Завръщане на стагфлацията между опасенията и надеждите

Стагфлация е термин, който през последните месеци започва да се появява все по-често в икономическите дискусии в Европейския съюз.

Това икономическо явление, характеризиращо се с комбинация от икономическа стагнация и инфлация, представлява сериозно предизвикателство за политиците и икономистите. Стагфлацията е ситуация, при която икономиката се намира едновременно в състояние на финансова стагнация и висока инфлация. Това означава, че икономическата продукция, измерена чрез брутния вътрешен продукт (БВП), е слаба или дори намалява, докато цените на стоките и услугите продължават да се покачват. Стагфлацията се счита за особено проблематична ситуация, тъй като поставя под въпрос традиционните икономически теории. При нормални обстоятелства инфлацията има тенденция да намалява, когато икономиката се забавя, но при стагфлация се случва обратното и това съчетание от фактори затруднява политиците да предприемат ефективни икономически мерки за решаване на проблема.

Причините за стагфлацията могат да бъдат сложни и разнообразни, но има няколко основни причини, които могат да допринесат за тази икономическа ситуация. Някои от най-често срещаните причини включват т.нар. „шок на предлагането“, който възниква при рязко намаляване на предлагането на стоки и услуги в икономиката. Намаляването на предлагането може да бъде причинено от неочаквани събития като войни, енергийни кризи или природни бедствия, които прекъсват производството и водят до недостиг на доставки.

Повишаването на цените на суровините, като например петрола, може да стимулира инфлацията, а когато разходите за суровини нарастват, предприятията често повишават цените на своите продукти, за да покрият по-високите производствени разходи. Това може да доведе до общо повишаване на цените в икономиката, което ще допринесе за инфлацията. Паричните политики, като например контролът върху паричното предлагане и лихвените проценти, могат да влияят върху инфлацията и икономическия растеж, а ако паричните политики се управляват лошо, могат да допринесат за стагфлация, например когато паричните власти поддържат твърде ниски лихвени проценти твърде дълго време, което подхранва инфлацията дори при бавно растяща икономика.

Фискалните политики, като например правителствените разходи и данъците, също могат да повлияят на икономическия растеж и инфлацията, а повишаването на данъците или намаляването на правителствените разходи в момент, когато икономиката вече е слаба, може да задълбочи икономическия застой. През последните месеци Европейският съюз започна да се сблъсква с проблема на стагфлацията и поради няколко причини това явление става все по-притеснително на целия континент.

Един от основните фактори за стагфлацията в Европейския съюз е продължителният шок на световното предлагане. Пандемията COVID-19 наруши световните вериги за доставки, като доведе до забавяния в производството и снабдяването със стоки, което доведе до недостиг на доставки в няколко сектора и до неизбежно повишаване на цените. Цената на суровините като петрола, която продължава да се повишава в резултат от промените в търсенето и геополитическата нестабилност, оказва значително влияние върху инфлацията в Европейския съюз. Това внезапно увеличение на цените стимулира инфлацията, оказвайки натиск върху потребителите и предприятията.

Европейските парични и фискални политики изиграха важна роля за поддържането на стагфлацията. Всъщност Европейската централна банка (ЕЦБ) поддържаше изключително ниски лихвени проценти и прилагаше политика на изкупуване на активи, за да стимулира икономиката по време на пандемията. Тези политики обаче допринесоха за инфлацията, тъй като увеличиха количеството на парите в обращение, но същевременно някои европейски държави проведоха рестриктивна фискална политика за контрол на публичния дълг, намалявайки публичните разходи. Тези политики засилиха икономическата стагнация, създавайки порочен кръг с инфлация.

Европейският съюз също е изправен пред структурни проблеми, които допринесоха за стагфлацията и включват негъвкав пазар на труда, ниска производителност и прекомерна бюрокрация, които могат да възпрепятстват икономическия растеж и адаптирането към финансовите предизвикателства. Европейската общност трябва да се стреми да координира икономическите си политики на регионално равнище, за да се справи със стагфлацията, включително да подобри координацията на фискалните и паричните политики между страните членки. За да се справят с новите предизвикателства, свързани със стагнацията в икономиката, европейските политики биха могли да включват опростяване на нормативната уредба, технологични иновации и подобряване на пазара на труда, както и целенасочени фискални политики за стимулиране на икономическия растеж, без да се увеличава допълнително инфлацията. ЕЦБ следва да възприеме по-предпазлива парична политика, което може да доведе до постепенно повишаване на лихвените проценти, както вече се случи през последните месеци, и до преразглеждане на политиките за закупуване на активи.

Алесандро Фиорентино