Subscribe
Неотдавнашното възстановяване на граничния контрол между Полша, Германия и Литва предизвика дебати в Европейския съюз и породи опасения относно бъдещето на свободното движение в Шенгенското пространство. Въпреки това внимателният прочит на мярката подчертава някои много положителни и рационални елементи в борбата срещу незаконната имиграция.
ШЕНГЕН И БАЛАНСИРАН ДЪРЖАВЕН СУВЕРЕНИТЕТ
Шенгенското пространство, създадено през 1995 г., несъмнено представлява едно от най-значимите постижения на европейския проект, като позволява свободното движение на хора между 27-те европейски държави. Самото законодателство обаче включва предпазни клаузи, които разрешават временно възстановяване на граничния контрол в случай на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност (членове 25-30 от Кодекса на шенгенските граници). Решението на Полша, взето на7 юли, да възстанови граничния контрол с Германия и Литва се вписва в този нормативен контекст. Тази мярка, макар и временна и селективна, представлява акт на самозащита от страна на полската държава срещу увеличаването на трафика на хора и незаконното влизане на мигранти – явления, които могат да застрашат както вътрешната сигурност, така и социалното сближаване.
НЕЗАКОННАТА ИМИГРАЦИЯ – НАРАСТВАЩА ЗАПЛАХА
Нередовната имиграция не може да се разглежда само като административен въпрос; тя е сложно, многоизмерно и постоянно развиващо се явление с дълбоки икономически, социални и здравни последици, най-вече по отношение на националната сигурност. Неразрешеното влизане на чужди граждани компрометира способността за ефективно и рационално управление на законните миграционни потоци, като променя баланса, установен от системите за планиране и приемане на държавите. Всъщност тази динамика претоварва националните механизми за международна закрила и хуманитарна помощ, като затруднява идентифицирането на реални ситуации на уязвимост и подхранва изключването и маргинализацията. Освен това нелегалната имиграция често е тясно свързана с транснационални престъпни мрежи, по-специално с такива, които се занимават с трафик на хора, контрабанда и трудова експлоатация, които процъфтяват в условията на слаб контрол и неравнопоставени разпоредби в европейските държави. Това явление оказва влияние и върху легалната икономика, като подхранва недекларирания труд, а в някои случаи и злоупотребата със системите за социално подпомагане, като по този начин подкопава устойчивостта на обществените услуги и поражда недоволство сред местното население. Това недоволство може да се превърне в социално напрежение, което да допринесе за политическа нестабилност и фрагментиране на демократичния консенсус. Неотдавнашните мерки, приети от Полша, като например повторното въвеждане на граничен контрол, бяха оправдани с оглед на увеличаването на дейностите по контрабанда на мигранти, за които се съобщава, че отчасти са улеснени от по-малко стриктното управление на потоците от страна на германските и литовските власти. От тази гледна точка нелегалната имиграция се явява не само предизвикателство за националното управление, но и тест за сближаване и солидарност между държавите-членки на Европейския съюз.
ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ И СЕЛЕКТИВНОСТ НА МЯРКАТА
Един от основните положителни елементи на полската мярка е нейната пропорционалност. Проверките бяха активирани за първоначален период от 30 дни, с възможност за удължаване само в случай на постоянни проблеми. Освен това селективността на проверките (насочени към подозрителни превозни средства като автобуси, микробуси със затъмнени стъкла и автомобили с много пътници) свежда до минимум въздействието върху обикновените пътници и трансграничната търговия. Министърът на вътрешните работи Томаш Симоняк заяви, че целта не е да се възпрепятства мобилността, а по-скоро да се предотвратяват и да се води борба с незаконните дейности. В този смисъл мярката е напълно съвместима с принципите на необходимост и пропорционалност, залегнали в правото на ЕС.
УКРЕПВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА СИГУРНОСТ И ДОВЕРИЕ
Видимото присъствие на правоприлагащите органи по границите има и положителен психологически ефект върху населението. В епохата на нарастващо усещане за несигурност засилването на граничния контрол може да повиши чувството за защита и доверието в държавните институции. Разположените 1800 служители са ясен сигнал за ангажимента на правителството да защитава териториалната цялост и обществения ред. Тези действия допринасят за предотвратяването на трансгранични престъпления, включително трафик на наркотици, трафик на оръжие, проституция и контрабанда. С други думи, контролът на външните и вътрешните граници на Европейския съюз е не само законово задължение, но и съществен компонент на всяка съвременна политика за сигурност.
