Последните археологически открития потвърдиха, че древните митове са по-близки до истината, отколкото съвременната наука е смятала досега.
Древните готи, прочути завоеватели в цяла Европа през късната античност, наистина са произлезли от Скандинавия. Изглежда, че и германското езиково семейство е проникнало в континентална Европа от Скандинавския полуостров. Това бе представено в списанието „Nature“ през последните седмици.
Изследванията съчетават археология, съвременни ДНК-изследвания и лингвистични проучвания, за да очертаят картина на ранната европейска история извън Средиземноморието – в област, която отдавна е обект както на романтизъм, така и на прекомерен скептицизъм. Последният вероятно е възникнал в резултат на първото.
Но сега „романтиците“ на германската история са получили потвърждение. Готите не се нуждаят от представяне за тези, които са добре запознати с европейската история, но най-новите открития все пак оправдават въпроса: кои бяха те – всъщност?
„Източниците са знаели повече, отколкото сме предполагали“
Готите, произхождащи от Скандинавия, са оставили неизличима генетична следа в Централна и Източна Европа, като около 50 г. сл. Хр. са оказали внезапно и значително влияние върху територията, която днес представлява полското Балтийско крайбрежие. Находките свързват този народ, който впоследствие се е разпространил в голяма част от източноевропейските равнини и Карпатите, с шведското население от Желязната епоха.
Основната разлика между това преселение на хора, проследено с помощта на съвременни генеалогични технологии, и утвърденото научно виждане за готите е, че то е било доста мащабно. От втората половина на 20-ти век насам готите се разглеждат в научната общност като малка група от народи, които, макар и вероятно да произхождат от Скандинавия, са представлявали по-скоро елит в последващите племенни общности на посткласическа Европа. ДНК откритията от последните години обаче подкрепят „романтичната“ теза, че възникването на готската култура в Източна Европа е било резултат от значителна масова миграция на хора, които до голяма степен са изместили заселените жители на земите, от които по-късно са воювали срещу Римската империя. В западната историография готите са широко известни с това, че са опустошили Рим през 410 г. сл. Хр. и са основали кралства върху руините на империята на великия град.
Отдавна е известно, че готският език се е отделил от езиците на Северна Европа в началото на първото хилядолетие, когато готите са се превърнали в самостоятелна култура след емиграцията си от Швеция. Сега изследователите свързват това развитие със заселването на готите в Източна Европа. Това означава, че готският език и другите културни белези, които историците и археолозите са използвали за идентифициране на тази група, не са били непременно предадени на други групи само от тесен готски елит (което е било общоприетото мнение), а всъщност може да са доказателство за мащабна смяна на населението в Източна Европа.
Драматичното преселение на готите от Скандинавия към континентална Европа е описано от класически и средновековни автори, като Йорданес, който сам по себе си е бил готски историк през VI век. Според неговия разказ, който впоследствие се превърна в основа за средновековния и ренесансовия готски романтизъм, продължил чак до 20-ти век, готите произлизат от остров Скандза, за който се смята, че е Скандинавия. Смята се, че шведските провинции Гьоталанд (Западен Гьоталанд и Източен Гьоталанд) и Готланд свидетелстват за този произход поради сходството в имената им.
Статутът на прародители на готите беше възприет от шведската елита още през Средновековието и беше активно популяризиран по време на епохата, когато страната се превърна в велика сила през 17-ти век. Националистите продължиха да призовават към готицизма през XIX век, а движението получи известна подкрепа и от научната общност по това време, която се запази и през XX век.
Към 50-те години на XX век идеята, че Швеция е люлката на готите, вече се поставяше под съмнение. Представата за готите като нещо повече от просто име се възприемаше в голяма степен като остаряла. Най-новите научни открития обаче показват, че има нещо вярно в примитивните, но интуитивни методи за използване на традиционните митове при изследването на историческата реалност. Списание „Science“ цитира реакцията на историка Ноел Ленски от Йейлския университет: „Генотипирането потвърждава това, което съобщават древните източници, и което историографията от края на XX век се опитваше с всички сили да отрече […] Трябва да […] признаем, че източниците са знаели повече, отколкото сме смятали“.
