Нощта, в която Вашингтон преначерта картата на мира

Във Вашингтон беше близо полунощ, когато вниманието на света се насочи към Белия дом. При закрити врати Доналд Тръмп посрещна Володимир Зеленски и седем европейски лидери на среща на върха, свикана в кратък срок, но с историческа тежест. Около масата седнаха Еманюел Макрон, Джорджия Мелони, Кир Стармър, Фридрих Мерц, Александър Стуб, Урсула фон дер Лайен и Марк Рюте от НАТО.

На дневен ред са прекратяването на огъня, гаранциите за сигурност и възможността за тристранна среща с Владимир Путин. Но това, което разкри нощта, далеч надхвърли границите на Украйна. Тя се отнасяше до самата идентичност на Запада през 21-ви век – и дали Европа и Америка могат да преоткрият единството, което някога ги е определяло.

Тръмп вдига телефона

Моментът, който наелектризира стаята, дойде неочаквано. По средата на обсъждането Тръмп направи пауза, посегна към телефона и набра номера на Москва. В продължение на четиридесет минути той разговаря директно с Путин, като предложи двустранна среща със Зеленски, която да бъде последвана от тристранна среща с посредничеството на САЩ.

По-късно Кремъл я нарече „искрена и конструктивна“. Оценката на самия Тръмп беше ясна: „Знам какво правя. Ще спра войната. Ще го направя, както винаги.“

За американската дипломация това беше разрив. Десетилетия на внимателна хореография отстъпиха място на един смел жест. Независимо дали го разглеждаме като шоуменство или държавническо поведение, посланието беше ясно: Съединените щати отново са в центъра на европейската шахматна дъска.

Моментът на Мелони

Ако Тръмп се е погрижил за театъра, то Джорджия Мелони е осигурила архитектурата. Италианският министър-председател пристигна с внимателно подготвено предложение: Гаранции от типа на НАТО за Украйна, вдъхновени от член 5 на Алианса. Не членство, а щит, обвързващ ангажиментите на западните столици да се притекат на помощ на Киев.

„Ако искаме да гарантираме мира, трябва да го направим заедно, обединени“, заяви Мелони пред събралите се, като им припомни, че Италия първа е издигнала тази идея. Тръмп, видимо впечатлен, я похвали като „велик лидер, вдъхновение за мнозина“.

За Италия това беше пробив. Дълго време останал в сянката на Франция и Германия, Рим изведнъж се оказа в основата на дебата. Консервативният реализъм на Мелони – прагматичен, ориентиран към сигурността, алергичен към реторичните излишества – позволи на Италия да надмине традиционната си дипломатическа тежест.

Три теми, една неотложност

Нощта се въртеше около три основни въпроса:

• Прекратяване на огъня. Макрон и Мерц настояха, че не може да се преговаря, докато бомбите продължават да падат. Зеленски кимна с глава, но подчерта, че териториалните въпроси – Крим, Донбас – трябва да останат предмет на преки преговори с Москва.
• Гаранции за сигурност. Тук настъпи истинският напредък. В момента се разработва „Коалиция на желаещите“, водена от САЩ и подкрепена от 30 държави, която да осигури на Украйна защитен чадър. Италианският проект се превърна в работна основа, която трябваше да бъде официализирана в рамките на десет дни.
• Военната икономика. Зеленски представи пакет от 90 млрд. долара: и сделка за производство на безпилотни самолети на украинска територия. Това е повече от сигнал за сливане на украинската отбранителна индустрия със Запада.

Наред с тези стълбове не беше пренебрегната и хуманитарната трагедия. Урсула фон дер Лайен поиска връщането на украинските деца, депортирани в Русия. „Всяко едно дете трябва да бъде върнато при семейството си“, заяви тя.

Консервативният аргумент: Силата пред справедливостта

За Мелони и Тръмп редът на приоритетите е ясен: първо сигурност, после правосъдие. „Правосъдието и сигурността вървят заедно“, отбеляза Мелони , „но сигурността трябва да е на първо място – защото без сигурност не може да има правосъдие.“

Това е консервативна формулировка, по-скоро прагматична, отколкото утопична. Докато някои европейски гласове мечтаят за перфектни споразумения, Рим и Вашингтон настояват за твърди гаранции.

Защо единството е важно

По-дълбокият урок на вечерта беше този, който Западът трудно научи: единството не е задължително. Последните три години и половина бяха белязани от разделения – колебанията на Германия, самостоятелните инициативи на Франция, вътрешнополитическите битки на Вашингтон. Всяко едно от тях окуражаваше Кремъл.