ОТГОВОРНОСТ И МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Възстановяването на граничния контрол е част и от по-широк контекст на взаимна отчетност между държавите членки, особено предвид липсата на координация между някои съседни държави. За да функционира правилно, Шенгенската система изисква всяка държава да контролира ефективно своите граници и да си сътрудничи със съседните държави. Без този принцип на реципрочност европейската солидарност рискува да се превърне в асиметрия и дисбаланс. Затова жестът на Полша може да се тълкува не като едностранно затваряне, а като призив за диалог и спазване на общите правила.
ЗАЩИТАТА НА ГРАНИЦИТЕ КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ
Европейската интеграция се основава на някои основни стълбове: единен пазар, свободно движение, солидарност и сигурност. Защитата на вътрешния ред и граничният контрол обаче представляват основата, върху която тези ценности могат да бъдат конкретно приложени. Без ефективен контрол свободата на движение може да се превърне в уязвимост; без строги критерии за влизане социалното приобщаване става по-трудно управляемо. От тази гледна точка политиките за борба с нелегалната имиграция не трябва да се разглеждат като конфликт с правата на човека, а по-скоро като инструмент за постигане на баланс между приемането и законността.
ИКОНОМИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ
Протестите, изразени от някои бизнес асоциации, които са загрижени за забавянето на границите, също трябва да бъдат оценени в светлината на дългосрочните ползи. Макар че временният граничен контрол може да доведе до незначителни забавяния в транспорта или до неудобства за пътуващите, засилването на законността представлява инвестиция в стабилност и предвидимост. Всъщност законната икономика процъфтява само в среда, в която правилата са ясни, границите са сигурни и предприятията могат да работят без страх от нелоялна конкуренция от страна на незаконни участници. Свободата на движение не може да съществува без стриктно прилагане на закона.
ВРЕМЕННИЯТ КОНТРОЛ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ИНСТИТУЦИОНАЛНА УСТОЙЧИВОСТ
Възстановяването на граничния контрол в Полша, макар и критикувано от някои международни наблюдатели и заинтересовани страни, представлява ясен пример за институционална устойчивост в условията на множество кризи. В един все по-нестабилен геополитически контекст, в който Европейският съюз е изправен пред сложни и взаимосвързани заплахи (като международен тероризъм, хибридна война, натиск от нерегулирани миграционни потоци и нарастващо напрежение по източните му граници), укрепването на капацитета за суверенен контрол изглежда не само оправдано от гледна точка на демократичната легитимност, но и необходимо за ефективността и защитата на колективната сигурност. Мярката, приета от Варшава, може да се тълкува като прагматичен и многостепенен отговор, насочен към защита на териториалната цялост на страната, ефективна борба с организираната престъпност и трансграничните мрежи за трафик на хора, както и към запазване на обществения ред и върховенството на закона в момент на уязвимост. Освен това тя допринася за укрепване на доверието на гражданите в държавните институции, демонстрирайки конкретен капацитет за реакция в условията на потенциално дестабилизиращи ситуации. Решението на Полша също така подчертава необходимостта от насърчаване на по-симетричен и отговорен подход сред държавите членки, при който тежестта на сигурността се разпределя по справедлив и координиран начин. От икономическа гледна точка приемането на временен контрол може да спомогне за осигуряването на по-прозрачни и конкурентни условия за законна икономическа дейност, като предотврати прекъсването на трансграничните потоци от насърчаване на незаконни или нарушаващи конкуренцията практики. Приемането на такива мерки обаче повдига и сериозни въпроси относно бъдещето на Шенгенското пространство и риска спешните решения да се превърнат в постоянни, което да подкопае един от основните стълбове на европейската интеграция. Ето защо истинското предизвикателство пред Съюза ще бъде да консолидира ефективни механизми за сътрудничество, координация и солидарност между държавите членки, така че инициативи като полската да бъдат включени в обща стратегическа рамка за управление на външните граници, вдъхновена от критериите за рационалност, пропорционалност и устойчивост.