
Докато светът е изправен пред исторически предизвикателства – от конкуренцията с Китай до войната в Украйна, от енергийната криза до логистичната нестабилност – свободната търговия, основен двигател на растежа и просперитета на производителните страни, е подложена на нови атаки. Индексът на търговските бариери за 2025 г. (TBI), публикуван наскоро от международен екип изследователи, рисува ясна картина: търговските бариери се увеличават, а Западът, вместо да води каузата на икономическата свобода, се обръща навътре.
Индексът анализира 122 държави, които обхващат 97% от световния БВП, и показва, че само за две години равнището на търговските ограничения се е увеличило със 7%. Не става въпрос само за митата – истинската опасност сега се крие в косвените бариери: цифрови регулации, ограничения на услугите и бюрократични пречки. Обезпокоително е, че най-лошите резултати не са на авторитарните режими, а на западните демокрации.
Идеологията замества пазарите: Противоречията на Запада
Под прикритието на „цифрова етика“, „устойчивост“ и „права на данните“ западните правителства изграждат регулаторни стени, които задушават икономическата динамика.
TBI е категоричен: най-лошите държави по отношение на ограниченията в цифровата търговия са Германия (121-во място), Франция (122-ро място), Италия (119-то място), Испания (118-то място) и Унгария (120-то място). Виновниците? Отровна смесица от разпоредби на ЕС – GDPR, Закон за цифровите услуги, Закон за цифровите пазари, а сега и Закон за изкуствения интелект – които налагат правни и финансови тежести на всеки, който иска да прави бизнес онлайн.
В действителност тези правила вредят най-вече на малките предприятия и стартиращите фирми, като потискат иновациите и конкуренцията. Както Fratelli d’Italia отдавна твърди, тези мерки не са насочени към защита на хората, а към разширяване на властта в ръцете на неизбрани бюрократи. Както министър-председателят Джорджия Мелони многократно е заявявала: „Не можем да задушаваме конкурентоспособността на бизнеса в името на идеология, която съществува само за да оправдае повече правомощия за тези, които никога не са били избирани.“
Италия: В капана на прекомерните правомощия на ЕС и вътрешната инерция
Италия е едва на 50-о място от общо 122 държави – разочароващо положение за една от водещите европейски производствени държави. Основните проблеми са прекомерните ограничения в сектора на услугите, неефективната логистика и съсипващата бюрокрация.
Италия остава жертва на икономическите политики, диктувани от Брюксел, като приема всяка нова директива, без да защитава собствената си индустриална база. Необходима е патриотична промяна – такава, която да освободи италианските предприятия от брюкселската хватка и да насърчи двустранните търговски споразумения, съобразени с националните интереси на Италия.
Моделът CANZUK: Консервативната свободна търговия в действие
В класацията блестят англоговорящите страни от алианса CANZUK – Канада (4-то място), Австралия (7-мо място), Нова Зеландия (6-то място) и Обединеното кралство (9-то място), които доказват, че свободната търговия и националният суверенитет могат да съществуват едновременно.
По-специално Обединеното кралство се изкачи в класацията след Брекзит благодарение на по-автономна и прагматична търговска политика. Тези държави показват, че свободните пазари не изискват глобалистично подчинение, а процъфтяват най-добре, когато са ръководени от силни, суверенни правителства, ангажирани с народа си.
Тарифи и протекционизъм във възход в глобалния Юг
Въпреки че традиционните мита остават предпочитано оръжие в много развиващи се страни – Индия (120-о място), Индонезия (122-о място), Виетнам (117-о място) и Египет (82-о място) са начело на списъка – най-тревожното е, че дори САЩ се връщат към митата.
Според TBI обявената наскоро тарифна стратегия на президента Тръмп, ако бъде приложена изцяло, може да свали САЩ от 61-во на 111-то място – знак за това колко нестабилни са станали световните търговски норми.
Ограничения на услугите и нетарифни пречки: Новото лице на протекционизма
Докато по-бедните страни разчитат на мита, по-богатите държави използват по-малко видими, но също толкова вредни инструменти: пречки за професионално лицензиране, санитарни правила, технически стандарти и цифрови бариери.
ЕС е един от най-големите нарушители, който използва оправдания за „безопасност“ и „околна среда“, за да блокира вноса на американско птиче месо или аржентинско говеждо. Това не са политики за защита на потребителите, а протекционистки оръжия, облечени в зелена реторика.
Консервативният отговор: По-малко бюрокрация, повече икономическа свобода
Индексът на търговските бариери за 2025 г. потвърждава това, което Fratelli d’Italia е казвала през цялото време: прекомерната регулация не защитава гражданите, а задушава реалните икономики, потиска малкия бизнес и облагодетелства мултинационалните гиганти, които могат да си позволят да се справят с бюрокрацията.
Нуждаем се от икономическа стратегия, основана на консерватизма, суверенитета и производителността: стратегия, която намалява търговските бариери, съкращава бюрокрацията, подобрява логистиката и правната сигурност и създава двустранни партньорства със съмишленици, основани на взаимен интерес и уважение.