Предстоящ сблъсък на Ирландия с Комисията в рамките на Меркосур

От ноември 2025 г. подновените усилия на Европейската комисия да осигури ратификацията на споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур продължават да срещат трайна съпротива от страна на ирландските селскостопански интереси. Това, което някога беше отхвърлено в Брюксел като политически шум, се превърна в координиран фронт от парламентарен контрол, секторни предупреждения и мобилизация на земеделските производители. Въпреки че преговорите изглеждат безкрайни, Комисията продължава да прави процедурни маневри, за да постигне напредък по сделката – действия, които не остават незабелязани в Дъблин.

Основната цел на споразумението е ясна: разширяване на търговията между ЕС и блока Меркосур – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай – чрез намаляване на митата за промишлени стоки, селскостопански продукти и услуги. Въпреки това за Ирландия, където селското стопанство осигурява над 100 000 преки работни места и е в основата на селските икономики, това предложение е много по-дълбоко от рутинните тарифни корекции. То се пресича с националните производствени структури, строгите екологични разпоредби и националните механизми за надзор, които вече са подложени на натиск от политиката на ЕС в областта на климата.

Поддръжниците на споразумението посочват възможностите за диверсификация в сектори като фармацевтиката, млечните съставки и специализираното производство. Но гръбнакът на селските райони на Ирландия – производителите на финишно говеждо месо и секторът на кравите с бозаещи телета – е изправен пред количествено измерими рискове. Тези рискове са причина за последователно и подробно взаимодействие между ирландските политици и техните колеги в Брюксел.

Позицията на правителството, отразена в многобройните дебати в Ойреахта, подчертава условната подкрепа за разширяване на търговията, съчетана с изрична защита на уязвимите сектори. Министърът на предприемачеството, търговията и заетостта Питър Бърк многократно е подчертавал структурните асиметрии в сделката, особено преференциалните пътища за внос на южноамериканско говеждо месо, което влиза на пазара на ЕС без сравними екологични, ветеринарни или проследяващи задължения. Тази позиция е в съответствие с ангажимента на Програмата за управление да се противопостави на споразумението при липса на приложими предпазни мерки. Въпреки това с ускоряването на ратификацията се появиха по-дълбоки търкания относно икономическите приоритети, суверенитета и границите на влиянието на Ирландия в институционалната структура на ЕС.

Стенограмите на Ойреахтас показват как загрижеността се засилва от началото на 2024 г. и се превръща в междупартийна намеса в края на 2025 г. По време на важен дебат в Дайла през май 2025 г. танаисът Саймън Харис признава мащаба на предизвикателството, като призовава за единна преговорна позиция на ЕС за преразглеждане на спорните квоти – косвено признание, че вътрешната политика на ЕС ще определи дали възраженията на Ирландия имат някаква тежест. На последвалите сесии бе постигнато широко съгласие, че предложената квота за говеждо месо може да дестабилизира и без това нестабилния пазар.

До есента тонът се промени от предпазливост към спешност. По време на дебата в Сената на 8 септември 2025 г. правителствените оратори изтъкнаха многократните намеси на Ирландия в Съвета на министрите, като поискаха обвързващи задължения за устойчивост и приложими механизми за мониторинг. Членовете на опозицията обвиниха министрите, че се застраховат, твърдейки, че квотата от 99 000 тона говеждо месо – еквивалентна на приблизително 400 000 глави едър рогат добитък годишно – представлява екзистенциална заплаха за производителите, обвързани със стандартите на ЕС за хуманно отношение, емисии и използване на земята.

Парламентарният натиск отново се засили на 4 ноември, когато членовете на Dáil разгледаха внимателно разговорите на правителството с комисаря по търговията Марош Шефчович, който наскоро се срещна с представители на земеделските производители в Дъблин. Депутатите от Fine Gael и Fianna Fáil настояха за яснота относно предложената от Комисията „аварийна спирачка“ – предпазна мярка, която има за цел да позволи временно спиране на квотите, ако вносът понижи пазарните цени в ЕС с повече от 10 %. Sinn Féin обяви спешен междупартиен брифинг за 11 ноември, като предупреди, че гласуването в Съвета може да се състои преди Коледа и призова за единно ирландско вето. Независимият ирландски евродепутат Киаран Мълули, който говори на Националния шампионат по оран, отхвърли предпазните мерки като „средства за защита, които са в сила впоследствие“ и не са в състояние да предотвратят структурните щети на пазара.

Тези парламентарни намеси се основават на задълбочен икономически анализ. Моделирането на Министерството на земеделието, представено в Dáil, оценява годишните загуби за ирландския износ на говеждо месо на 100-130 млн. евро при предложените условия, дължащи се на изместване на пазарния дял и натиск за намаляване на цените. Richard O’Donoghue TD предупреди за потенциална 45-процентна ерозия на цените за пет години на пазарите с висока стойност без коригиращи мерки – прогноза, отразена в междупартийните изменения, изискващи по-строг мониторинг на квотите.

Земеделските организации съчетават парламентарния контрол със съдебна защита. Асоциацията на ирландските фермери (IFA), която представлява повече от 24 000 членове, представи споразумението като пряка заплаха за жизнеспособността на сектора на говедовъдството. В изявление от 3 септември председателят на IFA Франси Горман определи подхода на Комисията като „лицемерен“, като отбеляза противоречието между екологичната реторика на ЕС и улесняването на вноса от региони с ограничен контрол върху обезлесяването. Моделирането на IFA прогнозира загуби от 75-95 евро на крава с бозаещи телета – тревожна цифра за сектор, който включва 768 000 животни и е от основно значение за поминъка на селските райони.