Думите на Мелони прозвучаха ясно: „Трябва да проучим всички възможни решения, за да гарантираме мира, справедливостта и сигурността на нашите нации.“

Твърде дълго време Европа се заиграваше със „стратегическа автономия“, като се опираше на американската огнева мощ. Резултатът беше двусмислие. Повторното излизане на Тръмп на дипломатическата арена слага край на тази илюзия. Или Европа ще се съюзи твърдо с Вашингтон, за да защити Украйна, или рискува да избледнее.

Ехо от историята

Срещата на върха напомни за предишни повратни моменти. Рейкявик, 1986 г., когато прекият диалог между Рейгън и Горбачов откри пътя към края на Студената война. Телефонното обаждане на Тръмп до Путин може и да не е със същата грандиозност, но импулсът е подобен: смелост над бюрокрацията.

Съществуваше и духът на плана „Маршал“. Тогава Америка мобилизира икономическата си мощ, за да възстанови Европа. Днес тя планира огромни инвестиции – военни и индустриални, за да закрепи Украйна в западната система. Пакетът от 90 млрд. долара, обсъждан във Вашингтон, е зародишът на такава стратегия.

Екзистенциалните залози на Европа

За европейците войната не е далечна криза, а въпрос на оцеляване. Макрон говори за спиране на убийствата, Мерц – за необходимостта от доверие, Стармър – за връзката между сигурността на Украйна и тази на Великобритания. Под националните акценти се криеше общ страх: ако Украйна падне, нито една европейска граница няма да бъде истински сигурна.

Ето защо призивът на Мелони за единство намери отклик. Разделеният Запад е уязвим Запад, а обединеният Запад сам по себе си е възпиращ фактор.

Изчисленията на Путин

В Москва Путин отдавна разчита на умората на Запада. Той залагаше, че демокрациите ще се уморят от войната, преди Русия да се изтощи. Срещата на върха във Вашингтон усложнява този разчет. Една надеждна западна гаранция за сигурността на Украйна ще го принуди да се изправи пред дилема: да преговаря сериозно или да се изправи срещу консолидирания съюз.

Може би затова Кремъл определи разговора с Тръмп като „конструктивен“. Ветровете може би се променят.

Консервативният момент в Америка

Погледнато от консервативна гледна точка, среднощната авантюра на Вашингтон подчертава един вечен принцип: мирът изисква сила. Реализмът на Тръмп – че Украйна може да не се присъедини скоро към НАТО, но все пак трябва да бъде защитена – е благоразумие, а не слабост. Натискът на Мелони за ангажименти в стил НАТО е възпиране, а не ескалация.

Заедно те очертават визия за външната политика, основана на реализъм, солидарност и национална отговорност. Тя е контраст на прогресивния идеализъм от една страна и изолационисткото отстъпление от друга. И може би все пак ще даде рамката за прекратяване на най-кървавата война в Европа от десетилетия насам.

Войната не чака

Дори докато лидерите обсъждаха във Вашингтон, ракети и безпилотни самолети нанасяха удари по Кременчук и Харков. В цяла Украйна прозвучаха сирени за въздушно нападение. Бруталността на войната напомни: мирът не е лукс, а спешна необходимост.

Към август

Следващият етап може да настъпи по-рано от очакваното. Водят се разговори за организиране на пряка среща между Путин и Зеленски преди края на август. Ако тя се случи, тя ще се корени в нощта, когато Тръмп вдигна телефона, Мелони изложи план, а Европа преоткри тежестта на единството.

Нощ, която ще бъде запомнена

Това, което се случи във Вашингтон, може да не сложи край на войната утре. Но то промени атмосферата: направи мира отново мислим. То напомни на Запада за неговата сила, когато е обединен, и принуди Москва да преизчисли. Ако историята се пише с решаващи моменти, тази среднощна авантюра може да остане като един от тях – нощ, в която Америка и Европа, водени от консервативна яснота, преначертаха картата на мира.

Освен символиката, срещата на върха остави и пътна карта. До дни официалните лица ще изработят рамката за гаранции за сигурност; до седмици Тръмп има за цел да срещне Путин и Зеленски лице в лице. А до няколко месеца Западът трябва да докаже, че може да превърне обещанията в трайни ангажименти. Тази поредица от срокове превръща тази среща в нещо повече от дипломатическо шоу – тя прави среднощната среща във Вашингтон панта, на която може да се завърти бъдещето на Европа.