Subscribe
Човек, който се самоопределя като консерватор, би могъл да обмисли как да черпи вдъхновение от консервативната политическа мисъл, дори и в сферата на чисто личния си живот.
Консерватизмът е идеология, която призовава към предпазливост по отношение на промените. Това, което сме, и това, което притежаваме, е било формирано и развивано в продължение на дълъг период от време. Изграждането на нещата отнема време, твърди консерваторът, но разрушаването им отнема съвсем малко време! Знаем какво имаме, но не знаем какво може да получим на негово място! Следователно консерватизмът – и неговите привърженици – застъпват чувство на почит или уважение към това, което вече съществува, дори в личния ни живот, особено когато съществуващото изглежда като резултат от дълъг и изпълнен със събития процес.
Често приемаме, че консервативното мислене се отнася предимно към обществото и историята – и, разбира се, така е. Но то може да се приложи и към нас като индивиди. Всеки човек е продукт както на еволюцията, така и на собствената си лична житейска история. Не можем просто така лесно да се пресъздадем.
През цялата история на човечеството то е трябвало да се справя с технологични изобретения, които коренно са променили нашето съществуване – процес, който изглежда се ускорява. Това, което се случва в момента – с екраните, интернет, изкуствения интелект, смартфоните, социалните медии и други – не е просто революция в начина, по който пътуваме или общуваме; за мнозина то коренно е променило начина, по който прекарваме дните си.
Накратко, превръщаме се в роби на компютрите и мобилните си телефони.
Средно прекарваме около 140 минути на ден в социалните мрежи. Според базата данни Statista световната средна стойност през февруари 2025 г. е била 141 минути на ден, т.е. два часа и 21 минути дневно. Средното време, което прекарваме в активно взаимодействие с мобилните си телефони, е 4 часа и 37 минути. САЩ заемат едно от първите места в това отношение с 5 часа и 20 минути на ден. И тази цифра включва хора, които използват телефоните си много рядко.
Добре известно е, че интернет и социалните медии коренно промениха облика на запознанствата и романтичните отношения. Мъжете и жените вече не се срещат в социални среди, чрез приятели или на работното място; те се срещат онлайн. Животът на младите хора също е оформен от нашите дигитални навици. Те прекарват много повече време у дома пред екраните си, като общуват социално чрез тях; консумират по-малко алкохол и правят по-малко секс.
Физическото и психическото здраве пораждат допълнителни опасения. Все повече хора предупреждават за въздействието, което постоянната свързаност оказва върху мозъка, тялото и нервната ни система. Ако сравним днешния ни живот с начина, по който са живели хората само преди век, става ясно, че съвременните хора се подлагат на ниво на свръхстимулация, за което не са еволюционно подготвени.
Всичко започна с електрическото осветление и шума от машините. След това се появиха радиото, грамофоните, телевизията, стереоуредбите, компютрите, видеоигрите, мобилните телефони, социалните мрежи, подкастите, неумолимият поток от информация, известия, мобилни сигнали, FaceTime и още много други неща.
Но сега започва да се проявява обратна реакция. Хората, които си спомнят какъв беше животът преди мобилните телефони и социалните медии, може да имат усещането, че нещо е изгубено. Преди имаше усещане за спокойствие, по-бавен ритъм и връзка с настоящия момент и заобикалящия свят – качества, които оттогава са изчезнали.
Факт е, че много хора никога не си позволяват истинска „цифрова детоксикация“. Вероятно са минали години, откакто за последен път са прекарали цял ден, без да погледнат мобилния си телефон или компютъра. Мнозина, които се опитват да го направят, потвърждават колко трудно е това. Навикът да посягаме към телефона си е толкова дълбоко вкоренен в съзнанието и нервната ни система, че ни е почти невъзможно да изкараме цял ден, без да го вземем, за да проверим известията и съобщенията.
Въпреки това изглежда, че съпротивата срещу цифровото робство нараства.
