Subscribe
На 30 септември 2025 г. в Dáil Éireann се проведе дебат по предложение, посветено на глобалната флотилия „Сумуд“ – гражданска морска инициатива, целяща да достави хуманитарна помощ на Газа, която е в разрез с морската блокада на Израел.
Флотилията, която включваше над 40 кораба и около 500 участници от повече от 40 държави, се стремеше да създаде хуманитарен коридор на фона на продължаващия конфликт в Газа.
Мисията, организирана от коалиции, сред които Коалиция „Флотилия на свободата“ и Глобално движение за Газа, носеше символични доставки на помощи, като храна и медицински продукти, като същевременно наблягаше на ненасилствената съпротива срещу това, което организаторите определиха като незаконна обсада.
Плавателните съдове отплаваха от пристанища в Испания, Италия, Гърция и Тунис в края на август и началото на септември.
Във флотилията участваха около 20-22 ирландски граждани, сред които сенаторът от Sinn Féin Крис Андрюс и независимият TD Бари Хенеган, което породи опасения за тяхната безопасност.
Съобщенията за наблюдение с дронове, повреди на плавателния съд и потенциални прихващания увеличиха опасенията, а ирландското правителство препоръча да се откаже от пътуването поради рискове в зона на бойни действия.
По-късно министър-председателят Мишел Мартин повтори, че Израел трябва да се придържа към международното право, но предупреди, че флотилията не бива да продължава напред, като се позова на опасността от нарушаване на блокадата.
Последвалите събития подчертаха тези опасения. На 1 и 2 октомври 2025 г. израелските военноморски сили прехванаха повечето кораби на флотилията в международни води и задържаха над 450 активисти, включително високопоставени личности като Грета Тунберг и европейски парламентаристи.
Задържаните, сред които и няколко ирландски граждани, бяха транспортирани до пристанище Ашдод за обработка и депортиране. Израел обоснова действията си като необходими за предотвратяване на навлизането в активна бойна зона и нарушаването на блокадата, като определи флотилията като провокация, която може да помогне на Хамас.
Организаторите определиха прехващането като пиратство и нарушение на морското право, което предизвика глобални протести в градове като Рим, Буенос Айрес и Истанбул. Правителството на Ирландия изрази дълбока загриженост, като Харис свика официални лица и поиска социални проверки, докато критиците го обвиниха в недостатъчна намеса, като например не изпрати наблюдатели въпреки съображенията.
Самият дебат беше посветен на предложение на всички партии, внесено от танаиста и министър на външните работи Саймън Харис. Предложението осъжда съобщенията за нападения от страна на Израел срещу цивилни граждани и активисти, включително ирландски участници, участващи във флотилията.
Той поиска от Израел да се въздържа от застрашаване на мирните ирландски граждани и други лица на борда, да спазва международното право и да вдигне блокадата, за да осигури неограничен хуманитарен достъп до Газа.
Предложението също така осъжда действията на Израел, които допринасят за „геноцид“ и „изкуствен глад“ в Газа, призовава за незабавно прекратяване на огъня, безусловно освобождаване на всички заложници, държани от Хамас, и постигане на решение за две държави въз основа на Нюйоркската декларация.
Харис подчерта обединяващото намерение на предложението, като отбеляза, че то изпраща „силно послание“ срещу „разрастващите се ужаси“ в Газа, и същевременно потвърди дипломатическите усилия на Ирландия, включително уведомленията до израелските власти и координацията с върховния представител на ЕС Кая Калас. Оратори от различни партии като цяло подкрепиха предложението, макар и с различен акцент върху изпълнението.
Депутатът от Sinn Féin Падраиг Мак Лохлайн разкритикува предполагаемото бездействие на правителството, като призова за конкретни мерки като санкции срещу Израел и постави под въпрос плановете на Танаист за защита на ирландските граждани.
Депутатът от лейбъристите Дънкан Смит се застъпи за това Ирландия да изпрати военноморски кораб с наблюдателна роля, като заяви, че участниците във флотилията не представляват заплаха за Израел.
Лидерът на социалдемократите Холи Кернс изтъкна хуманитарния императив и международното право, а „Хората преди печалбата“ отбеляза, че предложението е небалансирано, тъй като в него не се споменават изрично палестинските заложници, но го подкрепи въпреки резервите.
Междувременно лидерът на партията Aontú Пидар Тьойбин също подкрепи резолюцията, като призова за прилагане на Закона за окупираните територии и за по-силна позиция спрямо съюзници като САЩ и ЕС.
В заключение правителството потвърди отново консулската подкрепа и сътрудничеството с ЕС, като се ангажира с текущи действия.
Дебатът обикновено отразяваше дългогодишната пропалестинска позиция на Ирландия в рамките на ЕС, повлияна от историческите аналогии с Големия глад и неотдавнашното признаване на палестинската държавност.
От гледна точка на групата на Европейските консерватори и реформисти ирландското предложение заслужава критика заради едностранчивата му формулировка и потенциала му да подкопае балансираната външна политика на ЕС.
