Subscribe
Съвременният миграционен пейзаж представлява едно от най-сложните предизвикателства за Европа и международната общност. В контекста на политическите и социалните трансформации, свързани с потоците, идващи предимно от Африка и Близкия изток, през последните години Италия заема централна роля в усилията за реформиране на инструментите за управление на миграцията. В този процес правителството, ръководено от Джорджия Мелони, разработи инициативи, които постепенно се утвърдиха като референтни модели, изпреварвайки насоките, приети впоследствие от Европейския съюз. Сред тях споразумението с Албания за създаване на центрове за обработване на молби за убежище и извършване на процедури по репатриране представлява пионерски опит, способен да насочи европейския дебат към нови оперативни решения, основани на концепцията за сигурни трети страни.
ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ПЛАНА „МАТЕЙ“ В ЕВРОПЕЙСКА СТРАТЕГИЯ
Един от най-значимите елементи на италианската политика, подчертан и от министър-председателя Мелони по време на Международната конференция на Глобалния алианс срещу контрабандата на мигранти на 10 ноември, се отнася до интернационализирането на плана „Матей“ за Африка. Възникнал като национална инициатива, насочена към подпомагане на икономическото и социалното развитие на африканските държави, планът постепенно придобива обхват и признание на европейско равнище. Тази еволюция стана възможна благодарение на структурираното сътрудничество с Глобалния портал на Европейския съюз, подкрепян пряко от председателя на Европейската комисия. Сближаването на двете инициативи позволи мобилизирането на значителни ресурси, надхвърлящи един милиард евро, насочени към изпълнението на инфраструктурни проекти и проекти за развитие, предназначени за преодоляване на първопричините за незаконната миграция. Благодарение на това многостепенно взаимодействие Италия затвърди позицията си на водещ участник в насърчаването на интегриран и устойчив подход към управлението на миграционните потоци.
РОМСКИЯТ ПРОЦЕС И ИЗГРАЖДАНЕТО НА СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ
Същевременно италианското правителство засили ангажимента си към Римския процес за миграция и развитие – многостранен механизъм, насочен към координиране на усилията на участващите страни за управление на подпомаганите доброволни връщания и стабилизиране на районите на произход и транзит. Този инструмент се оказа особено ефективен при насърчаването на системното сътрудничество между европейските държави и африканските партньори, като спомогна за определянето на мрежа от споделени отговорности и целенасочени интервенции. Следователно действията на Италия преследват двойна цел: от една страна, насърчаване на развитието в страните на произход, а от друга – определяне на по-ефективни процедури за управление на хората, пристигащи незаконно в Европа.
ПРОТОКОЛЪТ С АЛБАНИЯ КАТО ИНОВАТИВЕН И НОВАТОРСКИ МОДЕЛ
Споразумението между Италия и Албания представлява най-значимото нововъведение в италианската миграционна политика. Чрез това споразумение Рим въведе възможността за разглеждане на молби за убежище и извършване на репатриране в съоръжения, разположени извън ЕС, като същевременно запази пълната си европейска юрисдикция. Това решение привлича все по-голямо внимание от страна на държавите членки, превръщайки се в обект на дискусии и политическо сближаване в органите на ЕС. Експерименталният характер на албанския модел беше признат за истински новатор, тъй като той изпревари някои от решенията, одобрени неотдавна от министрите на вътрешните работи на Европейския съюз, включително въвеждането на концепцията за сигурни трети държави, създаването на единен списък на сигурни държави на произход и приемането на регламент за връщането, който предвижда възможността за създаване на центрове за връщане в трети държави. Следователно италианската визия, твърдо подкрепена от председателството на Съвета на министрите, допринесе пряко за разработването на нова европейска архитектура за управление на миграцията.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ БОРБАТА С ТРАФИКА НА ХОРА И РЕГУЛАТОРНИ ПЕРСПЕКТИВИ
Моделът, разработен от италианското правителство, отговаря и на необходимостта от борба с престъпните мрежи, които управляват трафика на мигранти. Създаването на по-бързи и по-надеждни процедури, съчетано с перспективата за децентрализация на някои етапи от приемането и репатрирането, се тълкува като възпиращ фактор за организациите, отговорни за бизнес, основан на злоупотреби и опасни практики. Италия също така насърчи по-широко осмисляне на международните конвенции, уреждащи закрилата на мигрантите и търсещите убежище, с цел да се прецени дали съществуващите разпоредби са адекватни за справяне със съвременните предизвикателства. Това предложение, развито в сътрудничество с Дания и подкрепено от множество държави от Съвета на Европа, доведе до изготвянето на политическа декларация, с която се поставя началото на институционален дебат относно необходимостта от актуализиране на международните регулаторни инструменти.
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Пионерската роля на италианското правителство и на министър-председателя Джорджия Мелони в управлението на миграцията е ясно видима от приетите инициативи и тяхното въздействие върху решенията на Европейския съюз. От превръщането на плана „Матей“ в обща стратегия и консолидирането на мрежи за сътрудничество на много нива до модела на Албания, който изпревари насоките на ЕС, Италия допринесе за предефинирането на европейската рамка за миграционни политики. Тази траектория показва желанието за справяне с явлението миграция с иновативни, координирани инструменти, способни да съчетаят сигурност, отговорност и развитие.