Subscribe
Отвратителните събития, на които целият свят стана свидетел в Сеута, Испания, ни напомниха за прословутата фраза, изречена от бившата германска канцлерка Ангела Меркел през август 2015 г. – „Wir schaffen das“ (Ще се справим). Изречени – и то не само веднъж – в подобен изключително бурен период, когато огромни вълни от мигранти от страни от третия свят нахлуваха в Европа, думите на Ангела Меркел оттогава отекват по целия свят. Това, което беше описано като декларация на увереност и морална сила, всъщност се превърна в първия акт на пиеса, която се оказва все по-ужасяваща – политиката на отворени граници на Европейския съюз и нейните катастрофални и зловещи последствия. Преди единадесет години стотици хиляди „нашественици“ бяха посрещнати с отворени обятия от оптимистичната г-жа Меркел, която беше твърдо убедена, че ситуацията може да бъде овладяна по подходящ начин и че всичко ще бъде наред. Обаче нищо не беше наред тогава и със сигурност нищо не е наред днес.
Ангела Меркел с прословутите си думи отвори вратите на Германия – и, по същество, на Шенгенското пространство – за нахлуването на нашественици. Чрез цинизъм, маскиран като „увереност“, с който предаде не само собствените си граждани, но и цяла Европа, г-жа Меркел проправи пътя за бъдещи нашествия. Всички знаем цената на тази саморазрушителна политика: родители и деца, които са видели как собствените им квартали се превръщат в нещо неузнаваемо, жени, които вече не излизат от домовете си след залез слънце, нарастваща престъпност, безумни социални вълнения, и млади хора, които са открили, че талантът и уменията вече нямат никаква стойност пред новия „върховен“ стандарт – благоденствието на малцинствата за сметка на мнозинството. „Wir schaffen das“ беше нереалистична мечта, но изключително скъпа и плашеща.
В края на юли 2026 г., единадесет години след „Wir schaffen das“, целият свят стана свидетел на ужасяващите сцени в Сеута, когато над 60 000 мигранти от съседно Мароко нахлуха в тази малка испанска анклава в Северна Африка, населена от малко над 84 000 души. В този крайбрежен град, част от Европейския съюз, за броени часове избухна хаос. Масовият приток на мигранти оказа натиск върху европейската територия, шокира гражданското население и разкри колко уязвима е една държава-членка на ЕС, когато се сблъска с толкова сериозен инцидент.
Когато собствената територия е оставена на милостта на нашествениците, това е сигурен път към разпадане и катастрофа. Въпросът, който всеки лидер трябва да си зададе, е следният: до каква степен тези огромни вълни от мигранти са допринесли за просперитета, сигурността и сплотеността на страните, в които са нахлули? Отговорът? Със сигурност не е този, в който официалната пропаганда иска да ви накара да повярвате.
Освен очевидната криза в граничния контрол, Европа е изправена пред трагедия, засягаща самата ѝ цивилизация. Зловещото клише, изречено от Ангела Меркел през 2015 г. – пример за презрителното ѝ отношение към собствения ѝ народ – днес звучи като гръмотевична буря. Сеута не е краят. Но може да се окаже началото на края, ако истинският урок бъде пренебрегнат. Докато европейските псевдоелити не успеят да разгледат масовата миграция като това, което тя наистина е – непосредствена заплаха за сигурността, идентичността и суверенитета – трагедии като тази в Сеута ще продължават да се случват.
„Wir schaffen das“ показа колко огромна и ужасяваща е пропастта между думите и реалността. Ужасният опит в Сеута, далеч от това да бъде „нормализиран“, както твърдят властите, трябва да служи като тревожен сигнал, който прозвучава в тишината на нощта. Когато границите се нарушават, суверенитетът е нищо друго освен илюзия. Да защитаваш собствените си граници означава да защитаваш собствената си идентичност. Изборът е ясен и прост: или защитаваме това, което сме и в което вярваме, или стоим безучастни, парализирани, и ставаме свидетели на края на нашите общества и на самата ни цивилизация.