Subscribe
Докато Урсула фон дер Лайен приветства неотклонното движение на ЕС към климатична неутралност до 2050 г., консерваторите предупреждават, че зелените амбиции на Европа рискуват да пожертват икономическата стабилност, суверенитета и социалното сближаване в името на идеологията.
На церемонията по подписването на Конвента на кметовете на ЕС за 2025 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен потвърди ангажимента си до 2050 г. Европа да се превърне в първия в света континент с неутрален климат. В речта си, изпълнена с оптимизъм и самохвалство, тя представи един континент, обединен около „зеления преход“ – трансформация, в центъра на която са хората, общностите и устойчивият растеж. Но под уверената реторика се крие по-дълбока тревога, споделяна от милиони европейци: устойчив ли е климатичният идеализъм на Брюксел или той тласка Европа към икономически и социален дисбаланс?
За много консерватори в Европа декларацията на фон дер Лайен, че „Европа запазва курса си“, звучи не толкова като обещание, колкото като предупреждение. Европейската зелена сделка – обявена за върхово постижение на Съюза – се превърна в символ на технократските излишъци при изготвянето на политиките на ЕС: огромни амбиции, слаб реализъм и сляпост за нарастващите разходи, понасяни от обикновените граждани.
Цената на една зелена утопия
Настояването на Фон дер Лайен, че ЕС е „на прав път към постигането на целите ни за 2030 г.“, прикрива една тревожна реалност. Да, емисиите са намалели, но на каква цена? Цените на енергията се покачиха, конкурентоспособността на промишлеността се влоши, а домакинствата на целия континент се борят да поемат финансовия шок от задължителните екостандарти и въглеродните данъци.
Целта за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. може и да се хареса на природозащитниците, но рискува да доведе до изчерпване на производствената база в Европа. Заводите се затварят или се преместват в чужбина, където енергията е по-евтина, а регулациите – по-леки. Работниците, които Брюксел твърди, че защитава – тези в стоманодобивния, въгледобивния и автомобилния сектор – са изоставени в името на „прогреса“.
Консерваторите твърдят, че Европейската зелена сделка се е превърнала в морален кръстоносен поход, а не в прагматична политика. Вместо да балансира между екологичната отговорност и икономическия реализъм, ръководството на ЕС изглежда възнамерява да наложи универсален модел за 27 различни икономики. Това, което работи за богатите градски елити в Брюксел или Берлин, не е задължително да е подходящо за фермерите в Полша или за собствениците на малки предприятия в Италия.
Бюджет, управляван от идеологията
Фон дер Лайен с гордост обяви, че 35 % от следващата финансова рамка на ЕС ще бъдат посветени на проекти, свързани с климата и природата. На хартия това звучи визионерски. На практика то представлява огромно прехвърляне на пари на данъкоплатците в политически експеримент, чиято възвръщаемост в най-добрия случай е несигурна.
Въпреки че иновациите в областта на чистата енергия и зелените технологии са от жизненоважно значение, консерваторите предупреждават, че настоящият подход изкривява пазара и дава предимство на субсидираните отрасли пред свободната конкуренция. Манията по „зелените“ инвестиции рискува да създаде култура на зависимост, при която успехът се определя не от ефективността или заслугите, а от приспособяването към екологичната ортодоксалност на Брюксел.
Нещо повече, това „зелено бюджетиране“ идва в момент, когато Европа е изправена пред безпрецедентни предизвикателства: масова миграция, заплахи за сигурността и намаляващ икономически растеж. Наистина ли разходите за климата трябва да надделеят над разходите за отбрана и граничен контрол – самите основи на националния суверенитет?
Хората, останали назад
Фон дер Лайен настоява, че „зеленият преход“ е „съсредоточен върху хората и общностите“. И все пак от Париж до Прага, от холандските фермери до германските шофьори на камиони, народната съпротива се засилва. Така нареченият „механизъм за справедлив преход“ може да насочи милиарди към засегнатите региони, но никакви субсидии не могат да заменят достойнството на загубения труд или гордостта от самостоятелността.
В цяла Европа обикновените граждани плащат за това, че елитът демонстрира добродетели. Казват им да се откажат от достъпните автомобили заради електромобили, които не могат да си позволят, да заменят газовите котли със скъпи термопомпи и да приемат по-високи цени на храните в името на „устойчивостта“. Зеленият преход, някога символ на единство, се превърна в разделителна линия между управляващата класа и работещото мнозинство.
Възстановяване на баланса и здравия разум
Европейските консерватори не отричат значението на опазването на околната среда. Те разбират, че опазването на планетата е морален дълг. Но те също така настояват, че политиката в областта на климата трябва да служи на хората, а не обратното.
Истински устойчива Европа е тази, която запазва работните места, зачита националния суверенитет и защитава конкурентоспособността, като същевременно преследва реалистични екологични цели. Вместо грандиозни мандати отгоре надолу, ЕС трябва да даде възможност на държавите да изберат своя собствен път към по-чиста икономика, без да наказва тези, които разчитат на традиционните индустрии.
Докато фон дер Лайен се готви да представи нова „програма за климата в градовете“, консерваторите призовават Брюксел да не забравя, че градовете не са лаборатории за идеология. Те са домове на истински семейства, работници и предприятия, които не могат да процъфтяват при безкрайни регулации и данъци.
Призив за прагматично лидерство
Речта на Фон дер Лайен внушаваше доверие и приемственост, но само с доверие не се плащат сметките за енергия и не се защитава поминъкът. Консервативните движения в Европа призовават за корекция на курса – утвърждаване на икономическия реализъм, демократичната отчетност и зачитането на националните приоритети.
Ако Европа наистина иска да „води света“, тя трябва първо да се научи да води себе си мъдро. Мечтата за неутрален по отношение на климата континент е благородна, но не и ако е за сметка на европейския просперитет, стабилност и свобода. Предстоящото предизвикателство не е да се удвои идеологията, а да се възстанови балансът, суверенитетът и здравият разум в зеленото бъдеще на Европа.
Алесандро Фиорентино