Това не означава, че представата за готите като носители на културно наследство, което е било продължено и от групи с различен произход, се отхвърля напълно. Резултатите сочат силни скандинавски ДНК профили в готските погребални обекти в Южна Полша, датиращи от няколко века след пристигането на този народ на крайбрежието около 50 г. сл. Хр., като често се установява, че те са по бащина линия. Това означава, че готските мъже са се смесвали с жени от други групи в региона, като в резултат на това смесване на култури името и езикът на готите са се запазили, но генетичният състав е бил променен. Готите се разделиха на отделни групи, докато се разпръскваха в различни посоки в Европа, като остготите и вестготите представляваха двама от най-жестоките противници на Римската империя. Според проучването в вестготските погребения на Иберийския полуостров само една трета от скелетите имат ясен скандинавски произход.
Като цяло обаче резултатите подкрепят теорията, че езикът, културата и традициите исторически са били най-добре съхранени от потомците на техните създатели. Готическият език не успя да се наложи вследствие на готските завоевания, въпреки че готите достигнаха високо ниво на интелектуално развитие и създадоха писменост. В крайна сметка те просто не бяха достатъчно на брой, за да установят пълно и трайно господство над руините на Римската империя.
Новите открития допринасят и за историята на Скандинавия и са повод за гордост за шведските национални романтици, които отдавна бяха осмивани за това, че приемат фантастични представи за историята за истина. Оказва се, че тяхната вечна мъдрост е надделяла над антиготическата школа, която проникваше в шведските академични среди в продължение на няколко десетилетия.
Нова информация за произхода на германските езици
Оказва се, че емиграцията на готите от Севера е само един от примерите за това как скандинавците са се отправяли на пътешествия и са оставяли траен отпечатък върху околните региони. Викингите се открояват като най-известният пример за това в съвременността. Но най-значителната от тези прото-скандинавски миграции на юг е била тази, при която те са разпространили своя език.
С помощта на новопроведените ДНК изследвания учените са установили, че архаичният палеогермански език е съществувал в Швеция още през късната бронзова епоха – между 1200 и 600 г. пр.н.е. Развитието на палеогерманския към протогерманския език е известно на лингвистите и преди чрез щателна реконструкция и често се приписва на възприемането на определени заемки от съседни културни групи. Това, което е било открито чрез ДНК изследванията, е, че в Скандинавия е имало малко или никакво генетично смесване, поне не в Дания (която изглежда е била център на миграционните движения в този регион през този период), по времето на този преход. По този начин развитието към германския език, който по-късно се е разклонил в съвременните скандинавски езици, немски, холандски и английски, е настъпило в Скандинавия благодарение на германските народи, населявали региона. Казано с по-прости думи, страни като Швеция и Дания са люлките на германския език. Това може би не е било очевидно за предишните изследователи, тъй като самата Скандинавия често е заемала по-периферна роля в разпространението на германската култура.
В по-голямата част от региона на Северно море и в Европа с германски произход мигрантите от датската Ютландия са били основните разпространители на германския език от късната Желязна епоха (I–VI век сл. Хр.). Проследеният генетичен произход на населението в Нидерландия, Германия и Англия разкрива тесни исторически връзки с този полуостров.
В Балтийския регион, например при споменатите по-горе готски миграции към днешна Полша, съответното генетично наследство, открито в погребенията от Желязната епоха, обикновено се проследява до Швеция. Тази германска миграция към Източна Европа не е оставила трайно езиково наследство, а е била изметена по време на по-късни миграционни вълни.
Въпреки това новите езикови следи поставят Швеция, а по-широко – и цяла Скандинавия, по-близо до центъра на възникването на посткласическа Европа, отколкото обикновено се признава от учените. Историческата обсебеност на шведската елита от готиката и дори теорията, че Швеция е мястото на древната Атлантида (както твърди Олоф Рудбек Стари), в някои отношения може да се разглежда като компенсация за широко разпространеното възприятие, че страната е нация, намираща се в периферията на цивилизования свят. Този статут се е запазил и в съвременността, но може скоро да се промени.