Subscribe
На 24 август 2026 г. Украйна ще отбележи 35-ата годишнина от възстановяването на независимостта си от Съветския съюз – в момент от историята, когато този национален празник придобива значение, което надхвърля обикновеното честване. Този ден представлява кулминацията на 35-годишен път на превръщането на украинската държава в модерна, демократична и ориентирана към Европа политическа единица, но също така е проява на издръжливостта, която украинското общество разви в лицето на мащабната руска агресия, започнала през 2022 г. На петия Ден на независимостта, отбелязван след началото на инвазията, Киев се превърна в символичен център на европейската солидарност. В Киев Зеленски припомни колко малко вероятно е било оцеляването на украинската държава в първите дни на инвазията, когато руското настъпление към столицата накара много западни наблюдатели да спекулират за бързото падане на града. Четири години и половина след началото на мащабната агресия Украйна продължава да се бори и да празнува своята независимост. Традиционният голям парад в центъра на Киев обаче не се състоя. Вместо това бяха представени дронове и технологии, разработени от местната промишленост, които са се превърнали в съществени елементи на съвременната война.
ОЩЕ ПО-ОЖЕСТОЧЕНА ВОЙНА В НАВЕЧЕРИЕТО НА ЗИМАТА
Празнуването на независимостта обаче се провежда на фона на изключително трудна военна обстановка. Русия засили използването на дронове, балистични ракети и ракетни установки с голям обсег, като по този начин увеличи натиска върху украинските градове и гражданската инфраструктура. Само през юли 2026 г. бяха регистрирани 376 ракетни атаки, а Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека (UNMM) отчете, че юли е месецът с най-голям брой загинали цивилни в Украйна от май 2022 г. насам: най-малко 437 души загинаха, а 2 610 бяха ранени. Тези данни обясняват нарастващата загриженост на Киев относно наличността на системи за противовъздушна отбрана и прехващачи. Подготовката за зимата придобива стратегическо значение: освен защитата на населението е необходимо да се гарантира непрекъснатостта на енергийната мрежа, която вече неведнъж е била засегната от руски атаки.
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ОТГОВОР: 6,1 МИЛИАРДА ЕВРО ЗА ОТБРАНА
На този фон Европейският съюз одобри, в Деня на независимостта на Украйна, 6,1 млрд. евро за нови военни поръчки. Средствата ще бъдат използвани за финансиране на системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, ракети, боеприпаси и радари, като по този начин ще бъдат задоволени най-неотложните нужди на украинските въоръжени сили. Решението е част от по-широкообхватния заем за подкрепа на Украйна – европейска програма на стойност 90 млрд. евро за периода 2026–2027 г. Новото отпускане на средства се добавя към вече одобрените планове за доставки на стойност 16 млрд. евро, от които 8,35 млрд. евро вече са изплатени. Целта е да се гарантира, че жизненоважните доставки достигат до Украйна своевременно и в необходимите количества. Значителна част от покупките ще бъде направена и от европейски компании в отбранителния сектор, като по този начин се укрепва не само военният капацитет на Украйна, но и промишленият капацитет на Европа.
ФИНАНСОВАТА РАМКА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПОДКРЕПА
Европейската подкрепа се основава на по-широка финансова структура. През февруари 2026 г. Европейският парламент и Съветът създадоха, чрез Регламент (ЕС) № 2026/467, „Заем за подкрепа на Украйна“, с който се предоставят средства в размер до 90 млрд. евро. Програмата обхваща две взаимно допълващи се направления: от една страна, укрепване на отбранителните способности и военната промишленост на Украйна; от друга — подкрепа за основни държавни функции, публични услуги и икономическа устойчивост. Програмата осигурява общо 30 млрд. евро бюджетна подкрепа и 60 млрд. евро за отбрана за двугодишния период 2026–2027 г. Само през 2026 г. 28,3 млрд. евро са предназначени за военно-промишления капацитет на Украйна. Компонентът за отбрана има за цел да възстанови и модернизира отбранителната технологична и промишлена база на страната, като постепенно насърчава нейната интеграция в Европейската отбранителна технологична и промишлена база. От 2022 г. насам Европейският съюз и неговите държави-членки са предоставили на Украйна помощ в размер на общо 220,2 млрд. евро, включваща хуманитарна, финансова и военна помощ. От тази сума 3,8 млрд. евро произхождат от постъпленията от блокираните активи на Русия. По този начин европейската подкрепа придобива структурен характер и вече не е изцяло с извънреден характер.
