Колко консервативни са шведските консервативни избиратели?

Швеция отдавна се счита за една от най-прогресивните държави в света. Дори традиционно консервативните партии — Умерените и Християндемократите — в крайна сметка се отказаха от консерватизма, като започнаха още през 90-те години, за да се превърнат в прогресивни либерали.

Марксистите — социалдемократите и бившите комунисти — биха могли тогава да обединят сили с либералите от различни десни партии, за да настояват за още по-голямо равенство между половете в една страна, която и без това вече беше сред най-егалитарните в света, както и за увеличаване на имиграцията в едно от най-мултикултурните общества в Запада.

И все пак, обратната реакция беше неизбежна. Малка партия, основана първоначално от млади мъже, критикуващи имиграцията — „Шведските демократи“ — ставаше все по-силна през първото десетилетие на 2000-те години. Когато партията влезе в шведския парламент през 2010 г. и се наложи да разшири своя профил, нейните лидери решиха да преориентират идеологическата ѝ позиция от „национализъм“ към „социален консерватизъм“.

По този начин „Шведските демократи“ стигнаха до едно неоспоримо твърдение: Швеция не може да разчита единствено на прогресивизма, отвореността, критичното мислене спрямо нормите, марксизма и либерализма. Швеция се нуждае също така от здрав разум, традиции, стабилна власт, контролирана имиграция, стабилна отбрана и разумно виждане за пола и половите различия.

Останалите партии бяха принудени да се приспособят. Причината за това беше не само набирането на популярност от страна на консервативните „Шведски демократи“, но и промяната в идеологическите тенденции в шведското общество — и по целия свят. Консервативните, десни националистически партии започнаха да набират сила в цяла Европа, а Доналд Тръмп беше избран за президент на Съединените щати.

Но въпросът вероятно е доколко консервативни са шведските избиратели, които подкрепят „Шведските демократи“. Няма проучвания или статистически данни, които да сочат, че именно тези избиратели са по-религиозни от останалите, нито че са по-склонни да поддържат дълготрайни бракове или да притежават по-добри познания за шведската история и култура в сравнение с останалите шведи.

Въз основа на личния си опит мога също така да отбележа, че шведите, които гласуват за „Шведските демократи“, не водят непременно по-консервативен начин на живот от останалите шведи.

В международен контекст шведите не са консервативен народ. На глобалната културна карта, изготвена от „World Values Survey“, Швеция заема място в горния десен ъгъл. Протестантска Европа представлява културната сфера, разположена най-далеч в горния десен ъгъл, а сред страните в тази категория Швеция е тази, която е стигнала най-далеч както по отношение на светското мислене, така и по отношение на индивидуализма.

И все пак „Шведските демократи“ са консервативна партия и са успели да привлекат и други да се присъединят към консервативния завой в шведското общество.

Както знаем, всичко може да се разглежда в относителен план. Може би „консерватизмът“ в Швеция — и в сходни страни от ЕС — се състои до голяма степен в това, че хората казват „не“ на крайния прогресивизъм.

Това, което наблюдавахме през изминалото десетилетие, вероятно не е толкова истинска промяна към консервативната десница — съсредоточена върху семейството, традициите и национализма — колкото отдръпване от радикалната левица, която е стигнала до задънена улица. Естествено, избирателите се придвижват надясно, но би било грешка да се приема, че са станали особено религиозни или по-решени да останат в брака.

Вярно е, че от известно време изследователите твърдят, че младите хора в Швеция и Европа стават все по-консервативни. Тази тенденция обаче се отнася предимно за младите хора, а не за населението като цяло. Макар сред младежта наистина да се наблюдава известна консервативна тенденция, едновременно с това в обществото се наблюдава вълна от леви настроения, особено сред младите жени. Освен това на парламентарните избори, проведени в Швеция на 13 септември, четирите десни партии загубиха парламентарното си мнозинство в полза на левите партии.

По този начин новият консерватизъм в Швеция вероятно е до голяма степен консерватизъм, основан на „здравия разум“ — балансиран, умерен подход. Избирателите искат разумна миграционна политика и балансирана политика по отношение на климата. Те искат да се откъснат от десетилетия на прогресивно мислене в областта на наказателното правосъдие и образованието. Много избиратели също така са уморени от идеи относно пола и половата идентичност, които изглеждат откъснати от реалността.

Възможно е причината, поради която „Шведските демократи“ загубиха три процентни пункта на изборите през септември, да е, че и няколко други партии са стигнали до заключението, че Швеция се нуждае от повече баланс и здрав разум, а от по-малко леви социални експерименти. Може да се каже, че политическите тенденции се движат в консервативна посока. Но шведите вероятно все пак не са особено консервативни.