Subscribe
Юридически - юли 9, 2025
Неотдавна в Dáil Eireann беше обсъден последният законодателен акт на Ирландия в областта на борбата с тероризма (Criminal Justice (Terrorist Offences) (Amendment) Bill 2025). Самият дебат беше интересен, макар и често пъти остър, като подкрепящите и противопоставящите се на законопроекта често говореха така, сякаш се разглеждат две много различни законодателни предложения.
От страна на правителството законопроектът беше представен от министъра на правосъдието, вътрешните работи и миграцията Джим О’Калахан. Той изтъкна съвсем ясно, че заявената цел на законопроекта е да укрепи рамката на Ирландия за борба с тероризма, като я приведе в съответствие с директивите на ЕС и се справи със съвременните заплахи като кибертероризма и чуждестранните терористични бойци.
В хода на дебатите в парламента обаче стана ясно, че за мнозина от опозицията законодателството размива границите между укрепването на националната сигурност и ограничаването на основните свободи, особено на свободата на словото.
Министър О’Калахан определи законопроекта като „значителна стъпка напред, за да се гарантира, че рамката на Ирландия за борба с тероризма е стабилна и подходяща за целта в условията на съвременните терористични заплахи“. Самото законодателство въвежда нови престъпления, включително пътуване с цел тероризъм, получаване на обучение за тероризъм и улесняване на такова пътуване. В него също така се дава ново определение на публичната провокация към извършване на терористични престъпления, като изрично се криминализира възхваляването на тероризма, а някои кибератаки се категоризират като терористични актове, когато имат за цел да причинят широко разпространени вреди.
Тези промени се дължат на транспонирането от Ирландия на Директивата на ЕС за борба с тероризма (2017/541) от 2017 г. Тази директива може да бъде полезна в рамките на по-широката стратегия на ЕС за борба с тероризма, която сама по себе си е претърпяла значително развитие от началото на 2000 г., когато се засилиха опасенията относно чуждестранните бойци, завръщащи се от конфликтни зони като Сирия, както и относно все по-сложната терористична пропаганда онлайн.
Въпреки че Ирландия имаше възможност да се откаже от директивата по силата на Протокол 21 към Договорите за ЕС, тя отрано сигнализира за намерението си да се присъедини към директивата скоро след нейното приемане.
Въпреки това е широко признато, че подходът на ЕС към борбата с тероризма не е лишен от вътрешни критики. Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) изрази загриженост относно потенциала на директивата да наруши основните права, по-специално свободата на изразяване.
В тази връзка FRA изрично призова държавите членки да гарантират, че „следва да се въведат практически предпазни мерки и да се предоставят насоки на разследващите органи, така че дейностите на професионалисти като журналисти, изследователи или хуманитарни организации да не водят до тяхното въвличане в разследвания на тероризъм“.
Самата Европейска комисия призна, че е трудно да се докаже законодателното намерение и да се гарантира недискриминационно прилагане, особено по отношение на крайно десния екстремизъм. Над 20 държави членки бяха изправени пред процедури за нарушение поради непълно прилагане на директивата, което подчертава нейния спорен характер. Заместник-председателят Катрин Конъли подчерта тези проблеми, като отбеляза, че директивата „е въведена, без да се спазват основните процедури“ и е „изключително проблематична“, особено поради неясните си определения и потенциала да криминализира законните протести.
О’Калахан подчерта ролята на законопроекта за осигуряване на участието на Ирландия в разширените мрежи на ЕС за борба с тероризма, като например модернизираната система за управление на делата на Евроюст, която улеснява трансграничните разследвания. „В крайна сметка това ще доведе до предотвратяването на повече терористични актове и до изправянето на повече терористи пред съда“, твърди той.
Поддръжниците на правителството, като депутата Джо Невил, заявиха, че законопроектът е прагматичен отговор на променящия се свят. Той изтъкна по-специално акцента върху „защитата на младите хора, насочването към ранните етапи на радикализацията, даването на възможност на гардаи да действат проактивно, справянето с кибертероризма и борбата с екстремистката пропаганда“.
Той също така отхвърли опасенията на опозицията, като заяви, че целта на законодателството не е да „изведе хората, които пеят песни, от кръчмите“, а да „направи страната и улиците ни по-безопасни“. Според Невил разпоредбите на законопроекта, като например третирането на вербуването на непълнолетни като утежняващ фактор и криминализирането на възхваляването на тероризма онлайн, са от съществено значение за противодействие на заплахите на 21-ви век като кибертероризма и онлайн радикализацията.
