Subscribe
С 352 000 подписа и подновен политически импулс Италия подновява дебата за прекратяване на сезонните промени на часовника, като подчертава потенциалните ползи за енергетиката, околната среда и общественото здраве.
Италия предприема решителна стъпка към въвеждане на постоянно лятно часово време. В понеделник, 17 ноември, в Камарата на депутатите беше официално представено предложение за проучване на фактите, подкрепено от 352 000 подписа на граждани. Инициативата, подкрепена от Италианското дружество по медицина на околната среда (SIMA), Consumerismo No Profit и депутата Andrea Barabotti, има за цел да постави началото на парламентарен процес, който в крайна сметка би могъл да сложи край на смяната на стандартното и лятното часово време на всеки две години. Ако бъде одобрено, законодателното предложение ще бъде готово до 30 юни 2026 г.
Дългогодишен европейски дебат
Този ход съживява по-широка дискусия, започнала на ниво ЕС преди няколко години. През 2018 г. Европейската комисия проведе обществено допитване, в което участваха рекордните 4,6 милиона души. Преобладаващата част от тях – 84 % – подкрепиха пълното премахване на сезонните промени на часовника. В отговор на това през 2019 г. Европейският парламент одобри проект за директива, която предоставя на всяка държава членка свободата да приеме или постоянно лятно, или постоянно зимно часово време.
Скоро след това обаче процесът замира. Пандемията COVID-19 измести политическите приоритети, забави преговорите, а държавите членки се бореха да се споразумеят за координирана времева рамка. Първоначално ЕС предвиждаше окончателното решение да бъде взето до 2021 г., но оттогава не е постигнато окончателно споразумение.
Защо да изберете постоянно лятно часово време?
Въпреки че стандартното часово време технически се счита за „естествената“ система – съобразена с най-високата точка на Слънцето по обяд – стремежът към постоянно лятно часово време се дължи главно на екологични, икономически и социални съображения. Защитниците твърдят, че преместването на допълнителния час дневна светлина във вечерните часове носи осезаеми ползи.
Най-често посочваното предимство е икономията на енергия. По данни на Terna, националния оператор на електропреносната мрежа на Италия, между март и октомври 2025 г. страната е спестила 310 милиона kWh благодарение на DST – еквивалент на годишното потребление на енергия на около 120 000 домакинства. Тези икономии се изразяват в над 90 млн. евро намалени разходи за енергия. Също толкова важно е, че намаленото потребление на електроенергия е предотвратило приблизително 145 000 тона емисии на CO₂.
В по-широк план въздействието е още по-значително: между 2004 и 2025 г. DST е помогнало на Италия да спести повече от 12 милиарда kWh, което е донесло икономически ползи в размер на близо 2,3 милиарда евро. Тези цифри подчертават защо много експерти в областта на устойчивото развитие твърдят, че удължаването на DST целогодишно би могло да подкрепи националните цели за декарбонизация, като същевременно намали разходите за енергия както за домакинствата, така и за предприятията.
Столетие на промени в часовниците
Лятното часово време далеч не е новост в Италия. Въведено през 1916 г. по време на Първата световна война с цел пестене на гориво и по-добро използване на дневната светлина, то е приемано с прекъсвания през следващите десетилетия. В продължение на около двадесет години прилагането му се променя, като правителствата го отменят и възстановяват. Стабилността настъпва през 1966 г., когато със Закон № 1144 окончателно се въвежда лятното часово време и часовниците се преместват с един час всяко лято.
Днес обаче въпросът вече не е дали да има лятно часово време, а дали сезонното редуване на стандартното време все още има смисъл в едно модерно, енергоемко общество.
Защо предложението на ЕС се забави
Въпреки широката обществена подкрепа, европейският дебат се сблъска с три основни пречки.
Първо, пандемията замрази почти всички законодателни процеси, които не са спешни, включително реформата за промяна на часовото време.
Второ, предоставянето на възможност на всяка държава да избира между постоянно лятно и зимно часово време или постоянно стандартно време създаде предизвикателство за координацията. Разнообразието от часови зони в ЕС може да усложни трансграничните пътувания, търговията, излъчването на предавания и транспортните разписания.
Трето, експертите не бяха единодушни по въпроса кой вариант – лятното или стандартното часово време – трябва да стане норма. Докато постоянното лятно часово време може да оптимизира използването на енергия и да намали емисиите, стандартното часово време е по-близко до естествените циркадни ритми. Това противоречие затруднява хармонизирането.
Измерението на общественото здраве
Научните изследвания все по-често посочват въздействието на смяната на часовника на всеки две години върху здравето. Нарушенията в цикъла сън-бодърстване могат да причинят умора, намалена концентрация и раздразнителност – особено през първите дни след смяната. Някои изследвания показват и връзка между смяната на времето и повишените сърдечносъдови рискове, включително временно увеличаване на броя на инфарктите.
Тези констатации подкрепят аргумента, че премахването на сезонните промени в часовото време може да бъде от полза за общественото благосъстояние, независимо дали крайният избор е в полза на зимното или стандартното часово време.
Какво следва
Подновяването на инициативата на Италия е сигнал за силен национален интерес към разрешаването на дебат, който от години се води на европейско равнище. Следващите месеци ще определят дали предложението ще получи достатъчно политическа подкрепа, за да се придвижи напред, и дали Италия ще се присъедини към нарастващия брой държави, които преразглеждат значението на сезонните промени във времето.
Ако парламентарното разследване се увенчае с успех, Италия скоро може да заеме водеща роля в определянето на бъдещето на измерването на времето в Европа – такова, при което часовниците не се движат, а дневната светлина заема централно място.
Алесандро Фиорентино