Subscribe
„Интернетът на нещата“ се превърна в заплаха за сигурността на Европа. Може би сега, след като стотици милиони евро замразени храни бяха изхвърлени, предупрежденията за прекомерната зависимост от технологиите ще бъдат взети под внимание?
Мащабният саботаж на хладилни камери в целия ЕС привлече голямо медийно внимание през последните няколко седмици, като първата целенасочена атака се случи във Франция на 12 октомври. На 2 ноември в няколко различни държави беше извършена вълна от подобни манипулации на търговски хладилни камери. Температурите, които трябваше да бъдат значително под нулата, бяха повишени до 50 градуса или повече. Разходите, свързани с милионите тонове изхвърлени хранителни продукти, отстъпват на тревогата, която бързо се разпространи из Европа – доколко уязвим е нашият съвременен начин на живот спрямо хакерите?
Защото всъщност това не беше поредица от кражби в магазини за бързо обслужване и супермаркети, а координирана цифрова атака, която се възползва от кибервръзката на хладилните камери. Не ставаше въпрос и за обикновен хакерски удар, а просто за екран за вход в уебстраница за управление на системата с данни за достъп, които, както може да се предположи, са били лесни за разгадаване. Впоследствие извършителите получиха отдалечен достъп до охладителната система на стотици фризери. Виновниците се представиха като група, която е описана като проруска, и затова инцидентът беше разгледан като акт на хибридна война, целящ да подкопае общественото доверие и да разпространи тревога в Западна Европа.
Предполагаемата връзка с Русия е това, което привлече вниманието към този инцидент, и послужи като претекст за правителствата и разузнавателните агенции да се включат активно в събитията. Самият инцидент обаче е изключително интересен, независимо от това кой го е извършил и с каква цел, тъй като разкри критична уязвимост в съвременния, и може би по-специално в западния, начин на живот. Защо фризерът трябва да бъде свързан с интернет?
Тенденцията към цифровизация е стигнала твърде далеч
Вероятно от десетилетия насам правителствата и организациите в Европа насърчават цифровизацията, а безброй проекти са посветени на повишаването на цифровите компетенции на населението и на изграждането на цифрова инфраструктура. Аналоговите решения бяха обявени за остарели, копчетата и бутоните бяха заменени със сензорни екрани, а дори нещо толкова банално като бравата на вратата се превърна в софтуер. За известно време това беше практично развитие с ясни икономически, технически и дори социални ползи.
Но в даден момент този компютърен бум вероятно е загубил своята привлекателност. Сега в някои страни, които са особено затънали в тази тенденция, като Швеция, обсъждаме недостатъците от замяната на химикалки, хартия и книги с таблети в училищата. Целият свят успя да изпита недостатъците от замяната на реалните срещи, дори на училищните уроци, с видеоконференции през Zoom по време на пандемията. Достатъчно е да се каже, че има основателни причини да се ограничи това развитие, тъй като както публичният, така и частният сектор осъзнават, че изолирането от връстниците и постоянното залепване за екрана са ужасна идея за човешката психика и дългосрочната продуктивност (просто погледнете глобалния спад в проучванията PISA).
Този проблем е тясно свързан с явлението на прекомерното излагане на децата на интернет, което се дължи на това, че смартфоните са станали нещо напълно обичайно в съвременното общество. Просто никога не е имало сериозен отпор срещу тази нарастваща зависимост от свързаността и екраните, а движенията, които съществуваха през 2000-те години, бяха осмивани като реакционни и антитехнологични. Вместо това свързаността и достъпността бяха безкритично възхвалявани като универсални добродетели в иновациите, и това важи както за хардуера, така и за софтуера. Така нареченият „Интернет на нещата“, при който обикновени уреди от ежедневието постоянно комуникират със сървър някъде, като обменят потребителски данни за кръпки и актуализации.
