Subscribe
В обръщение към бизнес лидерите в Милано италианският министър-председател призова за промени в търговията с въглеродни квоти, по-голяма фискална гъвкавост и данъчна подкрепа за инвестициите в софтуер за облачни услуги.
Индустриалното бъдеще на Италия зависи от решения, взети далеч извън портите на фабриките. Това беше основният аргумент, който Джорджия Мелони изтъкна пред бизнес лидерите в Милано, където тя свърза цените на енергията, европейските бюджетни правила и изкуствения интелект с едно по-широко изискване: икономическата политика трябва да дава на компаниите пространство да се конкурират.
В изказването си пред събранието на „Асоломбарда“ министър-председателката представи Италия като ангажиран европейски партньор, готов да се противопостави на политики, които счита за вредни. Тя изтъкна, че като член-учредител на европейския проект Италия има както правото, така и отговорността да изрази своето мнение, когато системата не успява да постигне желаните резултати.
Най-острата ѝ критика беше насочена към Системата за търговия с емисии на ЕС (ETS). Мелони заяви, че тази схема води до повишаване на разходите за енергия, създава неравенства между държавите-членки и поставя европейските производители в неравностойно положение спрямо конкурентите, които работят при по-малко строги екологични изисквания.
Тя илюстрира проблема чрез примера със затварянето на металургичен завод в Ломбардия. Ако производството му бъде заменено с внос от страни с по-ниски екологични стандарти, твърди тя, Италия губи работни места и промишлени вериги, докато на световно равнище не се постига намаление на емисиите. Според нея този резултат подкопава както климатичните амбиции, така и икономическата сигурност.
За Мелони стратегическата автономност следователно изисква реална промишлена база: металургични заводи, леярни и химически заводи. Защитата на този капацитет означава търсене на дългосрочни енергийни решения, успоредно с преговорите в Брюксел, които, както тя призна, ще бъдат трудни. Тя предупреди, че ако продължим да разчитаме на реакции в извънредни ситуации, предприятията ще останат уязвими към поредица от сътресения.
Именно този международен натиск стои в основата на призива ѝ за по-голяма гъвкавост в европейските фискални правила. Мелони посочи кризата в Иран, затварянето на пролива Хормуз и нестабилността в Червено море като фактори, които водят до повишаване на разходите за енергия, суровини и транспорт.
Според министър-председателя тези събития подхранват инфлацията, която националните правителства не могат да контролират, но въпреки това трябва да поемат. Семействата се сблъскват с по-високи цени, производителите – с нарастващи разходи, а публичните финанси са подложени на допълнително напрежение.
Тя посочи, че при изготвянето на италианския бюджет е била предвидена инфлация от 1,8 процента. Тъй като в момента инфлацията е по-висока, разходите, които по закон са автоматично обвързани с цените, се увеличават, без министрите да одобряват каквато и да е нова политика. Тези допълнителни милиарди все пак се отчитат в рамките на европейските ограничения за разходите, което намалява наличните ресурси за инвестиции, бизнеса и икономическия растеж.
Мелони заяви, че министърът на икономиката Джанкарло Джорджети е повдигнал въпроса на заседанието на Екофин и че тя лично ще го постави пред Европейския съвет. Тя определи предложената гъвкавост като практически отговор на външни сътресения.
Нейната оценка за италианската икономика съчетаваше оптимизъм и предпазливост. Тя заяви, че растежът през 2026 г. може да достигне 1 процента, което е на нивото на големите европейски икономики и надхвърля прогнозите. Въпреки че растежът оставаше твърде слаб, тя подчерта, че икономиката е устояла на изключително трудни условия.
Тя приписа тази устойчивост на компаниите и техните служители, като описа бизнес инициативата като основен източник на международната репутация на Италия. Според нея държавата трябва да подкрепя индустрията като партньор, като помага на фирмите да превърнат амбициите си в инвестиции и производство.
Този подход се отрази и на изявлението ѝ по въпросите на технологиите. Мелони заяви, че заедно с Джорджети подготвят данъчна мярка към закона за бюджета, която да насърчи инвестициите в софтуер, достъпен чрез договори за облачни услуги. Тя представи тази мярка като поредна стъпка след отпускането на 1 милиард евро инвестиции в рамките на италианския национален закон за изкуствения интелект, предназначени за предприятия, развиващи изкуствен интелект, киберсигурност и поддържащи технологии.
Наред с подкрепата за внедряването на изкуствения интелект, тя призова за спешно установяване на глобално управление в тази област, като припомни решението на Италия да превърне темата в централен акцент на своето председателство на Г-7 и да включи папа Франциск в дискусията.
Нейното изявление относно следващия дългосрочен бюджет на Европа следваше същата индустриална логика. Италия подкрепя финансирането на нови приоритети, включително конкурентоспособността, заяви тя, но се противопоставя на финансирането им чрез съкращения в политиката за сближаване или селскостопанската политика.
Тези програми, според нея, по-скоро създават основи за конкурентоспособност, отколкото да й се противопоставят. Производството на храни, в частност, представлява съществуващ източник на европейска автономност. Независимо дали става дума за енергетика, публични разходи или технологии, посланието на Мелони беше едно и също: амбициите на Европа трябва да бъдат подкрепени от политики, които поддържат производствения капацитет, необходим за тяхното осъществяване в следващите години.
Алесандро Фиорентино