Реформиране на футбола

Испанската търговска компания „European Super League Company, S.L.“ (наричано по-долу „Суперлигата“) предявява иск срещу Международната футболна асоциация (ФИФА) и Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) пред търговския съд в Мадрид, Испания. Според първата асоциацията нарушава членове от антитръстовия договор на Европейския съюз.

Правната колизия е съвсем проста за разбиране: Но както ФИФА, така и УЕФА твърдят, че съгласно техните действащи устави и разпоредби е необходимо тяхното съгласие за създаването на такава нова лига.

Основателите на проекта Суперлига са професионалните клубове от първа дивизия в Испания, Италия и Обединеното кралство, но на по-късен етап може да бъдат приети и други. Първоначалните разходи за операцията изискват финансов заем от JP Morgan, чийто подпис и действие се задържат, докато ФИФА и УЕФА не дадат съгласието си или не бъдат задължени да го дадат от съдия, поради което в Мадрид тече съдебно производство.

Испанският съдия може и действително трябва да приложи пряко първичното право на Европейския съюз, но преди да вземе решение, предпочита да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на 11 май 2021 г.

На 21 декември 2023 г. Съдът на ЕС публикува решението си , в което основно се обявява злоупотреба с господстващо положение от страна на ФИФА и УЕФА. Това може да се счита за подценяване, тъй като двете асоциации всъщност упражняват монопол съответно в професионалния международен и европейския футбол.

Футболът, като спорт, е преди всичко социално начинание, което насърчава добродетелта, саможертвата, самоусъвършенстването и работата в екип за легитимно преследване на почтена цел. Тук може само да се признае съществуването на хиляди спортни асоциации, които, въпреки че са непрофесионални, заслужават максимална обществена подкрепа.

Но професионалният спорт има и много важен икономически елемент, включително медийните права, свързани с различни състезания. ФИФА и УЕФА притежават изключителни медийни права и в същото време организират и контролират професионалния футбол на европейско и международно ниво. Това създава ясен риск от мащабен конфликт на интереси.

Експерт по спортни права твърди, че ФИФА и УЕФА биха могли да запазят ексклузивността на правата, но в този случай те трябва да бъдат „освободени“ от диктуването на законовите правила. Това е подобно на това, което е правено в миналото за сектори като енергетиката или телекомуникациите.

Някои други учени твърдят, че Европейският съд има потенциала да се превърне в „конституционен страж в рамките на lex sportiva„. Не бива да стигаме толкова далеч: Освен антитръстовото право, компетентността на Европейския съюз в областта на спорта има само спомагателен характер, като на първо място е националната политика на държавите-членки.

Професор Вилануева от Гронинген напомня на читателите за изискването за прозрачни и обективни процедури, съпътстващи правилата на ръководните органи, като ФИФА и УЕФА. В сравнение с разделянето това изглежда слаба и потенциално неефективна стратегия, като се има предвид могъщата сила на двете футболни асоциации.

Професор Линдхолм от Умео критикува някои неясноти от страна на Съда на Европейския съюз и предупреждава за евентуални прекомерни регулации, които биха могли да доведат до далечни последици, далеч надхвърлящи проблемите, които първоначално са оправдали мерките за реформиране.

Манчестърската адвокатска кантора Mills & Reeve подчертава глобалния ефект, който прилагането на правото на ЕС може да окаже в областта на футбола чрез трансфера на играчи между клубовете. Това обаче не пречи на държавите-членки да запазят суверенитета си да организират спорта, както смятат за подходящо за собственото си население.

Професор Уедърхил от Оксфорд предлага възможността за законодателни мерки на ниво ЕС, въпреки че признава, че решението на Съда в Люксембург е оказало важно влияние върху отношението и бъдещото поведение на УЕФА.

Проф. Агафонова от Цюрих подкрепя среден подход между ексклузивността на ФИФА и УЕФА, от една страна, и новите проекти, които могат да заслужат внимание, от друга. Към това можем да добавим и значението на гарантирането на съществуването на професионалните клубове, които не биха могли да бъдат част от Суперлигата. Всъщност не бива да се забравя, че Съдът на ЕС не е издал решение, с което да потвърди одобрението на проекта за Суперлига, тъй като все още се очаква съдебното решение в Испания.

Професор Борха Гарсия от Loughborough се спира на механизмите за отчетност, като напомня, че спортните федерации трябва да изготвят справедливи антиконкурентни правила. Въпреки че признаваме тези съображения, действителната автономия на националните спортни федерации е силно ограничена от УЕФА – структура с транснационален характер и доста непрозрачна.

По-нататък учените от Edge Hill твърдят, че въпреки казаното по-горе за международното измерение на трансферите, футболът все още може да бъде натоварен с национален характер. От друга страна, професор О’Лиъри от същия университет подчертава възможностите за колективно договаряне в спорта.

Професор ван дер Бург от Твенте посочва възможността УЕФА да успее в средносрочен план да се справи със Суперлигата, например да промени Шампионската лига в полза на клубовете от най-висока класа. Подходът на националната политика трябва да компенсира постоянните правомощия на УЕФА да защитава всички останали клубове.

И накрая, проф. Зглински от Лондонското училище по икономика подкрепя европейския закон за спорта като форма на политическа воля за определяне на курса и създаване на ясен регулаторен контекст. Според консервативния дневен ред политическата воля за преследване на общото благо е легитимна, но принципът на субсидиарност изисква подход на възможно най-ниското териториално ниво, а не от Брюксел.

Източник на изображението: Goal.com