Вероятно много хора са се подсмивали на идеята за хладилник, свързан с интернет, преди колкото и години да е било, когато се появиха първите такива продукти. Сега вече знаем колко наистина абсурдна е била тази идея. Достатъчно беше само влошаването на отношенията между Европа и други части на света, където има изключително безскрупулни и технически грамотни лица, готови да се възползват от тези уязвимости, за да бъде застрашена сигурността на милиони хора и хиляди предприятия.
Голямата атака срещу европейските фризери през 2026 г. беше ад, създаден от самия съвременен свят. Тя носи белезите на това, което се случва, когато предпазливият консерватизъм бъде отхвърлен в полза на безкомпромисен и наивен технологичен оптимизъм. Ясно е, че философията на сигурността, стояща зад много от тези свръхсвързани системи, които днес съществуват в битовия, търговския и индустриалния контекст, също не е отчела щетите, които могат да нанесат злонамерени лица, решени да пробият екрана за вход. Преди няколко години, когато подобни системи за първи път се появиха на пазара, някои скептици предупредиха за опасностите, свързани със софтуерното управление на превозните средства. Днес опасенията, че превозните средства могат да бъдат хакнати от престъпни организации, терористи или враждебни държави, трябва да бъдат на преден план в автомобилната индустрия.
Време е да погледнеш в огледалото за задно виждане
Да се предложи нещо като „де-дигитализация“ звучи невъзможно в днешния свят. Но може да се каже, че именно това трябва да се направи, за да се защитят не само обикновените хора и фирмите, но дори и правителствата от надвисващите бедствия, причинени от шпионски софтуер, вируси или други злонамерени програми.
Противоаргументът срещу подобно твърдение би бил, че обществото просто трябва да бъде по-добре подготвено за инциденти като атаката срещу европейските фризери. Поне това е официалният съвет, отправен към обществеността от правителствата. Някои експерти, свързани с цифровия свят, бързо посочиха остарелите версии на програмите като истинския проблем, сякаш за да прикрият безсмислената излишност от самото свързване на фризерите с интернет.
Аргументите в полза на повишаването на цифровата осведоменост и компетентност губят тежест, когато се разгледа логистиката на развитието на киберзаплахите. Новите методи за преодоляване на новите мерки за сигурност се появяват по-бързо, отколкото се адаптират съответните кръпки за сигурност, особено в граждански контексти, където обикновено няма нужда от усъвършенствана сигурност. Такива са например търговията с храни на дребно и кафенетата, както показва най-скорошният пример. Защо да се очаква от собственика на магазин да поддържа софтуера на фризерите си актуален? Или да трябва да идентифицира недостатъците на конкретната система от фризери, която е закупил за своя бизнес?
Броят на висококвалифицираните ИТ-експерти сред населението на дадена страна винаги ще бъде значително по-малък от броя на хората, които в момента разчитат на непрекъсната свързаност в професионалния и личния си живот. Просто е прекалено много да се изисква от гражданите да бъдат бдителни спрямо неочаквани хакерски атаки и да поддържат ИТ-сигурността си в идеален ред, за да не станат жертва на най-новите хипотетични заплахи.
Правителствата и експертите трябва да препоръчват на обществото да не разчита на устройства – било то големи или малки уреди, брави или превозни средства, свързани с интернет – освен ако хората не са напълно наясно какво правят и какво се очаква от тях. Те не бива да поучават обществото да се самообразова, когато прагът на знанията, необходими за противодействие на атака от професионален хакер, е почти недостижим за 99 процента от населението.
Не предлагам пълна дедигитализация на обществото. Но е добре да имаме резервни планове, особено за жизненоважни услуги като здравеопазването, реагирането при извънредни ситуации и търговията. Правителствата биха постъпили правилно, ако посъветват гражданите да бъдат бдителни спрямо технологичните промени, чиито последствия не разбират. Може би, след като в културата се утвърди едно здраво отношение към свързаността, ще успеем да избегнем необходимостта да приемаме закони срещу продажбата на продукти с необоснован достъп до интернет.