Всеки може лесно да намери уебсайтове, предлагащи съвети как да се освободи от разрушителната връзка с интернет. Днес мнозина твърдят, че ние, хората, просто можем да се изтощим от прекомерната консумация на цифрово съдържание. Не осъзнаваме, че сме изтощени, защото никога не си позволяваме да спрем за миг и да проверим как се чувстваме. Цифровите стимули се намесват точно в момента, в който собствената ни енергия започва да намалява.
Един уебсайт, насочен към жените в бизнес средите, разглежда рисковете за физическото и психическото здраве, които все по-често се свързват с прекаленото прекарване пред екрана и ползването на интернет.
Разбира се, да си свързан денонощно — или поне през всеки час, в който си буден — може да има както професионални, така и лични предимства. Но има и недостатъци. Телата ни и нервните ни системи остават постоянно „включени“. Информация може да пристигне във всеки момент. Работата и личният живот се сливат, като не ни оставят и истинско свободно време.
Мобилният телефон се превръща в нашия офис, календар, будилник, социален живот и личен живот. Шефове, колеги, партньори – или дори непознати – може да очакват от нас да отговорим веднага щом се свържат с нас. Или, поне, ние вярваме, че те очакват това от нас.
С течение на времето това създава състояние на постоянен стрес в телата ни, като ни лишава от всякаква възможност за истинско възстановяване. Страда и сънят. Много хора днес споделят, че се събуждат всяка нощ около 3:00 ч. сутринта и им е трудно да заспят отново. Вероятно това се дължи на факта, че мозъкът всъщност търси стимулирането, към което се е привикнал. Ако мозъкът е изложен на постоянен поток от информация от екраните през целия ден, не е толкова лесно напълно да изключим тази стимулация за 7–8-те часа, които прекарваме в сън през нощта.
Въпреки това, малките промени могат да имат значителен ефект — дори ако на много хора им е трудно да ги приложат. Може би не е необходимо да държим телефоните си до себе си, докато спим. Може би можем да избягваме да гледаме екрани през последните часове преди лягане. Можем да обясним на работното място, че се занимаваме с всички въпроси, свързани с работата, само през определеното работно време. И може би бихме могли да опитаме да оставим мобилните си телефони настрана за няколко последователни часа през уикенда.
В същото време може би можем да се опитаме да се занимаваме с други дейности, които допринасят за възстановяването и осигуряват различен вид стимулиране. За мнозина гледането на цял филм, без от време на време да проверяват мобилния си телефон, е предизвикателство. Четенето на художествена литература, без от време на време да поглеждат към телефона си, също е предизвикателство. Да излязат на разходка или да се занимават с развлекателни дейности, без редовно да посягат към телефона си – и това също е предизвикателство за мнозина.
Но си струва да опитаме. Мозъкът ни се нуждае от почивка. Имаме нужда от тишина. Трябва да използваме телата си. Трябва да можем да се потопим в тишината. Трябва да изпитаме удовлетворението от осъзнаването, че няма нищо, с което да се занимаваме или на което да отговаряме. Понякога просто се нуждаем от свобода от задълженията.
В хода на еволюцията оцеляха онези индивиди и групи, които успяха най-добре да се приспособят към новите условия. Може би същото важи и днес. Тези, които се научат да владеят интернет — без да станат негови роби — вероятно ще имат бъдеще в това ново общество.
Напълно да се откажем от новите технологии е трудно, или по-точно казано, е невъзможно. Следователно трябва да се научим да ги управляваме, както и начина, по който ги използваме. Днес това управление се състои до голяма степен в способността да изключваме технологиите.
Телата ни са консервативни. Мозъците ни са консервативни. Те се придържат към това, което им е познато. Те процъфтяват, когато се отнасят към тях по същия начин, по който са се отнасяли към тях в продължение на хилядолетия — през цялото съществуване на човечеството, много преди появата на цифровите технологии.
Като консервативни хора е в наш интерес да уважаваме телата си, мозъците си и нервните си системи. Ще се възползваме от новите технологии, но ще уважаваме и човешкото си естество.