fbpx

Изгубеното поколение на Румъния: скритата младежка криза в Европа

Есета - ноември 16, 2025

Помислете за 22-годишен младеж, който току-що е завършил гимназия в Букурещ и търси работа в уебсайтове, които са страшно тихи. Няма обратни обаждания, няма интервюта, а само много обяви за нископлатена работа, която едва плаща наема. Това не е антиутопичен роман. Това е ежедневието на стотици хиляди румънски младежи, които са заклещени в най-големия кошмар на Европа – безработицата.

В средата на 2025 г. Румъния ще има най-високото ниво на младежка безработица в ЕС – 25,3 % от хората на възраст под 25 години нямат работа, което е почти два пъти повече от средната стойност за блока – 14,8 %.

Младите професионалисти в Берлин се справят добре, а стартъпите в Амстердам процъфтяват, но мечтателите в Румъния са изоставени, което води до тихо напускане на страната и изчерпване на нейните ресурси. Цифрите говорят за тъжна история. По данни на Евростат младежката безработица в Румъния се е повишила до 23,9 % към края на 2024 г. и е останала висока и през 2025 г., дори по-висока от тази в Швеция, която по това време е била 24,6 %.

Но истинската история е свързана с NEETs, които не ходят на училище, не работят и не се обучават. Процентът на хората на възраст между 15 и 29 години в Румъния е по-висок от този в ЕС – 11 %. В Югоизточния регион например 29,9 % от младите хора са загубени, което е един на всеки трима.

Младите жени се справят по-зле, като в някои райони делът на NEET достига 37,7% – с 2,1 пункта повече от този на мъжете.

Това не са просто цифри, а откраднато бъдеще – от програмисти, които работят безплатно във Fiverr, до художници, които рисуват отложени мечти. Още по-лошо е, че кризата засяга училищата, където тийнейджърите напускат колежа, сякаш това е най-новата тенденция. В Румъния 16,8 % от учениците отпадат рано от училище, което е почти два пъти повече от 9,4 % в ЕС. 32 % от младежите на възраст между 15 и 19 години не посещават никакви формални учебни занятия, докато в ОИСР този процент е 16.

Само 23,2 % от младите хора имат висше образование, което е наполовина от 44,1 % в ЕС и е най-ниското ниво в Съюза.

През 2024-2025 г. само 568 600 ученици са записани в програми за висше образование, а само 10% от 25-29-годишните се опитват да продължат образованието си. Този показател е много по-нисък, отколкото в Полша или Унгария. Вината е в счупената система, която произвежда „хартиени“ висшисти, които не са готови за днешните работни места, в учебните програми, които не са в крак с технологичния бум, и в постпандемичното прегаряне, при което ТикТок шумотевицата побеждава учебниците. В един от докладите на ОИСР се казва, че образованието в Румъния все по-малко представлява „път към излизане от бедността“.

Това оттегляне не се случва само на един човек, а е прахосмукачка за имплозията на работната сила и изтичането на мозъци в Румъния. ОИСР, като Германия, извеждат от страната 244 000 души всяка година (36 % от мигрантите), като крадат медицински сестри, инженери и новатори, които биха могли да ускорят местния растеж.

Повече от половината румънски младежи искат да напуснат страната за повече от шест месеца заради ниските заплати (средно 800 евро на месец в сравнение с 2000 евро на Запад) и нестабилната икономика.

Румъния е на трето място по загуба на население в ЕС поради ниската раждаемост, застаряването на населението и напускането на страната. Така 63% от хората в трудоспособна възраст остават без работа, докато в ОИСР този процент е 70%.

Това е омагьосан кръг: младите хора, които нямат работа, създават нестабилни семейства, което води до опразване на селата, а ЕС поема социалните разходи на Румъния, докато Германия получава всички таланти. Това е подобно на срива на Гърция през 2010 г. или на неразположението на Италия през 2000 г., но поради размера на Румъния изглежда по-належащо. Кохезионните фондове на ЕС продължават да постъпват, но без промени в професионалното обучение, усилията за борба с корупцията и младежките центрове, кървенето продължава.

Румъния губи не само хора, но и потенциал, което може да навреди на източния фланг на Европа за дълго време. Ще се събудят ли Брюксел и Букурещ, преди изгубеното поколение да се превърне в най-голямата грешка на Европа?