно прекратяване на огъня и стабилна система за наблюдение на нарушенията. Механизмът за наблюдение ще включва както американски, така и европейски служители, което отразява убеждението, че стабилността трябва да бъде гарантирана от широка коалиция от западни партньори, а не чрез двустранни споразумения, които рискуват да облагодетелстват Москва. Това настояване за международен надзор бележи отклонение от по-транзакционните подходи, като се набляга на отчетността, прозрачността и създаването на проверима среда за сигурност на място.
Хуманитарните въпроси са вторият основен стълб на европейския план. Три конкретни точки се отнасят до връщането на украинските деца, изведени от семействата им, осъществяването на обмен на всички затворници, включително цивилни, и организирането на контролирани срещи на семейства, разделени по линията на съприкосновение. Тези разпоредби не са периферни: те отразяват твърдението на ЕС, че трайният мир трябва да започне с възстановяването на човешкото достойнство и поправянето на най-особените несправедливости на войната. За разлика от предложенията, които дават приоритет на бързото политическо уреждане пред социалното възстановяване, европейската рамка поставя хуманитарното възстановяване в центъра на своята мирна архитектура.
Най-обширният – и политически най-тежък – раздел включва 12 точки, отнасящи се до суверенитета и гаранциите за сигурност на Украйна. Именно тук разминаването с плана на Тръмп става ясно. ЕС изрично отхвърля идеята за украински неутралитет, която е в центъра на предложението на САЩ и Русия, като вместо това твърди, че Киев трябва да запази суверенното си право да определя съюзите си. Планът включва ангажимент от страна на съюзниците на Украйна да се намесят в нейна защита в случай на нова агресия, по модела на принципа на колективната отбрана, залегнал в член 5 на НАТО. Макар и да не е официално членство, тази рамка предвижда обвързващи задължения, които значително биха засилили възпиращата позиция на Украйна.
Европейският документ също така отхвърля искането на Русия за налагане на таван на числеността на въоръжените сили на Украйна – още една съществена разлика от американския проект. Според Брюксел ограничаването на военния капацитет на Украйна би подкопало способността ѝ да се защитава и би създало прецедент, който възнаграждава принудата. По въпроса за присъединяването към НАТО ЕС потвърждава един отдавнашен принцип: решенията за разширяване принадлежат единствено на членовете на Алианса, а не на външни участници. Това изрично отричане на правото на вето на Москва е един от най-ясните изрази на ангажимента на ЕС към суверенната автономия на Украйна.
Териториалните въпроси допълнително илюстрират разделението. Макар че европейският план признава реалностите на място, той не признава суверенитета на Русия над окупираните територии, нито изисква от Украйна да се откаже от останалите свободни зони в Донбас. Това е в рязък контраст с
Планът на Тръмп, който предвиждаше де факто приемане на руския контрол в замяна на незабавна деескалация. ЕС отхвърля и американското предложение за разделяне на енергията, произвеждана от Запорожската атомна електроцентрала, между Русия и Украйна. За Европа принципът е недвусмислен: централата трябва да бъде върната под властта на Киев, както от правни съображения, така и от съображения за безопасност.
Последният компонент на европейското контрапредложение е свързан с възстановяването – въпрос, който става все по-належащ с нарастването на икономическите и инфраструктурните загуби от войната. Планът на ЕС предвижда, че ако Русия откаже да плати репарации, възстановяването следва да се финансира чрез замразени руски активи, държани в Европа. Този подход е сигнал за готовност да се използват финансови инструменти, които вече са под контрола на ЕС, като същевременно се запазва правният аргумент, че Русия носи отговорност за нанесените от нея щети.
В своята съвкупност планът от 24 точки на ЕС не е просто дипломатическа алтернатива – той е стратегическа декларация. Той е съобразен с основните искания на Киев, отхвърля отстъпки, които биха институционализирали руските придобивки, и очертава рамка за сигурност, правосъдие и възстановяване, която се основава на международното право. Европейското предложение далеч не отразява плана на САЩ и Русия, а го обръща с главата надолу, предлагайки път напред, който дава приоритет на суверенитета пред целесъобразността и на принципите пред прагматизма.
Алесандро Фиорентино