Subscribe
Промяната в подхода на Европа към граничния контрол започва да дава осезаеми резултати. През първите четири месеца на 2026 г. незаконните пресичания на външните граници на Европейския съюз са намалели с 40 % в сравнение със същия период на предходната година, като са открити малко над 28 500 случая. Цифрите са от предварителни данни, публикувани от Frontex, Европейската агенция за гранична и брегова охрана, и съобщени в Италия също от Corriere della Sera. Това е ясна цифра, която трудно може да бъде отхвърлена като еднократна, и отразява тенденция, която е политическа, преди да бъде статистическа: когато Европа реши да не търпи пасивно миграционните потоци, а да ги управлява, резултатите са налице.
Спадът засяга някои от основните пътища към континента. По данни на Frontex Централното Средиземноморие остава един от най-използваните маршрути с около 8500 преминавания през първите четири месеца на годината, но въпреки това е регистриран спад от 46%. В Източното Средиземноморие също се наблюдава спад от 32 % с около 8400 открити случая. Либия остава една от основните страни на заминаване, а сред най-често откриваните националности са хора от Бангладеш, Сомалия и Судан.
Тези цифри говорят точно за това: незаконната миграция не е неизбежна, нито пък е историческа съдба, която трябва да се преодолява с примирение. Тя е политически, дипломатически и свързан със сигурността въпрос, който може да бъде решен само чрез цялостна стратегия. В продължение на години в Европа доминираше идеята, че граничният контрол е почти нещо, от което трябва да се срамуваме, отстъпка пред десницата, табу, което трябва да се скрие зад абстрактни формули. Днес обаче изглежда, че посоката се е променила. Въпросът вече не е дали да се защитават външните граници на Съюза, а как това да се прави по-ефективно.
В тази рамка подходът на Италия намира ясно потвърждение. От самото начало правителството на Мелони изгради миграционната си политика около няколко твърди принципа: борба с трафикантите на хора, сътрудничество със страните на произход и транзит, укрепване на външното измерение на Европейския съюз и излизане извън рамките на управлението на извънредни ситуации. Вече не става дума за пасивно справяне с пристигащите, а за опит за действие преди заминаването, на самите места, където престъпните мрежи организират трафик на хора и превръщат отчаянието в печалба.
Това е истинската политическа новост. Италия не просто помоли другите държави-членки за солидарност, както често се е случвало в миналото. Тя се опита да промени европейския дневен ред, като накара Брюксел да разглежда миграцията не само като въпрос на вътрешно преразпределение, но и като въпрос на сигурност, суверенитет и стабилност в Средиземноморието. Този подход сега придобива все по-голяма тежест в европейския дебат, особено по отношение на връщането, споразуменията с трети държави и възможността за изпробване на нови модели за разглеждане на молбите за международна закрила.
Разбира се, цифрите не позволяват триумфален подход. Средиземно море продължава да бъде трагичен маршрут и през първите месеци на 2026 г. продължават да се регистрират смъртни случаи в морето. Точно поради тази причина обаче намаляването на броя на нередовните заминавания не може да се разглежда като незначително развитие. По-малкият брой заминавания означава и по-малко хора, предадени на трафиканти, по-малко пътувания с опасни лодки, по-малко корабокрушения и по-малко трагедии. Истински хуманитарната политика не е тази, която се намесва едва когато лодката вече е в морето, а тази, която не позволява на трафикантите да я напълнят.
Именно тук става ясно разстоянието между двете противоположни визии. От едната страна са тези, които продължават да смятат всяка мярка за ограничаване за морално нарушение, като пренебрегват факта, че липсата на контрол подхранва криминалния пазар на заминавания. От другата страна са тези, които твърдят, че законността и хуманността не са противоположни понятия, а взаимно допълващи се. Защитата на границите не означава отказ от правото на убежище, нито пък затваряне на очите пред международните кризи. Тя означава да се прави разлика между тези, които имат право на закрила, и тези, които влизат незаконно, между редовната миграция и трафика на хора, между устойчивия прием и организирания хаос.
В този смисъл данните на Frontex подкрепят политически извод: Европа може да намали миграционния натиск само ако избере политика на отговорност. Необходими са солидни споразумения със северноафриканските страни, инвестиции в страните на произход, по-бързи процедури, ефективно връщане на тези, които нямат право да останат, и истински контрол на външните граници. Това е пътят, който Италия се опита да посочи през последните години, често на фона на идеологическа съпротива и предубедена критика.
Сега обаче цифрите говорят сами за себе си. Нелегалните преминавания намаляват, основните маршрути отбелязват значителен спад, а европейският дебат все повече се насочва към принципа, който Рим отдавна защитава: миграцията трябва да се управлява, а не да се търпи. Изглежда, че за първи път Европа е разбрала, че защитата на границите не е суверенистична мания, а основно условие за всяка сериозна миграционна политика.
Сега предизвикателството е да затвърдим този резултат. Спадът през първите месеци на годината може да показва тенденция, но сам по себе си не е достатъчен за решаване на структурно явление. Истинското изпитание ще бъде способността на Европейския съюз да превърне тези цифри в стабилна политика: по-малко пропаганда, повече контрол; по-малко реторика, повече сътрудничество; по-малко лицемерие, повече отговорност. Ако се поеме в тази посока, 2026 г. може да отбележи не само намаляване на броя на пристигащите, но и началото на нов европейски сезон по отношение на миграцията.