Subscribe
Рядко се случва решение, прието от Европейския парламент, да предизвика толкова възторжени реакции от страна на консерваторите, колкото гласуването на 26 март. Мнозинството от 389 депутати гласува в подкрепа на система, която ще ускори депортирането на нелегални мигранти и ще проправи пътя за създаването на центрове за задържане извън границите на Европейския съюз.
След като бъде приложен, този план трябва да помогне на ЕС да се освободи от лицата, които пребивават незаконно в държавите членки, и да предложи на европейците по-сигурно бъдеще – бъдеще, в което вече няма да се страхуват да се разхождат по улиците или да водят децата си в парка. Новият регламент, който ще замени неефективния и остарял регламент от 2008 г., се счита за исторически и за крайъгълен камък в истинската борба с незаконната миграция.
Да се каже, че Европа се намира на кръстопът, се превърна в клише, почти в баналност. Отвъд думите и реториката, Европа наистина е на кръстопът. И то не само от вчера, а от повече от десетилетие, още от прословутото изказване на тогавашния канцлер Ангела Меркел: „Wir schaffen das. „Да, те го направиха.“ От онова лято на 2015 г. Те многократно са улеснявали инвазията в Европа, като са канили милиони мигранти да пресекат нашите граници. Направиха го, като се позоваха на хуманитарни и благородни аргументи и изрекоха лъжа, която, ако си помислят, че я повторят милион пъти, ще се превърне в истина: че мигрантите ще се адаптират лесно, ще работят неуморно за просперитета на общностите, в които се заселят, и ще спасят Европа от сриване в демографска бездна.
Нищо от това не се е случило и никога няма да се случи. Но реалността е далеч по-мрачна. Европа, поне нейната западна част, все по-малко прилича на тази, която познаваме. Мнозинството от населението е престанало да бъде мнозинство, радостта да отидеш на коледен базар е заменена от страх, а нормалният ред се е превърнал в хаос.
„Можем да се справим.“ Думите на Ангела Меркел отново отекнаха в съзнанието ми, когато чух резултатите от гласуването на 26 март. Имаше 389 гласа „за“ и 206 гласа „против“ тези страхотни нови мерки за борба с незаконната миграция. Не само че дясноцентристките и консервативните групи обединиха усилията си в едно историческо гласуване, но за шок на мнозина дванадесет евродепутати от групата на „Обновените“ и седем евродепутати, представляващи групата на S&D, гласуваха „за“. Кой би си помислил, че деветнадесет представители на левицата ще подкрепят масовото репатриране на нелегални мигранти? И все пак това се случи.
След това гласуване Европейският парламент ще преговаря с държавите членки за увеличаване на броя на връщаните нелегални лица и ще открие така наречените „центрове за връщане“ в трети страни. При прилагането на тези основни мерки властите ще прилагат и някои „засилени“ мерки, а именно конфискация на документи за самоличност, налагане на задържане с продължителност до две години, забрана за повторно влизане в ЕС, която може да достигне до доживотна забрана, както и взаимно признаване на решения, приети между държавите. Достатъчно справедливо.
Как реагираха „гражданските“ организации? Нищо ново на този фронт. Новите мерки не само нарушават основните права, но са и по-„агресивни“ и „принудителни“, а използваният термин е „ICE-фикация“ на Европа – явна препратка към имиграционната и митническа служба на САЩ, вероятно най-прочутата федерална агенция според левичарите. Докато за повечето от либералите, зелените и социалистите прилагането на новия регламент ще засили климата на страх, за консерваторите тази система ще създаде предпоставки хората без легално пребиваване да бъдат връщани незабавно в страните си на произход. Което е напълно разумно.
Гласуването в Европейския парламент отразява „широкото сближаване в Парламента за налагане на по-строги санкции на онези, които отказват да се подчинят, и за засилване на външното измерение на нашата миграционна политика“, заяви Чарли Ваймерс, докладчик в сянка на ЕКР, който е цитиран многократно по този случай.
След години, в които катастрофалните миграционни политики тласкаха Европа към самоунищожение, едно ясно мислещо и здравомислещо мнозинство в Европейския парламент гласува, за да спре една екзистенциална заплаха. Въпреки че преговорите между Парламента и държавите членки по окончателния вид на регламента все още предстоят, ние сме една стъпка по-близо до връщането към здравия разум. Ние можем да го направим.