Европа очертава смела пътна карта за отбрана до 2030 г.

ЕС разкрива планове за „стена от дронове“ и засилено наблюдение на изток, за да се противопостави на нарастващите заплахи

Европейският съюз подготвя амбициозна военна трансформация, насочена към укрепване на отбраната му срещу все по-нестабилната среда за сигурност. В исторически документ, разпространен до 27-те държави членки, Европейската комисия очертава своята Пътна карта за отбрана до 2030 г., като призовава за спешни действия, за да се гарантира, че Европа е напълно подготвена да възпира и да реагира на съвременните заплахи до края на десетилетието.

В основата на пътната карта са два водещи проекта, за които се твърди, че изискват „особена спешност“: създаването на европейска стена от дронове и засилването на наблюдението по източния фланг на Съюза. Тези инициативи са пряк отговор на продължаващата война на Русия срещу Украйна и неотдавнашното нарастване на броя на нарушенията на въздушното пространство над територията на ЕС. Според документа тези провокации – от неразрешени полети до кибератаки – подчертават неотложната необходимост от бързи и координирани действия.

„ЕС трябва да разполага с достатъчно силна отбранителна позиция, за да може да възпира надеждно своите противници и да реагира на всяка агресия“, пише Комисията. „За да бъде готова до 2030 г., Европа трябва да действа сега.“

Предложената европейска стена от дронове ще разполага модерни безпилотни въздушни системи по границите на ЕС, за да наблюдава движението, да открива потенциални нахлувания и да засилва контрола върху критичната инфраструктура. Макар че подробностите все още се обсъждат, проектът предвижда мрежа от взаимосвързани безпилотни летателни апарати, оборудвани с най-съвременни сензори, способни както да наблюдават, така и да реагират бързо. Концепцията надхвърля традиционната гранична сигурност, като интегрира граждански и военни приложения за опазване на енергийни тръбопроводи, транспортни възли и други жизненоважни активи.

Инициативата за безпилотните самолети се допълва от цялостен план за засилване на наблюдението на източния фланг, където държавите членки, граничещи с Русия и Беларус, са изправени пред най-непосредствени рискове. Целта на тези усилия е да се подобри обменът на разузнавателна информация, да се разшири покритието на радарите и да се внедрят нови технологии за ранно предупреждение, за да се открие враждебна дейност, преди тя да ескалира. Целта е европейските ръководители да разполагат с инструменти за бърза реакция в случай на криза и да сигнализират на потенциалните агресори, че границите на ЕС са сигурни.

Но пътната карта не спира дотук. Два допълнителни водещи проекта – Европейският щит за противовъздушна отбрана и Щитът за космическа отбрана – също са изтъкнати като стълбове на дългосрочната сигурност на континента. Заедно тези инициативи ще повишат способността на Европа да защитава небето си и да защитава критичната сателитна инфраструктура, като се отчита, че бъдещите конфликти вероятно ще се разпространят извън традиционните бойни полета в кибернетичната и космическата област.

Комисията подчертава, че тези проекти не са само военни по своя обхват. Те ще изискват напредък в индустриалната политика, технологичните иновации и трансграничното сътрудничество. В пътната карта се призовава за стабилна отбранителна индустриална база, способна на бързо, широкомащабно производство и интегриране на най-съвременни технологии. Документът предупреждава, че Европа трябва да бъде в състояние да прави иновации „в горнилото на войната“, като гарантира, че нейните сили разполагат с оборудването и способностите, необходими за водене на съвременна война.

Участието във водещите проекти ще бъде отворено за всички държави членки, като има възможност те да бъдат определени като европейски отбранителни проекти от общ интерес в рамките на Европейската отбранителна индустриална програма (EDIP). Този общоевропейски подход има за цел да насърчи сътрудничеството отвъд националните граници, като гарантира, че ползите и отговорностите от инициативите се споделят в целия Съюз.

Спешността на плана е отражение на „острите и нарастващи опасности“, пред които е изправена Европа. В документа изрично се посочва „широкомащабната и непровокирана военна агресия на Русия срещу Украйна“, чиято бруталност продължава да нараства, както и увеличаването на безогледните провокации срещу държави от ЕС, включително кибератаки и умишлени нарушения на въздушното пространство. Тези заплахи, твърди Комитетът, изискват ускорен график за действие и готовност за инвестиране както в отбранителни способности, така и в политическо единство.

Пътната карта за отбрана до 2030 г. ще послужи за основа на дискусиите по време на предстоящото неформално заседание на Европейския съвет в Копенхаген, на което се очаква лидерите да обсъдят финансирането, управлението и техническите подробности на всеки проект. Макар че предизвикателствата остават – включително осигуряването на адекватно финансиране и балансирането на националния суверенитет с колективните действия – планът е сигнал за решителна промяна към по-настъпателна европейска отбранителна позиция.

Чрез интегриране на технологиите за безпилотни летателни апарати, космическата отбрана и засиленото наблюдение на границите ЕС се стреми да изгради надеждна възпираща сила, която може да се адаптира към бързо променящия се пейзаж на заплахите. За континента, който дълго време разчиташе на НАТО за сигурността си, пътната карта представлява не просто политическо предложение, а стратегическо пробуждане: Европа възнамерява да поеме по-голяма отговорност за собствената си защита.

Алесандро Фиорентино