Законопроект за окупираните територии на Ирландия. Опасна морална авантюра?

Предложеният от Ирландия законопроект за окупираните територии – законодателен акт, целящ да забрани търговията с израелски селища в окупираните палестински територии – предизвика разгорещени дебати както в страната, така и в международен план.

Докато поддръжниците на законопроекта твърдят, че той е морална позиция срещу действията на Израел на Западния бряг и в Източен Йерусалим, многобройните му критици го смятат за празен символичен жест, който рискува да има сериозни икономически и дипломатически последици, особено в отношенията със Съединените щати.

Още по-лошо е, че фокусирането на законопроекта само върху Израел подхранва възприятията за Ирландия като държава, която клони към функционален антисемитизъм, подкопава нейния световен авторитет и игнорира сложността на израелско-палестинския конфликт.

Въведен за първи път през 2018 г. от независимия сенатор Франсис Блек като законопроект за контрол на икономическата дейност (окупирани територии), законът цели да забрани търговията с израелски селища, считани за незаконни съгласно международното право.

В първоначалния законопроект се предлагаха глоби до 250 000 евро и затвор до пет години за нарушения – драконовска мярка за държава с минимална търговия (оценявана на 500 000 до 1,5 милиона евро годишно при тези споразумения).

През 2025 г. правителството, вече ръководено от Fianna Fáil, Fine Gael и независими депутати, предложи преработен вариант. Появи се законопроектът Israeli Settlements (Prohibition of Importation of Goods) Bill 2025, който изключва услугите и се фокусира единствено върху стоките. Това накара гласовити критици като Donnchadh Ó Laoghaire от Sinn Féin да нарекат „разводнена“ версия на първоначалното намерение.

По време на дебатите в Дайла на 5 февруари 2025 г. О Лаогър заяви: „Ирландия има възможност да поведе международната общност, като приеме Закона за окупираните територии, и трябва да го направи незабавно, без отлагане.“

Въпреки това тази спешност не отчита ограниченото икономическо въздействие на законопроекта. Както отбеляза танаистът Саймън Харис на 27 май 2025 г., „това е символичен ход“, признавайки, че търговията на Ирландия с тези селища е незначителна в сравнение с износа ѝ за Израел на стойност 1,2 млрд. евро през 2018 г. или с търговския ѝ дефицит от 4 млрд. евро през 2024 г.

Въпреки това яростните привърженици на законопроекта изглежда имат намерение да дадат предимство на моралните позиции пред практическите резултати, пренебрегвайки по-широките икономически и дипломатически последици.

Това важи с особена сила за икономическите отношения на Ирландия със Съединените щати, които са крайъгълен камък на ирландския просперитет, с американски компании като Apple, Google и Pfizer, които наемат хиляди работници в ирландската икономика.

Да се каже, че законопроектът за окупираните територии заплашва да обтегне тези отношения, е донякъде подценяване, особено при сегашната администрация на САЩ, ръководена от президента Доналд Тръмп, който заема твърда произраелска позиция.

Опасностите от подобен „символичен“ законодателен жест бяха изтъкнати по категоричен начин през юли 2025 г. от председателя на сенатската комисия по външни отношения Джим Риш, когато той предупреди от трибуната на Х, че „ако това законодателство бъде приложено, Америка ще трябва сериозно да преразгледа своите дълбоки и постоянни икономически връзки. Ние винаги ще се противопоставяме на явния антисемитизъм“. Това беше повторено от бъдещия посланик на САЩ в Ирландия Едуард Уолш, който подчерта: „Президентът Тръмп много ясно заяви, че Ирландия е съюзник и няма място за антисемитизъм по света.“

Загрижеността на САЩ не е абстрактна. Много американски щати са приели закони срещу бойкота, насочени към движението за бойкот, дивестиции и санкции (БДС), към което законопроектът за окупираните територии се причислява.

Министър-председателят Мишел Мартин призна този риск на 4 юли 2025 г., като заяви: „Трябва да вземем предвид наличието на американско законодателство, законодателство за отчуждаване на средства за бойкот, което вече е прието от много щати в Америка и което би санкционирало всяка компания, която от американска гледна точка участва в бойкоти.“ Тези закони биха могли да санкционират американските компании, които оперират в Ирландия, ако спазват законопроекта, което потенциално може да доведе до намаляване на инвестициите или до правни предизвикателства.

Американската търговска камара в Ирландия, която представлява фирми със значително икономическо влияние, също изрази загриженост. По време на дискусиите с министъра на предприемачеството Питър Бърк Камарата изтъкна риска за привлекателността на Ирландия като център за преки чуждестранни инвестиции. Тъй като американските мита върху ирландски стоки ще бъдат възобновени през юли 2025 г., моментът за приемането на това законодателство не може да бъде по-лош, тъй като заплашва да изостри напрежението в критичен момент.

