Subscribe
Всеки септември, когато Общото събрание на ООН се събира, за да изслуша речите на световните лидери, действащият премиер на Ирландия използва случая, за да се изяви на световната сцена по начин, по който само ирландските политици са способни. Премиерът Мишел Мартин застана пред Общото събрание на 24 септември, за да ни каже, че светът е подвел Палестина, докато в родната му страна броят на бездомните достигна рекордните 17 885 души, от които 5 830 са деца.
Иронията, че един лидер критикува света, докато собствената му страна се сблъсква с множество проблеми, които той има задължението да реши, но които остават нерешени, е поразителна. Именно поради тази причина посещението на ирландското правителство в ООН трябва да се разглежда като нищо друго освен проект, продиктуван от суета. Наред с министър-председателя на Ирландия (Taoiseach) на Общото събрание присъстваха и министърът на външните работи Хелън МакЕнти, министърът по въпросите на климата Дара О’Брайън, младшият министър Нийл Ричмънд и младшият министър Тими Дули.
Ирландските приоритети за тази седмица на срещи „на високо равнище“, от които не можем да очакваме нищо конкретно, бяха предвидими теми от списъка с основни тези на ирландското правителство. Многостранното сътрудничество, климатичните промени, Палестина, реформата на ООН, изкуственият интелект, хуманитарните кризи и кампанията за място в Съветът на ООН по правата на човека от 2027 до 2029 г. Но нищо от това по никакъв начин не е свързано с натрупващите се проблеми с издръжката на живота, с които се сблъскваме у дома. На ирландската общественост редовно се повтаря, че правителството не може да задоволи нуждите на всички граждани. Въпреки това този принцип на пестеливост се изхвърля през прозореца всяка година, когато ирландските политици предприемат „поклонение“ до Ню Йорк, въоръжени с идеалистичен списък от глобални проблеми.
Ирландия е изправена пред поредица от неблагоприятни обстоятелства, при които тези свещени идоли на ирландските либерални политици на практика се използват като трибуна за изразяване на личните им убеждения, а не за отстояване на националните интереси на държавата. В съчетание с все по-лошия дипломатически имидж на Ирландия в очите на държавите по целия свят, на държавата се нанася сериозна и активна вреда именно от лицата, на които е възложено да я ръководят.
Въпреки непрестанното демонстриране на морална позиция от страна на премиера Мартин по отношение на глобалните конфликти – от Украйна до Палестина, коментарите му са характерно безформени, без тежест и смисъл. Всъщност вестник „The Irish Times“ отбеляза, че изявленията на ирландските лидери на предишни сесии на Общото събрание на ООН не са довели до осезаеми резултати на фона на „кризата на значимостта“ на ООН. Когато един от най-либералните и левоориентирани вестници в страната поставя под въпрос стойността на този ежегоден ритуал, премиерът би направил добре да обърне внимание на посоката, в която се е насочило общественото мнение.
Въпреки това министър-председателят заяви пред Асамблеята, че Ирландия е твърдо ангажирана с международното сътрудничество. Това се случва на фона на подкопаването от страна на самото ирландско правителство на ангажимента му към многостранните структури, тъй като Мартин предприема стъпки за отделяне на разполагането на ирландските въоръжени сили в чужбина от юрисдикцията на Съвета за сигурност на ООН. Назовавайки САЩ, Китай и Русия като проблемни потребители на правото на вето, които биха могли да попречат на разполагането на ирландски войски в мисии за поддържане на мира, Дъблин изглежда не осъзнава политическата лицемерност и недипломатичния характер на своята политика.
Ирландското правителство не се отличава с политическа далновидност или аналитична задълбоченост при вземането на решения. Затова не е изненада, че министър-председателят се качи на трибуната, за да демонстрира морална позиция в залата на институция, за която самият ѝ генерален секретар Антонио Гутериш предупреди, че е изправена пред „неизбежен финансов колапс“ тъй като държавите-членки не са платили членските си вноски. Най-големият ѝ донор – правителството на Съединените щати – вече счита, че финансирането на ООН е разхищение на американските данъчни долари. Ирландия може и да се намеси, за да запълни празнините, където финансирането от USAID беше съкратено, но що се отнася до финансирането на ООН, финансовите възможности на Ирландия няма да са достатъчни, за да оправят положението.
