През 1944 г. Исландия прекъсна дългогодишните си връзки с Дания и се превърна в република. По този повод бе организиран конкурс за поезия. Една от двете победителки беше Уннур Б. Бярклинд, домакиня във ферма в северната част на Исландия. В своето стихотворение тя описва страната си като „далеч от свят, разтърсен от война“. И наистина, в международни проучвания Исландия често е била определяна като най-мирната страна в света. Въпреки това твърдението на поетесата, че този остров в Северния Атлантик е толкова отдалечен, че е недостъпен, по онова време е било само наполовина вярно. Например през 1627 г. северноафрикански пирати нахлуха в южната част на Исландия; през 1809 г. датски авантюрист, пристигнал с британски кораб, за кратко време взе властта; а през 1940 г., четири години преди Уннур да напише стихотворението си, британците окупираха Исландия.
Не всички трябва да бъдат добре дошли
Днес Исландия определено не е недостъпна. Като член на Шенгенското пространство, тя е длъжна да приема всеки, който влиза оттам. Много имигранти са допринесли значително за исландската икономика, особено тези от Полша и балтийските държави. Те не създават проблеми. Но Исландия е изпитала същите проблеми като другите европейски държави с имигранти и търсещи убежище от мюсюлманските държави в Северна Африка и Близкия изток. В телевизионно интервю от 2014 г. казах, че три вида чужденци не бива да бъдат добре дошли в Исландия: престъпници; лица, получаващи социални помощи, които не желаят да работят; и религиозни фанатици, опитващи се да наложат своите ценности на другите. Заради това крайната левица ме нарече расист. Трябва обаче да се припомни, че ислямът е религия, а не раса.
Палестинските араби в новините
Моите опасения през 2014 г. не бяха неоснователни. В Исландия търсещите убежище и имигрантите оказват натиск върху образованието, здравеопазването, социалното подпомагане и обществения ред. Някои от тях са и доста агресивни. По телевизията, след нахлуването на „Хамас“ в Израел през 2023 г., палестинката Фаластин Абу Либде го приветства. Тя не е била депортирана. По време на протест пред правителствената резиденция през 2025 г. палестинският арабин Наджи Асар заля с червена боя фотограф, след като разбра, че той е от консервативен ежедневник. Той не е бил депортиран. През 2025 г. във „Фейсбук“ палестинският арабин Ибаа Бен Хошее написа, че всички евреи са потомци на свине и маймуни и трябва да бъдат убити. Той не е бил депортиран. През 2026 г. Карим М. М. Абуфарха от Палестина и Мохамед Сайдали Ахмед от Сомалия бяха осъдени и вкарани в затвора за опит за убийство на исландски гражданин на паркинг. Явно са се опитвали да изтръгнат пари от него. Те са били на социални помощи в продължение на години. Арабски тийнейджъри сеят ужас в градските автобуси и в училищните дворове, въпреки че това често остава неотчетено.
Извършване на престъпление и получаване на социални помощи
Най-странният случай е този на един египтянин, който подаде молба за убежище като хомосексуалист, твърдейки, че е преследван в родната си страна. Той пристигна в Исландия през 2017 г., а съпругата му и четирите им дъщери се присъединиха към него през 2018 г. Изненадващо, през 2019 г. му беше предоставено убежище. В Исландия той многократно е удрял дъщерите си силно с колан, обувки и с длан, като в крайна сметка той и съпругата му бяха осъдени за домашно насилие и изпратени в затвора. Той ще бъде депортиран след изтичане на наказанието му. Властите обаче отказват да последват примера на Дания и да оповестят много от съответните статистически данни. Казват ни само, че в столицата Рейкявик през февруари 2026 г. 67 процента от хората, получаващи финансова помощ от града, са били чуждестранни граждани, а 60 процента от тази група са били търсещи убежище. През 2024 г. 42 % от лишените от свобода в исландските затвори са били чуждестранни граждани. Тези цифри са изумителни, тъй като около 20 % от хората, живеещи в Исландия, са чуждестранни граждани.
Да върнем Исландия към предишното състояние
Отдалеченият, спокоен остров от стихотворението на Уннур Б. Бярклинд от 1944 г. се е променил. Дано не е твърде късно да го върнем към предишното му състояние и да приемаме само трудолюбиви и законопослушни имигранти.