Децата не са собственост на алгоритмите

Европа се опитва да възстанови реда в отношенията между непълнолетните, социалните медии и изкуствения интелект. Предизвикателството не е да се демонизира технологията, а да се защити това, което никой алгоритъм никога не бива да може да замести: образованието, свободата да пораснеш и възможността да живееш, без постоянно да си прикован към екрана.

Има една сцена, която вече е станала обичайна в домовете ни: едно дете влиза в кухнята, взима телефона „само за момент“, за да провери съобщение, и двадесет минути по-късно все още е там. Едно видео води до друго, едно известие отваря социална мрежа, алгоритъмът предлага съдържание, което все повече прилича на това, което току-що е било гледано. Междувременно вечерята изстива.

Това вече не е просто въпрос на дисциплина в семейството. То се превърна в политически, културен и дори антропологичен въпрос: кой възпитава нашите деца?

Въпросът вече не е теоретичен. На 17 септември Европейската комисия представи „EU KIDS ACT“ – предложение, целящо да промени начина, по който непълнолетните получават достъп до социалните медии, платформите за споделяне на видеоклипове, видеоигрите и чатботовете, базирани на изкуствен интелект. Официалният документ на Комисията, озаглавен „Подход на ЕС относно безопасността на децата в интернет“ (COM(2026) 680 final), изхожда от един труден факт: според Евробарометър от 2026 г. тийнейджърите прекарват средно 4,5 часа онлайн в училищните дни и 6,1 часа през уикендите.

Политическият извод, към който Брюксел започва да стига, е важен: не можем просто да изискваме от възрастните да предпазват младите хора от дигитални продукти, създадени с цел да привличат вниманието им.

Ако продуктът е детето, клиентът вече не е просто възрастният

В продължение на години подхождахме към проблема, сякаш той е изцяло свързан с възпитанието: „Проверете колко време прекарват на телефона“, „Настройте родителския контрол“, „Кажете им да го изключат“.

Всичко това е вярно. Но не е изчерпателно.

В европейския документ се признава, че много цифрови бизнес модели са създадени с цел да увеличат до максимум времето, прекарано пред екрана, и могат да се възползват от уязвимостта на непълнолетните. Безкрайното превъртане, постоянните известия, системите за награди и персонализираните препоръки са част от дизайна на тези продукти.

От консервативна гледна точка този въпрос заслужава особено внимание.

Консерватизмът не е носталгия по един свят без технологии. Той е убеждението, че не всичко, което е технически възможно, автоматично е добро за хората, особено когато става въпрос за хора, които все още се развиват.

Детето не е просто „умален“ вариант на възрастен потребител. Четиринадесетгодишното дете не разполага непременно с когнитивните и емоционалните умения, необходими за разпознаване на сложни форми на манипулация. А алгоритъмът не е възпитател.

Комисията го формулира изключително ясно: „Децата трябва да се отглеждат от родителите, а не от алгоритми.“

В основата на „KIDS ACT“ на ЕС стои постепенен подход към достъпа. Децата под 13-годишна възраст няма да имат достъп до социалните медии. В възрастовата група от 13 до 15 години определени услуги ще могат да се ползват чрез „мини-профил“ под надзора на възрастен, с ограничени функции и дневен лимит от един час. От 15-годишна възраст непълнолетните ще могат да си откриват самостоятелно собствен акаунт, като продължават да имат право на безопасна цифрова среда. За деца на възраст от 0 до 3 години Комисията препоръчва да се избягва излагането им на екрани и да се дава приоритет на личното общуване.

Следователно тук не става въпрос просто за „забрана на социалните медии“.

Това е различна философия: цифровата свобода трябва да се развива успоредно със зрелостта на човека.

Вече приемаме този принцип в други области. Не позволяваме на децата да карат кола, защото свободата, за да бъде упражнена истински, предполага способности и отговорност. Не им даваме кредитна карта с неограничен лимит, защото те все още не разполагат с уменията да я управляват.

Защо тогава трябва да приемаме за нормално 12-годишно дете да навлезе в глобална дигитална среда, в която непознати, реклами, сексуално съдържание, инфлуенсъри, измамници и алгоритми се състезават за вниманието му?

Може би най-интересният аспект на Закона за децата на ЕС (EU KIDS ACT) дори не се отнася до възрастта. Той се отнася до това кой трябва да докаже, че дадена услуга е безопасна.

Днес възрастните често се нуждаят от познания, сравними с тези на компютърен инженер: настройки за поверителност, контроли, профили, филтри, разрешения и известия. Европейското предложение обръща тази перспектива: платформите ще трябва да докажат, че са разработили услуги, които са безопасни за непълнолетните.

Комисията се позовава на принципа „безопасност още при проектирането“: без безкрайно превъртане, без подвеждащи известия, по-голям контрол върху системите за препоръки, профилите на непълнолетните са частни по подразбиране, блокирани са нежеланите контакти, както и прости инструменти за сигнализиране на вредно съдържание.