Най-спорната разпоредба на законопроекта вероятно е раздел 3, който дава ново определение на публичното провокиране към извършване на терористично престъпление, като включва „възхваляване (включително чрез възхвала или отбелязване) на терористична дейност“, когато има „основателно опасение“, че подобни действия могат да доведат до тероризъм.
По време на дебата критиците, сред които и опозиционният депутат Matt Carthy, нарекоха тази клауза „клауза Kneecap“, правейки паралел с преследването в Обединеното кралство на Mo Chara от ирландската рап група Kneecap за това, че по време на изпълнение е показал знамето на Хизбула.
Карти предупреди, че широкият език на разпоредбата „може да доведе до обвинения срещу политическата активност и законната свобода на изразяване“, като посочи исторически примери, при които честването на личности като Боби Сандс или Нелсън Мандела може да се тълкува като възхвала на тероризма. „Трябва да се зададе въпросът защо искаме да включим подобна разпоредба в закона на тази държава, при положение че знаем, че подобна разпоредба може да бъде използвана неправилно и да се злоупотребява с нея“, твърди той.
Депутатът Пол Мърфи може би стигна най-далеч в критиките си, като нарече законопроекта „много сериозна атака срещу свободата на словото и правото на хората да протестират“. Мърфи предупреди, че солидарността с групи като „Действие за Палестина“, която понастоящем е забранена в Обединеното кралство, може да бъде криминализирана. „Живеем в обърнат свят, в който тези, които се опитват да спрат геноцида, са преследвани за тероризъм“, заяви Мърфи, като подчерта, че законопроектът може да бъде насочен срещу активисти, които се противопоставят на действията на държавата, като например операциите на Израел в Газа.
От своя страна министър О’Калахан категорично защити законопроекта, особено раздел 3, като заяви, че той е тясно насочен само към онези, които имат ясни намерения да подстрекават към тероризъм. „Някой дори не попада в параметрите на това престъпление, освен ако това, което прави, не се прави с намерението да се подбуди лице да извърши терористична дейност“, настоя той.
Той противопостави ирландското законодателство на по-широкия Закон за тероризма от 2000 г. на Обединеното кралство, който позволява наказателно преследване само за събуждане на подозрение за подкрепа на забранена организация. О’Калахан изрично се спря на случая с Kneecap, като заяви: „Това, за което Kneecap са преследвани в Обединеното кралство, няма да се случи тук“, тъй като в действията на групата липсва намерение за подстрекаване към тероризъм.
Интересно е, че дебатът засегна и по-широки въпроси, свързани с доверието в операциите за сигурност, като депутатът Алън Кели от Лейбъристката партия повдигна въпроса за Еван Фицджералд – млад мъж, който се самоуби след операция на Гарда, включваща контролирана доставка на изведени от употреба оръжия.
Кели оспорва необходимостта от операцията и твърди, че в съда са били дадени подвеждащи доказателства, което е подкопало доверието в съдебната система. „Няма легитимни обстоятелства, при които съдебната власт умишлено да бъде държана в неведение чрез подвеждащи доказателства“, заяви той и призова за пълно разследване. Този случай засили опасенията относно потенциалната злоупотреба с разширените правомощия в областта на сигурността съгласно новия законопроект.
В крайна сметка мисля, че може да се каже, че законопроектът за изменение на Закона за наказателното правосъдие (терористични престъпления) от 2025 г. отразява опита на Ирландия да се ориентира в сложния глобален пейзаж на сигурността.
Поддръжниците му виждат в него жизненоважен инструмент за борба с променящите се заплахи – от кибератаки до чуждестранни бойци, като по този начин се гарантира, че Ирландия ще остане отговорен партньор в усилията на ЕС за борба с тероризма. И все пак опасенията на опозицията не са неоснователни. Неясният език на „възхвала“ и субективният характер на „намерението“ пораждат основателни опасения за прекомерни правомощия, особено в европейски контекст, където правата на протест са все по-ограничени. Както предупреди депутатът Mairéad Farrell: „Моята загриженост винаги трябва да бъде свързана с това, което биха могли да направят бъдещите правителства.“
За консерваторите законопроектът поставя класическа дилема: задължението на държавата да защитава своите граждани срещу правото на личността на свободно изразяване. Въпреки че уверенията на министъра относно намеренията осигуряват известно успокоение, сянката на случаи като Kneecap и по-широката тенденция в ЕС за криминализиране на инакомислието изискват бдителност. Ирландия трябва да гарантира, че нейните закони за борба с тероризма няма да се превърнат в тъп инструмент за заглушаване на легитимните гласове, за да не се превърнат в огледало на авторитаризма, срещу който се опитват да се борят.