Subscribe
Много хора изразиха загриженост относно дълготрайните и все по-задълбочаващи се проблеми, причинени от непрекъснатите миграционни вълни от трети държави към Европа, като признаха, че възникналата ситуация е всичко друго, но не и обещаваща. Въпреки това много други се опитаха да убедят европейските граждани, че тези миграционни потоци постепенно ще се интегрират в европейските общества.
Сериозните проблеми, пред които е изправен така нареченият „Трети свят“, и по-специално Африка и Азия, предизвикаха вълни от миграция в цяла Европа, което превърна миграцията в едно от най-големите предизвикателства, пред които са изправени европейските държави днес.
По-конкретно, така наречените „страни на предната линия“, като Гърция, Кипър, Испания и Италия, са изправени пред най-големия миграционен натиск поради географското си положение, което ги излага на все по-сериозен риск.
Какво всъщност се случи през последните години в Европа, където населението застарява? Какви бяха последствията от така наречените политики на отворени граници? Какво ни казват неотдавнашният пример с Испания и повтарящите се сблъсъци по улиците на европейските градове?
Какво друго биха могли да покажат тези събития, освен факта, че политиката на отворени граници е превърнала Европа в място с практически неконтролирани граници, а главните улици на нашите градове – в арени.
Въпросът с миграцията е преди всичко въпрос на национална сигурност, а адекватната защита на границите е от съществено значение за запазването на националния суверенитет на самите европейски държави.
Политики като задължителните квоти за преразпределяне на мигранти между държавите-членки следователно „осакатяват“ европейските държави, като ограничават правомощията на националните им правителства. Освен това те ни най-малко не решават проблема с миграционните потоци.
В момент, когато притокът на мигранти се увеличава, Европа се сблъсква и с огромно предизвикателство: демографската си криза. Застаряването на населението, намаляващата работна сила и спадащите равнища на раждаемост са характерни примери за тенденции, допринасящи за намаляването на общото население на Европа.
За каква Европа всъщност ще говорим след няколко години? Как ще се променя населението на всяка европейска държава? Колко европейци ще живеят в Европа и колко души от трето или четвърто поколение с мигрантски произход? Това са прости въпроси, на които трябва да отговорим, но едва след като изясним каква Европа искаме.
Европа с отворени граници и непрекъснати миграционни потоци? Европа, управлявана чрез квоти за преразпределяне на мигранти? Или Европа със силни граници и държави, които поставят на първо място укрепването и грижата за собствените си граждани?
Концентрацията на мигранти в европейските градове не само променя демографския им състав, но и допринася за създаването на мигрантски гета, чиито жители, вместо да търсят интеграция, може да проявяват нежелание да приемат културата и цивилизацията на европейските държави. Нека освен това не забравяме, че само малка част от мигрантите са се интегрирали успешно в ценностната система на европейските държави.
Миграционната политика се нуждае не просто от управление на настоящата ситуация. От съществено значение е строгият контрол върху външните граници на Европейския съюз, подкрепен от европейско финансиране за изграждането на физически бариери и инфраструктура за сигурност.
Друга необходима мярка е разширяването на приложението на понятието „безопасни трети държави“, което ще улесни депортирането на лица дори към държави, с които те нямат никаква предишна лична връзка, при условие че тези държави се считат за безопасни.
Още по-важно обаче е, че основният въпрос е борбата с нелегалната миграция и трафика на хора чрез налагането на по-строги наказания на престъпните мрежи за трафик. Тези мрежи не само изпращат хиляди мигранти на европейска територия, но и експлоатират самите мигранти, „продавайки“ им обещанието за нов живот в „просперираща“ Европа.
Политиката на толерантност от страна на Европейския съюз по отношение на миграцията вече се превърна в политика на съучастие в един изключително сериозен проблем, който променя — или е на път да промени — демографската структура на Европа.
По-строги гранични контроли, ускорени процедури за предоставяне на убежище и, преди всичко, възстановяването на сигурността и защитата на европейските граници са само някои от мерките, които вече би трябвало да са били приложени.
В една постоянно променяща се международна обстановка Европа не може да продължава да играе ролята на гостоприемен спасител с отворени граници. Европейските държави и правителства имат основен дълг да разрешат миграционния проблем и да предложат решения, преди Европа да промени своята идентичност.