Къде е Иран?

През последните двайсет месеца светът изтръпна, когато военните сили на Съединените щати и Израел нанасяха на антизападните терористи удар след удар. През юли 2024 г. Исмаил Хания, политическият лидер на терористичната организация „Хамас“, беше убит в къща за гости в Техеран, след като присъства на церемонията по встъпване в длъжност на иранския президент Масуд Пезешкян. През септември 2024 г. няколко водещи терористи от „Хизбула“ са убити при експлозия на телефоните им. През юни 2025 г. военновъздушните и военноморските сили на САЩ хвърлят бомби върху три ирански ядрени обекта, с което спират опитите на мулахите да разработят ядрени оръжия. В същото време Израел и Иран водят дванадесетдневна война. В началото на януари 2026 г. американските сили влизат в Каракас, залавят наркотерористите Николас Мадуро и Силия Флорес и ги отвеждат в САЩ. В края на февруари 2026 г., в зашеметяваща демонстрация на ненадминатата си сила, разузнаване и технологии, американските и израелските сили нападнаха Техеран и ликвидираха „върховния лидер“ на Иран Али Хамеини, бившия президент Махмуд Ахмадинеджад и много разузнавателни и военни служители. Докато израелските и американските сили се опитваха да поразяват само военни цели, мулите отвърнаха с ракетни атаки срещу цивилното население на Израел, но и срещу цели в съседните арабски държави, превръщайки ги в свои отявлени врагове.

Ясна и настояща опасност

Оправдани ли са атаките на САЩ и Израел? Със сигурност са, ако целта е била да се отговори на ясна и настояща опасност за тези две страни. Иранските мули започват режима си през 1979 г., като взимат за заложници 66 американци в посолството на САЩ в Техеран, показват ги публично със завързани очи и ги освобождават едва след 444 дни. След това те не само скандираха „Смърт на Америка“ и „Смърт на Израел“. През 1983 г. подкрепяни от Иран терористи от „Хизбула“ убиват 241 американски военнослужещи в Бейрут. През 1996 г. те убиват 19 американски летци в Саудитска Арабия. Между 2003 г. и 2011 г. подкрепяните от Иран местни милиции убиват най-малко 603 военнослужещи в Ирак. През 2023 г. подкрепяните от Иран терористи от Хамас убиват 46 американци и вземат 12 заложници при нападение срещу Израел. През 2024 г. мюсюлманите планират да убият президента Доналд Тръмп. През цялото това време Израел е подложен на обстрел с ракети и безпилотни самолети от Иран и неговите пълномощници. Подкрепяните от Иран хути от Йемен многократно са атакували кораби в Червено море (с изключение на тези от Китай и Русия). Излишно е да споменаваме, че в началото на 2026 г. мулите брутално потушиха протестите срещу техния режим, убивайки поне 30 хил. иранци, докато харчеха приходите си от петрол за разработване на ядрени оръжия и субсидиране на терористични организации. Изненадващото е не това, че САЩ и Израел сега нападат Иран, а колко малко са направили доскоро, за да отговорят на провокациите от Техеран. Quousque tandem abutere, Catilina, patientia nostra? Докога, Катилине, ще злоупотребяваш с нашето търпение?

Смяна на режима?

Нападенията са по-проблематични от правна и морална гледна точка, ако целта е да се постигне смяна на режима в Иран. Американците нямат мандат да действат като световни полицаи, а когато са се опитвали да го правят, са се проваляли ужасно – във Виетнам, Афганистан, Либия и Ирак. Режимът на мулите е ужасен, но иранският народ трябва да го премахне. Но когато критиците повдигат въпроса за Ирак, трябва да се отбележат две основни разлики. Първо, оказа се, че иракският диктатор Саддам Хюсеин не е притежавал никакви оръжия за масово унищожение, но муласите със сигурност се опитват да разработят ядрени оръжия, включително междуконтинентални балистични ракети. Второ, САЩ и Израел не нахлуват в Иран, както САЩ направиха в Ирак. Целта им е ясна и ограничена: да унищожат ядрения потенциал на мулите и да ги накажат за смъртоносната им агресия през годините. Смяната на режима е по-скоро желан страничен ефект, отколкото цел на атаките. Какво ще се случи в Иран, зависи от местните хора с оръжия. Дали те ще продължат и ще могат да потискат населението, или ще последват примера на военните елити на Румъния през 1989 г. и Венецуела през 2026 г. и ще пожертват лидерите си, за да оцелеят? Само времето ще покаже.