fbpx

PSOE-Sumar: Прогресивното правителство на кръстопът за антикризисни мерки

политика - февруари 19, 2024

Тази седмица министрите на наскоро сформираното испанско правителство представиха основните си насоки за работа през следващите четири години.

Въпреки това коалиционното правителство, съставено от Испанската социалистическа партия (ИСРП) и крайнолявата партия „Сумар“, за пореден път се изправи пред предизвикателство в дебата дали да удължи или не антикризисните мерки, одобрени през 2022 г. Основните медии почти не отразяват тези напрежения.

Този пакет от мерки е предназначен за борба с последиците от инфлацията и кризата, изострена от ситуацията в Украйна. Този нов сблъсък между социалиста Педро Санчес и прогресивната Йоланда Диас не само поставя на изпитание сплотеността и стабилността на кабинета, но и показва, че единството в ръководството на прогресивното правителство, както те се самоопределят, има забележими пукнатини, когато става въпрос за решаване на въпроси, свързани с икономиката и политиките за социално подпомагане.

В часовете, предшестващи одобрението на кралския указ от Министерския съвет през декември миналата година, преговорите между PSOE и Sumar достигат своя връх. Фокусът на разногласията е в разширяването на безплатния обществен транспорт и подробностите за специалните данъци върху банките и енергийните компании, които са част от Плана за възстановяване.

Йоланда Диас, министър на труда и втори заместник министър-председател, води дискусиите от коалиция Sumar, като защитава позицията да не се правят съкращения в двете области.

Заслужава да се отбележи, че по време на дебатите за преизбирането му за премиер Педро Санчес обяви удължаване на безплатния обществен транспорт за непълнолетни, младежи и безработни, както и намаляване на ДДС върху основните хранителни продукти. Въпреки това разногласията относно разширяването и обхвата на тези мерки предизвикаха интензивни дебати. Докато Sumar се застъпва за удължаване на срока при сегашните условия, PSOE иска корекции в конкретни точки.

В хода на тези преговори правителството обяви редица допълнителни мерки, свързани с жилищното настаняване. Това включва нова линия от гаранции в размер на 2 млрд. евро, чиято цел е да се насърчи изграждането на достъпни жилища под наем, както в публичния, така и в частния сектор. Тази мярка допълва заемите в размер на 4 млрд. евро, посочени в допълнението към Европейския план за възстановяване, като целта е да се построят над 40 000 нови жилища. Основното изискване е тези жилища да са енергийно ефективни, а гаранциите могат да се използват и за проекти за рехабилитация. Добавянето на гаранции към съществуващите заеми има за цел допълнително да стимулира тези операции.

В сложната мрежа от преговори тримата вицепремиери (по финансите, труда и екологичния преход) играят централна роля. Коалицията, ръководена от Йоланда Диас, продължава да отстоява твърдо мерки като забраната за изселване на уязвими хора до 2025 г. – постижение, което укрепи позицията им на масата за преговори.

Напрежение се появи и на други фронтове, като например призоваването на съдии да свидетелстват в комисии за борба с корупцията. Говорителката на Sumar Марта Лоис защитава участието на съдиите в тези комисии като признак на „демократична нормалност“, докато PSOE заема по-рестриктивна позиция.

Несъгласието между PSOE и Sumar относно извънредния данък върху енергийните компании остави сладко-горчив привкус в коалицията. Въпреки че успяха да запазят мерки като намаляване на обществения транспорт и забраната за уволнения и изселвания, спорът за екологичното данъчно облагане подчертава основните различия между двете сили.

Това несъгласие по отношение на данъците за енергийните компании и банките повдига основателни въпроси за това дали разногласията в коалицията PSOE-Sumar могат да имат значителни последици за изпълнението на плана за възстановяване на страната. Трудностите при постигането на споразумения по ключови икономически въпроси поставят под въпрос способността на правителството да приложи ефективно необходимите мерки за икономическо възстановяване, като подкопават доверието в способността му да управлява кризата и засягат съгласуваността на цялостния план.