АНГАЖИМЕНТЪТ НА ИТАЛИАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО
В този европейски контекст действията на италианското правителство са от особено значение. На 24 август министър-председателят Джорджия Мелони участва чрез видеоконферентна връзка в срещата на лидерите на „Коалицията на желаещите“, свикана по повод годишнината от обявяването на независимостта на Украйна. По време на срещата Мелони изрази поздравленията на италианското правителство към Зеленски и украинския народ, като потвърди подкрепата на Италия за суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна. Изказването на италианската страна имаше изразен хуманитарен характер. Мелони изрази съчувствие към населението, засегнато от атаките срещу гражданската инфраструктура, и потвърди, че Италия ще продължи ангажимента си в навечерието на зимата, като изпрати допълнителни генератори. Тези устройства са предназначени преди всичко да укрепят устойчивостта на населението и да допринесат за непрекъснатостта на енергийната мрежа, която е особено уязвима на руски атаки. Позицията на Италия се вписва и в дипломатическото измерение на кризата. По време на срещата на „Коалицията на желаещите“ лидерите подчертаха необходимостта системата от санкции срещу Москва да стане по-ефективна и да се бори срещу заобикалянето ѝ, с цел да се намалят ресурсите, с които разполага руската военна машина. Мелони потвърди решимостта на Италия да работи съвместно с международните партньори за насърчаване на преговорен процес, способен да доведе до справедлив и траен мир. Ангажиментът на италианското правителство е очевиден на три взаимно допълващи се нива: политическа подкрепа за независимостта на Украйна, хуманитарна помощ и участие в дипломатическите и многостранните усилия.
КОАЛИЦИЯТА НА ЖЕЛАЕЩИТЕ И РОЛЯТА НА ЕВРОПА
Централната роля на Европа беше подчертана и от състава на участниците в международната среща. В Киев присъстваха британският министър-председател Анди Бърнъм, който беше на първото си международно пътуване след встъпването си в длъжност, и председателят на Европейския съвет Антонио Коста. Джорджия Мелони, Еманюел Макрон и Фридрих Мерц участваха дистанционно в срещата на „Коалицията на желаещите“ – форматът, който обединява държави, готови да засилят военната си подкрепа и да обсъдят бъдещи гаранции за сигурността на Украйна. Коста повтори, че европейската подкрепа трябва да продължи толкова дълго, колкото е необходимо, и може да се удължи и след края на конфликта. Тази перспектива е тясно свързана с европейската интеграция на Украйна. Междувременно през лятото страната започна два кръга преговори за присъединяване към ЕС, демонстрирайки значителна способност да продължи процеса на реформи въпреки условията на война. Европейската ориентация на Украйна се счита следователно за неразделна част от дългосрочната стратегия на континента за стабилизиране на континента.
АМЕРИКАНСКАТА ПОЗИЦИЯ И ТЪРСЕНЕТО НА МИР
Този ден се открои и значителна разлика в присъствието на Европа и Съединените щати. Пратениците на администрацията на Тръмп – Стив Уиткоф и Джаред Кушнер – не присъстваха на събитията в Киев, въпреки планираното им посещение. Уиткоф освен това се срещаше многократно с руски партньори и пътуваше до Москва осем пъти, докато нито един от двамата основни представители не беше посещавал Украйна откакто заемаха постовете си. Това подчертава нарастващата роля на Европа в областта на военната подкрепа, докато Вашингтон запазва централна роля в дипломацията. Търсенето на решение чрез преговори остава основен елемент от кризата, но Европа настоява, че всяко споразумение трябва да бъде справедливо, трайно и да зачита украинския суверенитет. Успоредно с това през юли 2026 г. ЕС прие двадесет и първия пакет от санкции срещу Русия с цел да ограничи още повече способността на Москва да финансира войната и да нанася удари по инфраструктурата и цивилното население. По този начин европейската политика съчетава икономически натиск, военна подкрепа, защита на жертвите и стремеж към правна отговорност.
ПОДКРЕПА И МИР КАТО ВЗАИМОДОПЪЛВАЩИ СЕ ЦЕЛИ
Така 35-ата годишнина от независимостта на Украйна показва как конфликтът постепенно се превръща в централен въпрос за европейската сигурност. В тази многостранна система Италия продължава да играе значителна роля чрез правителството на Мелони, като съчетава политическа подкрепа, хуманитарна помощ, укрепване на енергийната устойчивост, участие в „Коалицията на желаещите“ и ангажимент към дипломатическо решение. Планираното изпращане на допълнителни генератори придобива особено значение в навечерието на зимата, докато позицията на Италия по отношение на санкциите и необходимостта от справедлив и траен мир поставя Рим в центъра на европейската стратегия за подкрепа на Киев.