Subscribe
Европейският съюз е изправен пред стратегическа реалност по отношение на сигурността на своите граждани. Неотдавнашно проучване, поръчано от партията ECR, разкрива какво мислят гражданите на държавите членки за нарастващите разходи за отбрана, държавния суверенитет и общия дълг на ЕС. Времената, в които живеем, в Европа, белязана от геополитическа несигурност, където конфликтът на източната ѝ граница, съчетан с хибриден натиск и все по-фрагментиран международен ред, изискват сериозен дебат относно необходимите разходи за отбрана. Изглежда, че този дебат окончателно излезе извън техническата сфера и навлезе в сърцето на демократичната политика на европейските лидери.
Проучването, проведено от PollingEurope през ноември по искане на ECRP Party, е една от най-ясните и актуални картини за това как гражданите на Европейския съюз възприемат нарастващите разходи на оръжейната индустрия, стратегическите приоритети и границите на европейската интеграция в областта на сигурността. Освен представените цифри, проучването разказва една последователна история: Гражданите на ЕС подкрепят и са съгласни с укрепването на отбраната, но не под каквато и да е форма. Европейците искат сигурност, но не за сметка на националния суверенитет. Те приемат сътрудничеството, но гледат с подозрение на фискалната интеграция и взаимното поемане на общия дълг на Съюза. В този общ контекст позицията на електората на ЕКРП (Партия на европейските консерватори и реформисти) не изглежда като идеологическо изключение, а като последователен и структуриран израз на широко споделяните интуиции в европейското общество.
Очевиден консенсус – 75% от европейците искат инвестиции в отбраната
Първият и най-важен резултат от проучването от миналия месец показва, че мнозинството от гражданите са съгласни с увеличаването на инвестициите в отбраната. Така във всички 27 държави-членки 75% от анкетираните смятат, че Европа трябва да инвестира в отбрана или чрез обща европейска система, или чрез укрепване на националните армии и сътрудничество с НАТО. Този доста значителен процент е забележителен не само заради размера си, но и заради географското си разпределение. Дори анкетираните, живеещи в западноевропейски страни, които традиционно са по-неохотно настроени към милитаризация, изразяват подкрепа за инвестиране в оръжейната индустрия и тази подкрепа изглежда се запазва. В противоположния край на спектъра, в Централна и Източна Европа, където заплахата от страна на Руската федерация се възприема като много пряка, обществената подкрепа за инвестиции във военната промишленост нараства до над 80 %, докато в Полша, европейската държава с най-дълга граница с Украйна, където от почти три години имаме сериозен конфликт, подкрепата за отбраната достига впечатляващите 89 %. Това сходство насочва към един ключов факт, а именно, че дебатът вече не е за това „дали“ Европейският съюз трябва да инвестира в отбрана, а за това „как“, „колко“ и „в каква политическа рамка“ ще направи тези инвестиции.
Можем да твърдим, че има две визии за европейската сигурност. В тази ситуация става дума за европейска интеграция срещу национален суверенитет. От тази гледна точка проучването показва почти напълно балансирано разделение между двата модела на сигурност, предпочитани от европейските граждани. Според проучването на европейско равнище 37 % от гражданите подкрепят инвестициите в обща отбранителна система на Европейския съюз, докато 38 % от анкетираните предпочитат да укрепват националните армии в тясно сътрудничество с НАТО. Тази поляризация не може да се смята за повърхностна, защото всъщност отразява две различни визии за бъдещето на европейския проект за инвестиции в отбраната. От гледна точка на първия подход сигурността може да се определи като нов двигател на интеграцията, естествена стъпка към „геополитически съюз“. Вторият подход изхожда от идеята, че сигурността е основен атрибут на националната държава и че държавите членки трябва да играят допълваща, а не заместваща роля. От значение е, че този втори подход – сигурността на националната държава – в голяма степен съответства на позицията на ЕКР, която най-ясно се съгласува със значителна част от общественото мнение. С 53 % избирателите и поддръжниците на ЕКР са най-последователната група, която подкрепя укрепването на националните армии и сътрудничеството на държавите членки с НАТО, като изрично отхвърля идеята за напълно интегрирана наднационална отбрана. Тази позиция не може да се разглежда като изолационизъм, а трябва да се признае за стратегически реализъм, като се има предвид, че НАТО се възприема като надеждна гаранция за сигурност, докато националните държави остават легитимните участници в използването на сила.
Истинските приоритети на европейците са прагматични, а не символични.
Може би най-значимият раздел от проучването на PollingEurope е този, посветен на конкретните приоритети в областта на отбраната. В този раздел абстрактните разсъждения за „стратегическа автономия“ са заменени от изключително прагматични варианти. Така например първият приоритет, посочен от гражданите, участвали в проучването (36% от тях), е засилване на наблюдението на въздушното пространство на Европейския съюз и предотвратяване на атаките с дронове от страна на Руската федерация. Този вариант отразява суровите уроци от войната в Украйна и осъзнаването на уязвимостта на гражданската и военната инфраструктура от технологии, които са сравнително евтини (няколко хиляди долара/стойността на един дрон), но изключително ефективни в причиняването на огромни материални щети. На второ място в йерархията на приоритетите е укрепването на разузнавателните способности и борбата с пропагандата и дезинформацията. С този приоритет са съгласни 33% от участниците в проучването. Фактът, че това предпочитание надхвърля традиционните инвестиции в оръжейната индустрия, показва съзряване на общественото мнение, а именно, че съвременната война е информационна преди кинетичната.