Именно тук липсата на далновидност у ирландските политици нанася толкова голяма вреда на репутацията на страната. Ако Ирландия се възприема като държава, която институционално подкрепя организации, които не получават финансиране и са неефективни, единственото заключение, което може да се направи, е, че това се дължи на факта, че самата държава се управлява по същия начин. Въпреки че институционалната лоялност може да бъде добродетел, грешката на Ирландия е в нейната упорита обсебеност от институция, която не може да изпълни собствените си задължения, не може да наложи решенията си и след три кръга на гласуване все още няма ясен фаворит за следващия генерален секретар.
Срещата на министър-председателя с кмета на Ню Йорк Зоран Мамдани още веднъж показва, че истинската цел на това официално правителствено пътуване всъщност е била от самото начало политическа показна акция. Според вестник „The Irish Times“ двамата леви политици организираха игра на бинго, пътуваха заедно с влак и предоставиха на кмета възможност да се изкаже пред камерите с неясни изявления в подкрепа на ирландското обединение, само седмица след изявлението на американския президент Доналд Тръмп в подкрепа на обединението.
Премиерът, вероятно в опит да спечели политически дивиденти, реши да се намеси в спора между кмета и израелския премиер Бенямин Нетаняху. Нетаняху беше обвиняем Мамдани в подкрепа на „Хамас“ и отправи обвинения в антисемитизъм към Мамдани и към крайнолявото крило на Демократичната партия, към което той принадлежи. Застъпничеството на премиера обаждане Призивът към Нетаняху да „уважава мандата си и да не се опитва да го подкопава“ няма никакво отношение към правомощията на ирландската външна политика и националните интереси на страната. И все пак, както можеше да се очаква, министър-председателят предпочете да губи времето си, като обещаваше подкрепата си на чуждестранни политически фигури.
Каквото и да е мнението на човек за политиката в Ню Йорк и за кмета Мамдани, на ирландския министър-председател не му е работа да се меси в общински спорове. Намесата е още по-трудно оправдаема, като се има предвид, че тя дойде повече от седмица след като премиерът на Ирландия беше домакин на президента Доналд Тръмп в Дъблин. Икономическата зависимост на Ирландия от Съединените щати е значителна. Ненужните публични коментари по американската политика носят потенциален риск, а именно ирландските работници, а не ирландските министри, са тези, които ще загубят най-много от евентуалните последствия.
В крайна сметка, същината на политическото демонстриране на добродетел от страна на Ирландия в ООН струва малко, а дава възможност на суетни политици да съберат аплодисменти в международна зала, за да погалят егото си. Строежът на жилища, реформирането на архаичната система за издаване на разрешения за строеж и борбата с корупцията у дома са скъпи, бавни и често политически опасни. Затова трябва да се разглежда като естествено развитие на нещата фактът, че ирландските лидери предпочитат да изразяват амбициите си за света, а не тези за собствената си страна.
Ако ирландските лидери вземаха външната политика на страната си на сериозно, биха започнали с защитата на националните интереси на Ирландия, като признаят, че малките държави трябва да водят дипломатическата си дейност с голяма отговорност. Ирландското правителство трябва трезво да преценява кои форуми дават резултати и кои са просто места за празни приказки на световно равнище. Времето на висшите държавни служители трябва да бъде ценно и посветено на интересите на държавата. Използването му за излагане на егоистични монолози като официална държавна политика представлява грубо нарушение на най-високо равнище. Ирландия трябва да търси това, което може да постигне – сериозни, осезаеми промени, които страната може да осъществи чрез конкретни действия в реалния свят. Интелектуалните, но безсъдържателни и помпозни речи, които представят света като зло и провъзгласяват Ирландия за морален спасител, трябва да приключат, ако ирландските длъжностни лица искат да бъдат вземани на сериозно от чуждестранните си колеги.
Премиерът заяви пред Общото събрание на ООН, че когато цялата истина за Газа излезе наяве, „никой няма да може да каже, че не сме знаели“. Същото важи и за катастрофалния мандат на Мартин като премиер в родната му страна, където броят на бездомните продължава да нараства лавинообразно под бездейния надзор на неговото правителство.