Ирландската асоциация на доставчиците на млечни продукти (ICMSA) формулира възраженията си като непоследователност на политиката. Заместник-председателят Дейвид Магуайър определи сделката като „пресметнато предателство“, твърдейки, че тя подкопава стратегията на ЕС „от фермата до вилицата“, като дава предимство на производството, основано на обема, от юрисдикции, които не отговарят на изискванията. По време на посещението на Шефчович делегатите на ICMSA представиха доказателства, свързващи производството на говеждо месо в Меркосур с обезлесяването в размери, несъвместими с ангажиментите на ЕС в областта на климата.

Асоциацията на ирландските говедовъди и овцевъди (ICSA), която прилага подобен подход, основан на данни, изрази мнението си за неадекватността на предпазните мерки на Комисията. Председателят на ICSA за говедовъдството Джон Клиъри предупреди, че защитата, задействана от квотите, се активира едва след като са настъпили „необратими“ щети. През октомври ICSA се присъедини към IFA и ICMSA, като определи предложенията като предлагащи „нулева защита“, а кулминацията бе протестът на 13 ноември в Leinster House, на който над 500 фермери поискаха правителството да упражни правото си на вето. Анализът на ICSA, представен на членовете на Европейския парламент, предвижда свиване на маржа на ирландското говеждо месо, хранено с трева, с 20-30% в рамките на две години, ако вносът на евтини продукти набере скорост.

Младежки организации като Macra na Feirme наблягат на дългосрочните структурни въздействия. В петицията си до Комисията те подчертават заплахата за земеделските програми за обучение и чиракуване, като предупреждават, че свиването на сектора на млекодайните крави ще ускори демографския спад във вече уязвимите селски райони.

Тези оценки се обединяват около едно общо заключение: всяка либерализация, която подкопава ирландската индустрия за говеждо месо на стойност 3,5 млрд. евро, рискува да дестабилизира икономиката на селските райони, която поддържа над 250 000 работни места. Системата за отглеждане на крави с бозаещи телета, наброяваща 768 000 крави, изхранва сектор за довършителни работи, който е зависим от първокласните пазари на ЕС, където ирландското говеждо месо, хранено с трева, се отличава с 20 % по-висока цена. Квотата на Меркосур – 99 000 тона годишно при намалена тарифа от 7,5 % – въвежда пряка конкуренция от страна на третирано с хормони говеждо месо, произвеждано при далеч по-ниски регулаторни и разходни структури. Teagasc прогнозира изместване от 15-20 % в ключови дестинации за износ като Италия и Германия. Последствията за доходите на фермите са сериозни: годишните загуби от износ, съчетани с нестабилността след Brexit, могат да наложат напускането на до 10 000 стада до 2030 г., което ще доведе до изчерпване на малките и средните семейни ферми, които са гръбнакът на сектора.

Въпреки че Комисията изтъква 4,26 млрд. евро годишни икономии от мита в целия ЕС, ирландското селско стопанство ще поеме непропорционално високи разходи поради своята експортна ориентация и регулаторна експозиция. Вторичният натиск от квотите за птиче месо и етанол усложнява предизвикателството.

Споровете се засилиха след решението на Комисията от 3 септември 2025 г. да раздели споразумението, като определи търговските разпоредби като изключителна компетентност на ЕС. По този начин на практика се заобикаля националната ратификация, като одобрението се прехвърля към гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета. Ирландски политически фигури от различни партии осъдиха този ход като ерозия на парламентарния суверенитет – ход, който може да изолира Ирландия, ако по-големите държави подкрепят ратификацията.

По-общият аргумент на Комисията е, че ЕС се нуждае от нови пазари, за да остане конкурентоспособен в световен мащаб. Заинтересованите страни от Ирландия обаче възразяват, че достъпът до пазара не може да бъде за сметка на националните производствени стандарти или стабилността на селските райони. Защитните мерки, които се задействат само след срив на цените, са слабо възпиращи; необходими са превантивни мерки – ограничения на обема, свързани с пазарни показатели, независим мониторинг и приложими изисквания за устойчивост.

Ангажиментът на Ирландия – чрез парламентарно застъпничество, мобилизиране на заинтересованите страни и двустранна дипломация – беше широкообхватен. Въпреки това нараства усещането, че възраженията ѝ в крайна сметка могат да бъдат оставени настрана. Това отразява едно постоянно структурно напрежение в ЕС: трудността да се съчетае националният суверенитет с икономическите приоритети на по-големите държави членки. ЕКР отдавна изтъква този дисбаланс, като твърди, че търговската политика трябва да гарантира местните индустрии, а не да ги подчинява на геополитически амбиции.

С приближаването на възможността за ратифициране на споразумението, върху ирландското правителство пада отговорността да осигури обвързващи отстъпки, които да запазят жизнеспособността на основните селскостопански сектори на страната. Основният въпрос остава неразрешен: може ли Ирландия да защити своята селска икономика, като същевременно остане в съответствие с глобалната търговска програма на ЕС, или достъпът до пазара в чужбина ще бъде закупен за сметка на производството в страната?