Subscribe
В навечерието на първите официални срещи Европейският съюз поставя под въпрос ефективността и целесъобразността на сътрудничеството със Съвета на мира. Този орган се роди като инициатива, насърчена от Доналд Тръмп, с обявената цел да наблюдава прекратяването на огъня в ивицата Газа, а на по-късен етап да разшири дейността си до разрешаването на глобални конфликти. Обявен през септември 2025 г. като международен инструмент в подкрепа на различните етапи на преговорите за Газа и последващото възстановяване, проектът получи официално одобрение през ноември чрез резолюция на ООН, която призна ролята му на основно средство за дипломатическия процес, свързан с кризата. Той беше официално учреден през януари следващата година на срещата на върха на Световния икономически форум в Давос в присъствието на председателя на Белия дом, който значително разшири мандата му, утвърждавайки го като международен орган, ръководен от Съединените щати и насочен към насърчаване на мира в световен мащаб.
СЪСТАВ И МЕХАНИЗМИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
Съветът на мира има ясно изразена пирамидална структура. На върха е самият Тръмп, който според устава е председател на Съвета. Смяната му е възможна само в случай на доброволна оставка или неспособност, удостоверена с единодушно гласуване на Изпълнителния съвет, което на практика създава силно консолидирана лидерска позиция. Обикновените членове се назначават чрез директна покана от организатора и имат мандат не по-дълъг от три години, с изключение на тези, които са внесли повече от 1 млрд. долара, на които е гарантирано постоянно място. До момента само Съединените щати и Обединените арабски емирства са формализирали този ангажимент. Дейността на Съвета е организирана около централен изпълнителен комитет, съставен от политически и дипломатически фигури, тясно свързани с президента на САЩ. Сред тях са Джаред Кушнер, Марко Рубио, Стив Уиткоф и Тони Блеър, като последният изпълнява функциите на пратеник на Квартета за Близкия изток. Ролята на свързващо звено е възложена на българския дипломат Николай Младенов, бивш координатор на ООН за мирния процес, на когото е възложено да осъществява връзка между изпълнителния комитет и по-широк комитет, посветен на Газа, и палестинския национален комитет за управление на ивицата. Последният орган се ръководи от Али Шаат, бивш министър на Палестинската автономия със седалище в Рамала, и включва палестински служители. Наред с Изпълнителния комитет има общ подкомитет, натоварен с необходимите правомощия за изпълнение на мироопазващата мисия, както и трети орган, който отговаря за възлагането на ежедневното управление на група палестински експерти. Централен елемент на архитектурата на вземане на решения е правото на вето на Тръмп върху всички съответни решения, включително създаването, промяната или разпускането на подчинените органи. Този прерогатив подчертава силно персонализирания характер на Съвета, като повдига въпроси относно вътрешния баланс на силите и съвместимостта му с традиционните многостранни модели.
МЕЖДУНАРОДНО ЧЛЕНСТВО И МНОГОНАЦИОНАЛНА СИЛА
Повече от двадесет държави, сред които Албания, Аржентина, Армения, Азербайджан, Бахрейн, Беларус, България, Египет, Унгария, Индонезия, Израел, Йордания, Казахстан, Косово, Монголия, Мароко, Пакистан, Парагвай, Катар, Саудитска Арабия, Турция, Обединените арабски емирства, Узбекистан и Виетнам, заявиха намерението си да се присъединят към Управителния съвет. Китай и Русия потвърдиха получаването на покана, но не уточниха окончателната си позиция. Сред наблюдателите са Италия, Румъния, Гърция и Кипър. В оперативен план съветът предвижда разполагането на многонационални сили, натоварени със стабилизирането на най-критичните райони на ивицата Газа, в които ежедневно има сблъсъци. Мисията ще включва разоръжаването на Хамас – цел, която обаче остава спорна както от гледна точка на нейното изпълнение, така и на политическите последици и последиците за сигурността.
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ МЕЖДУ УЧАСТИЕТО И НЕСЪГЛАСИЕТО
В този контекст ролята на Европейския съюз се очертава като особено деликатна и сложна. Решението на Европейската комисия да изпрати Дубравка Шуица, комисар по въпросите на Средиземноморието, на първата официална среща на Съвета във Вашингтон предизвика силни реакции сред няколко държави-членки. По време на срещата на посланиците на ЕС на 18 февруари няколко столици изразиха възмущение от липсата на предварителна консултация и от политическото значение на участието на представител на високо равнище, като се има предвид, че Съюзът като такъв не е член на Съвета. Франция, Белгия, Испания, Ирландия, Словения и Португалия изразиха възражения както на институционално, така и на политическо равнище, докато Германия изрази по-предпазливи резерви. Критиците подчертаха, че присъствието на Шуица като политическа фигура придава значителна легитимност на орган, чието управление и съвместимост с Устава на Организацията на обединените нации са били обект на многократни съмнения от страна на самата Комисия. По този начин Европейският съюз се оказва в двусмислено положение. От една страна, Брюксел изрази загриженост относно обхвата на мандата, структурата на управление и съответствието на Съвета с многостранните принципи, залегнали в Устава на ООН, който е подписан от всички двадесет и седем държави-членки. От друга страна, ЕС, в качеството си на най-големия донор на хуманитарна помощ за палестинските територии, с общ принос от 1,65 млрд. евро от началото на войната между Израел и Хамас на 7 октомври 2023 г., не възнамерява да бъде маргинализиран в процеса на вземане на решения относно бъдещето на Газа.
ВЪТРЕШНИ РАЗНОГЛАСИЯ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ
Различията между държавите членки отразяват различните стратегически ориентации спрямо инициативата на САЩ. Унгария и България заявиха намерението си да се присъединят за постоянно към Съвета на директорите, докато други столици изразиха желание да участват като наблюдатели. Дебатът ще продължи на Съвета по външни работи в Брюксел с участието на Младенов, назначен от Тръмп за върховен представител за Газа и натоварен със задачата да координира работата на Борда с Палестинския комитет. В този контекст Европейският съюз и неговите държави членки са изправени пред решаващ стратегически избор: да запазят предпазлива критична дистанция, съответстваща на традиционния мултилатерализъм, или да потърсят активно участие, за да повлияят отвътре на развитието на организация, която има за цел да предефинира баланса в управлението на международния мир.