Ако дадена компания произвежда играчка, предназначена за деца, ние изискваме тя да бъде безопасна, преди да попадне в ръцете им. Трябва ли да приемем, че приложение, което се използва ежедневно от милиони тийнейджъри, може да бъде разработено без същата степен на грижа?

Тук се очертава и един важен икономически принцип: онези, които извличат полза от дадена услуга, трябва да поемат съответния дял от отговорността за рисковете, които тази услуга създава.

Въпреки това трябва да избягваме и обратната грешка: да превърнем технологиите в нов изкупителен агнец.

Цифровият свят предлага знания, творчество и възможности за общуване. Докладът „PISA 2025“ на ОИСР призовава към балансиран подход: умереното и целенасочено използване на устройствата може да подпомогне ученето, докато продължителното използване за развлечение в училище се свързва с по-слаби резултати.

В Италия проблемът изглежда особено осезаем. 37 % от учениците споделят, че съучениците им се разсейват от цифрови устройства по време на повечето или всички часове по природни науки, в сравнение със средната стойност за страните от ОИСР от 28 %. Италианските ученици, които посочват този вид разсейване, получават средно с 13 точки по-ниски резултати по природни науки в сравнение със своите връстници.

Това не означава, че „телефонът е вреден“. Означава нещо по-разумно: едно средство може да бъде полезно и в същото време да се превърне във вредоносно, когато се използва в неподходящ момент, по грешен начин или без ограничения.

Това е старата добродетел на умереността, приложена към новия свят.

Образованието трябва да предлага нещо повече от екрана

Има още една тема, която заслужава внимание: образованието.

Комисията предлага обучение за учители и училищни ръководители, грамотност в областта на цифровите технологии и изкуствения интелект, образование по онлайн безопасност, както и мерки за укрепване на устойчивостта на младите хора. Но тя предлага и нещо, което е много по-малко свързано с технологиите: повече спорт, изкуство, библиотеки, младежки клубове и пространства за общностни дейности.

Това е една от най-ценните части на документа.

Тийнейджърите не трябва само да се научат да ползват интернет по-добре. Те трябва да имат достатъчно пълноценен живот, за да не се налага да запълват всяка празнина с интернет.

Футболен мач, театрална репетиция, разходка с приятели, четене на книга на дивана, разговор с някой от бабите и дядовците: тези на пръв поглед прости преживявания изграждат идентичността, чувството за принадлежност, търпението и способността да общуваме с другите.

Един алгоритъм може да предложи хиляда приятели. Но не може да научи на приятелство.

Фактът, че Брюксел върви в тази посока, не е случаен.

Обединеното кралство обяви мерки, които да попречат на платформите за социални медии да предлагат услугите си на лица под 16 години, и въвежда допълнителни защитни мерки за тийнейджъри и непълнолетни. Австралия също предприе стъпки за въвеждане на възрастова граница от 16 години, докато няколко европейски държави обмислят национални инициативи.

Следователно международната тенденция е ясна: ерата, в която платформите се оставяха изцяло на саморегулиране, е на път да приключи.

Но именно поради тази причина трябва да останем бдителни и от другата страна.

Защитата на децата не трябва да се превръща в претекст за мащабно наблюдение на възрастни. Проверката на възрастта трябва да бъде ефективна, но и да зачита правото на личен живот. Законът на ЕС „KIDS ACT“ предвижда инструменти, предназначени за проверка на възрастта, без да се съхраняват документи за самоличност или биометрични данни.

Защитата на децата не означава да се изгражда общество, в което всеки трябва постоянно да доказва коя е.

Свободата остава ценност дори когато регулираме цифровата свобода.

Законът на ЕС „KIDS ACT“ все още трябва да бъде обсъден и одобрен от Европейския парламент и Съвета. Поради това текстът може да претърпи промени.

Но въпросът вече е поставен на дневен ред и не може да бъде отхвърлен като обикновен спор относно приложенията.

Това, което решаваме, е каква представа за детството искаме да отстояваме.

Детство, белязано от постоянно разсейване на вниманието, непрестанно сравняване с другите, търсене на одобрение и неуморно консумиране на съдържание?

Или детство, в което детето все още има правото да скучае, да си играе, да прави грешки, да чете бавно, да говори, докато гледа някого в очите, и да расте, без постоянно да бъде оценявано по броя на „харесванията“?

Консервативният отговор би трябвало да е ясен.

Не трябва да се страхуваме от технологиите. Трябва да имаме достатъчно доверие в хората, за да изискваме технологиите да останат в тяхна услуга.

Един алгоритъм може да познава нашите предпочитания, да предсказва поведението ни и дори да имитира разговор. Но той не може да бъде нито баща ни, нито майка ни, нито учител, нито приятел.

Защото образованието не означава да се увеличи до максимум времето, прекарано пред екрана.

Образованието означава да подготвиш човека за свобода.

А за едно дете свободата започва и с възможността да изключи екрана.