Subscribe
След пет години на сътресения, несигурност и политическа нестабилност изглежда, че в България има светлина в края на тунела. Поне по отношение на това, което обикновено наричаме политическа стабилност. Нова политическа сила, водена от една от най-изтъкнатите фигури в политическата върхушка, ще състави новото правителство в София.
На 19 април 2026 г. новосформираната коалиция от три леви популистки партии, която само два дни преди изборния ден официално се превръща в Партия „Прогресивна България“, печели с огромна преднина предсрочните парламентарни избори в България, като получава 44% от гласовете на избирателите.
Този изборен триумф, който осигури 131 места (от общо 240) в Народното събрание, беше изненадващ предвид мащаба му, като резултатът надхвърли прогнозите на социолозите и очакванията на анализаторите. Далеч зад „Прогресивна България“ останаха коалицията ГЕРБ-СДС на бившия премиер Бойко Борисов, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), Движението за права и свободи (ДПС) и „Възраждане“, които трябваше да си поделят останалите 109 места в еднокамарния парламент в София.
И така, какво е обяснението за този грандиозен възход и огромна победа на една новосъздадена партия? Има само един отговор: Румен Радев и неговата печеливша стратегия. Безспорно е, че личният фактор изигра решаваща роля, като успехът на „Прогресивна България“ всъщност е успех на един-единствен човек – лидера на партията.
Точно три месеца след речта си от 19 януари, в която обяви, че ще се оттегли от президентския пост, който заемаше от 2017 г., Румен Радев, бивш офицер от Военновъздушните сили и една от водещите фигури на българската политическа сцена през последните години, смаза опонентите си на изборите и преобърна целия политически пейзаж в София в момент, в който не се виждаше краят на кризата. Може би поредното доказателство, че политическият живот непрекъснато приема най-сложни и непредсказуеми форми.
В началото на март Радев обяви, че възнамерява да се кандидатира начело на нова коалиция на предстоящите парламентарни избори – осмите за последните пет години. Планът му да остане начело на българската политика стана по-ясен още през януари, когато обявяването на оставката му от президентския пост – предимно церемониална роля в българската политическа система – съвпадна с друго послание относно усилията, които ще положи за „промяна на България, защита на демокрацията, утвърждаване на върховенството на закона и ускоряване на икономическия растеж“.
Стратегията на Радев беше безупречна – само за няколко седмици той се превърна от президент в оставка в лидер на най-силната парламентарна партия и бъдещ министър-председател. За рекордно кратко време той превърна своя електорален инструмент в истинска партия, която сама си осигури комфортно парламентарно мнозинство в момент, когато подобен резултат изглеждаше почти невъзможен.
Някои отдават победата на Радев на силното му антикорупционно послание (изключително чувствителен въпрос в България), а други – на блестящата му политическа игра. Това, което е сигурно, е, че той събуди българското общество от неговата „апатия“, като избирателната активност достигна почти 50% – с 11 процентни пункта повече, отколкото на предишните избори през октомври 2024 г. Стратегията му се оказа още по-ефективна, тъй като той успя да привлече избиратели от целия политически спектър – от ляво до дясно, на практика навсякъде, като убеди не само традиционния ляв електорат, като Социалистическата партия не успя да премине изборния праг – безпрецедентна ситуация, но и консервативните и умерено-консервативните избиратели, а именно ГЕРБ-СДС и Възраждане, които загубиха не по-малко от 48 места в новия парламент.
След девет години начело на държавата Румен Радев показа, че далеч не е казал последната си дума във висшата българска политика. Както той обеща още през януари, „вълната не може да бъде спряна“.
През последните двадесет и пет години никоя друга българска партия не е печелила парламентарни избори с такъв силен резултат. Последният път, когато политическа партия печели с над 40% от гласовете, е през юни 2021 г. Тогава Националното движение за стабилност и прогрес (НДСВ), основано само три месеца преди изборите, спечели близо 43% от гласовете. След тези избори Симеон Сакскобургготски става министър-председател на България, на който пост се задържа в продължение на четири години.
Двадесет и пет години след гръмката победа на Националното движение „Симеон Втори“, Прогресивна България постигна още една категорична победа. Ще има ли четири години с Радев начело на правителството? Всичко изглежда сочи в тази посока.