Що се отнася до системите за противоракетна отбрана от типа „Железен купол“, те се нареждат на трето място с 30 % подкрепа сред гражданите, следвани от укрепването на външните граници на Европейския съюз чрез военно присъствие и физически бариери, като 28 % от анкетираните подкрепят тази идея. Това често е изключително политизиран въпрос, който обаче сега придобива стратегическо измерение, тъй като тези резултати ясно показват, че гражданите на ЕС вече не разделят външната сигурност от граничния контрол. Интересно е обаче да се отбележи, че приоритети като задължителната военна служба на европейско равнище или разширяването на европейския ядрен арсенал остават на мнението на малцинството. Обикновените граждани искат ефективна защита, а не идеологически или символични проекти.
Електоратът на ЕКР: структурна конвергенция, а не обстоятелствена
Анализът, направен по европейски политически групи, потвърждава, че електоратът на ЕКР е сред най-последователните по въпросите на отбраната. Избирателите и поддръжниците на ЕКР подкрепят инвестициите в отбраната с висок дял от 83 %, но имат ясно изразени предпочитания към решения, основани на националния суверенитет, НАТО и междуправителственото сътрудничество. Що се отнася до приоритетите за разходите за отбрана, избирателите на ЕКР са над средното ниво в сравнение с други граждани с различни идеологически възгледи в подкрепата си за въздушната отбрана, защитата на границите и възпиращите способности. В същото време избирателите на ЕКР са последователно скептични към идеята за изцяло общи отбранителни политики, наложени на европейско равнище. Тази позиция на избирателите на ЕКР отразява не само консервативна идеология, но и внимателен прочит на общественото мнение. В много държави членки, особено в Централна и Източна Европа, привързаността към суверенитета е пряко свързана с неотдавнашния исторически опит, а националната сигурност се възприема като неразривно свързана с националния контрол.
Общият европейски дълг – червената линия на общественото мнение
От гледна точка на военните инвестиции можем да кажем, че има сравнително широк консенсус сред гражданите, участвали в проучването, но нещата се променят коренно, когато дискусията се насочи към начина на финансиране. Въпросът за създаването на общ европейски дълг, предназначен изключително за военни разходи, дълбоко разделя общественото мнение. В 27-те държави-членки само 42% от анкетираните подкрепят тази идея за общ дълг между държавите, докато 39% са против, а останалите не са решили. Различията в мненията стават още по-ясни, когато анализираме гласоподавателите по политически групи. Гласоподавателите на ЕКР са сред най-скептичните, като 45% от тях са против съвместното задлъжняване на ЕС, а само 40% го подкрепят. Това нежелание не може да се разглежда само като евроскептичен рефлекс, а изразява основателни опасения относно взаимното поемане на фискални рискове, загубата на бюджетен контрол и превръщането на отбраната в претекст за ускорена фискална интеграция. Вече не е новина, че опитът с общите фондове, използвани от ЕС по време на пандемията, продължава да подхранва подозренията, че веднъж създаден, съвместният дълг има склонност да става постоянен.
Интеграция срещу демократична легитимност. Една по-реалистична Европа, не непременно по-федерална
Едно от ключовите послания на изследването, може би най-важното, е, че европейската интеграция в областта на отбраната не се посреща с противопоставяне на сигурността, а с проблем на демократичната легитимност. Гражданите на страните от ЕС приемат сътрудничеството, но в същото време искат да запазят политическия контрол върху основните решения, свързани с военните разходи, приоритети и ангажименти.
В този контекст позицията на поддръжниците на ЕКР изглежда като мост между необходимостта да се адаптират към новите военни заплахи, надвиснали над Съюза, и зачитането на националната демократична рамка. И тук не става дума за отхвърляне на Европейския съюз, а за отхвърляне на централизиран модел, който не отразява напълно историческото, стратегическото и политическото многообразие на държавите членки. Точно затова проучването на PollingEurope от ноември 2025 г. предлага ясен урок на вземащите решения в Брюксел, който трябва да бъде научен от онези, които искат всички държави да бъдат задължени под единния чадър на Европейския съюз. Ако разгледаме тълкуването на проучването безпристрастно и логично, можем да кажем, че европейските граждани искат сигурност, но при свои собствени условия, а не наложена с политическо решение. Точно затова участниците в проучването призовават за конкретни решения като въздушна отбрана, разузнаване и защита на границите, като същевременно гледат с предпазливост на проектите за фискална или военна интеграция, които изглежда надхвърлят мандата на демократичния вот. В този контекст сближаването между общественото мнение и позициите на ЕКР по отношение на отбраната не може да се счита за аномалия, а всъщност е симптом на една Европа, която става все по-ясна, все по-внимателна към разходите и все по-наясно с границите на интеграцията. Ето защо трябва да потвърдим, че бъдещето на европейската отбрана не може да се решава единствено в стратегически документи, а по-скоро в способността на лидерите да спазват този крехък баланс между сътрудничество и суверенитет, защото Европа вече не разполага с лукса на стратегическата наивност и в същото време не изглежда склонна да се откаже от демократичния контрол в името на абстрактната сигурност. Проучването на PollingEurope, проведено през ноември, показва това с яснота, която рядко се среща в настоящия обществен дебат.