Освен от икономическа гледна точка, законопроектът подхранва тревожното схващане, че Ирландия е функционално антисемитска – обвинение, което се наложи в произраелските среди. Израелският външен министър Гидеон Саар обвини Ирландия в „насърчаване на антисемитизма“ въз основа на „делегитимирането и дехуманизирането на Израел“.

Бившият посланик на Израел в Ирландия Дана Ерлих определи законопроекта като „дискриминационен опит да се посегне на Израел“ – мнение, което се споделя от влиятелни гласове в САЩ. В критика от 2019 г. известният бостънски адвокат Робърт Попео нарече законопроекта „най-възмутителната явна проява на антисемитизъм, която съм виждал през последните няколко години“.

Макар че поддръжници като сенатор Блек настояват, че законопроектът има за цел спазването на международното право и не е насочен конкретно срещу Израел, акцентът му върху израелските селища, като същевременно се игнорират други глобални окупации, като например китайската в Тибет или турската в Кипър, неизбежно повдига въпроси за избирателно възмущение.

Както заяви един от членовете на Dáil през 2019 г.: „Ако нашите законодатели сериозно искат да използват икономическия бойкот, за да постигнат политическа цел, те трябва да разширят дебата и да включат всички окупирани територии.“

Това изтъкване на Израел, съчетано с по-широките действия на Ирландия, като признаването на палестинската държавност и присъединяването към делото на Южна Африка в Международния съд срещу Израел, накара критиците да твърдят, че политиките на страната се доближават опасно до антисемитизма, независимо от намеренията.

Бившият ирландски посланик в САЩ Даниел Мълхол се противопоставя на този разказ, като заявява: „Не смятам, че това е израз на антисемитизъм. Нейните корени се крият в истинско съчувствие към тежкото положение на палестинците.“ И все пак тази симпатия, формирана от собствената история на Ирландия, свързана с британския колониализъм, рискува да опрости прекалено много един сложен конфликт. Междупартийното единство на Дайла по отношение на Палестина често премълчава опасенията на Израел за сигурността, включително ракетните атаки на Хамас и регионалното влияние на Иран.

Като представя Израел единствено като потисник, политическият дискурс в Ирландия отхвърля екзистенциалните заплахи, пред които е изправен, допринасяйки за разказ, който привържениците на Израел смятат за несправедливо едностранчив.

От „произраелска гледна точка“ законопроектът за окупираните територии пренебрегва реалностите на една нация, заобиколена от враждебни участници. Израелските селища, макар и противоречиви, често се разглеждат от израелците като буфер срещу нападенията на групировки като Хамас, която се е зарекла да унищожи еврейската държава. Поддръжниците на законопроекта рядко признават оттеглянето от Газа през 2005 г., когато Израел изтегли селищата само за да се сблъска с увеличен ракетен обстрел, или предложението от Кемп Дейвид през 2000 г., когато палестинското ръководство отхвърли решението за две държави. Фокусирайки се единствено върху действията на Израел, законопроектът пренебрегва по-широкия контекст на конфликта, в който и двете страни са допуснали грешки.

Нещо повече, присъединяването на законопроекта към движението БДС, което според много израелци и техните поддръжници се стреми да делегитимира съществуването на Израел, изостря напрежението. По време на дебатите в Даила през май 2025 г. един от депутатите изрази съжаление: „Очаква се сега да сме благодарни, че виждаме законопроект за окупираните територии седем години след първоначалното му внасяне и наполовина по-малък от него. Това е срамно позорно.“ Тази критика, макар и насочена към разводнената версия на правителството, подчертава символичното намерение на законопроекта да сигнализира за моралното превъзходство на Ирландия, вместо да се ангажира с нюансите на конфликта.

Поддръжниците на законопроекта твърдят, че той би могъл да вдъхнови други държави, като посочват като прецедент забраната на Ирландия от 1987 г. за южноафрикански стоки. Но за разлика от Южна Африка, където цари апартейд, Израел е демократична държава със сложна среда за сигурност.

Сравнението не отчита и икономическите последици, с които Ирландия може да се сблъска днес, предвид зависимостта ѝ от американските инвестиции.

Следователно може да се каже, че доста основателно, че законопроектът за окупираните територии на Ирландия, макар и облечен в морална правда, е не само погрешен, но и очевидно не обръща внимание на заплахата, която представлява за икономическата линия на страната със САЩ.

Макар че ирландският танаис Саймън Харис призова за „реалистична оценка“ на въздействието на законопроекта, почти всяка негова дума и действие, откакто е изрекъл тези думи, служи единствено за гарантиране, че той притиска Ирландия в много опасен икономически ъгъл.