ЕКР последователно дава приоритет на правото на Израел на самозащита срещу заплахите от страна на Хамас, като осъжда терористичните нападения на групировката, като тези от 7 октомври 2023 г., и определя поддръжниците на Хамас, включително Иран, като поддръжници на насилието.
В съвместна резолюция, приета на 19 октомври 2023 г., ЕКР подписа мерки, с които се потвърждават отбранителните действия на Израел съгласно международното хуманитарно право, настоява се за незабавното освобождаване на всички израелски заложници и се подчертава разпускането на Хамас като предпоставка за траен мир в Газа.
Тази позиция прави разграничение между палестинските цивилни граждани и бойците на Хамас, като се застъпва за хуманитарна помощ за Газа и същевременно настоява за гаранции за сигурност, за да се предотврати отклоняването на помощта към терористични мрежи.
Искането на ирландското предложение за „незабавно и пълно“ вдигане на блокадата не отчита тези императиви за сигурност.
В становището на ЕКР се твърди, че едностранното оспорване на блокадата, дори и под хуманитарен претекст, рискува да доведе до ескалация на напрежението и обтягане на отношенията между ЕС и Израел в момент, когато единството срещу тероризма е от съществено значение.
Изричната цел на флотилията да „пробие обсадата“ може също така неволно да подкрепи Хамас чрез нормализиране на нарушенията, които могат да улеснят контрабандата на оръжия или оперативни работници, което противоречи на призива на ЕКР за разпускане на Хамас.
Макар да признава необходимостта от помощ, което отразява подкрепата на ЕКР за увеличаване на помощта, липсата на равнопоставен акцент върху освобождаването на заложници или отговорността на Хамас създава дисбаланс в предложението.
Освен това ЕКР критикува мерките, които политизират хуманитарните усилия, като потенциално вредят на сближаването в ЕС.
Предложението на Ирландия, в което израелските действия се определят като „геноцид“, се разминава с нюансираната позиция на ЕКР, която осъжда тероризма, като същевременно призовава Израел да сведе до минимум щетите за цивилното население в съответствие с международното право.
Подобна реторика може да усложни партньорствата между ЕС и Израел, включително сътрудничеството в областта на търговията и сигурността, което е жизненоважно за противодействие на общи заплахи като иранското влияние.
ЕКР се застъпва за отдаване на приоритет на дипломатическите канали за предоставяне на помощ, например чрез установени коридори с надзор, пред провокативните флотилии, които предизвикват конфронтации в международни води.
Прихващането на Израел, макар и спорно, е в съответствие с подкрепата на ЕКР за защитни мерки срещу предполагаеми провокации, при условие че те се придържат към правните стандарти.
В по-широкия контекст на ЕС дебатът подчертава разделенията: пропалестинските настроения в Ирландия и Испания контрастират с възгледите на ЕКР, подкрепящи сигурността на Израел.
Изпращането на военноморски наблюдатели, както предложиха някои ирландски депутати, можеше да доведе до увеличаване на рисковете, без да се решат основни въпроси като ролята на Хамас.
За разлика от предложението, обсъждано в Dáil, ЕКР вероятно ще препоръча инициативи на равнище ЕС, насочени към преговори за заложници и помощ с антитерористични гаранции, като се избягват действия, които натоварват съюзите. В крайна сметка мирът изисква да се обърне внимание на първопричините, като елиминирането на Хамас и сигурността на Израел, а не на предложения, които рискуват да поляризират заинтересованите страни.
Трябва обаче да се каже, че подходът на Ирландия в този дебат засилва възприятията за прекомерна критика на Израел, особено когато се разглежда през призмата на ЕКР.
Подстрекателският език на предложението, като например обвиненията в „геноцид“, и призивът за вдигане на блокадата, без да се обръща внимание на опасенията за сигурността на Израел, съответстват на историческата тенденция на Ирландия да заема силно пропалестинска позиция.
Тази позиция често пренебрегва сложността на конфликта, а именно ролята на Хамас като терористична организация, обявена от ЕС и други страни.
Неспособността на Ирландия да осъди еднакво действията на Хамас, като ракетни атаки или вземане на заложници, като се фокусира почти изцяло върху отговора на Израел, рискува да представи изкривен разказ.
Проектозаконът за окупираните територии, споменат от депутатите по време на дебата, е допълнителен пример за тази тенденция, тъй като има за цел да ограничи търговията с израелските селища, но в него липсват разпоредби за справяне с дейностите на палестинските бойци.
Критиците основателно твърдят, че подобна политика пренебрегва необходимостта на Израел да противодейства на заплахите в един нестабилен регион, особено предвид документираното използване на гражданска инфраструктура от Хамас за военни цели.
Наблюдателите, които се присъединяват към ЕКР, могат да отбележат, че реториката на Ирландия може да отчужди съюзници като САЩ, които подкрепят сигурността на Израел, и да отслаби консенсуса на ЕС по отношение на политиката в Близкия изток.
Като дава приоритет на символични жестове като подкрепата за флотилията пред прагматични решения, Ирландия рискува да бъде възприета като даваща приоритет на идеологическото съответствие пред балансираната дипломация, което може да подкопае влиянието ѝ в по-широките усилия за мир.