Централната банка на Ирландия и Газа

Фиксираността на Ирландия към конфликта в Газа и нейната безпощадно критична позиция спрямо Израел достигнаха до степен, близка до обсебване на политическата й сфера.

Неотдавнашният дебат в Dáil Éireann на 11 юни 2025 г. относно ролята на Централната банка на Ирландия в улесняването на продажбата на израелски облигации е пример за това изкривено внимание. Предложението, инициирано в този ден от депутата от Социалдемократическата партия Сиан О’Калахан, е още един пример за това как политическата класа на Ирландия все повече се разминава с основните си партньори от ЕС и Съединените щати чрез възприемането на позиция, която е не само едностранчива, но и рискува да подкопае международния й авторитет и икономическите й интереси.

Дебатът в Дайла беше посветен на предложение за спиране на улесняването от страна на Централната банка на Ирландия (ЦБИ) на израелските облигации, за които заместник-председателят О’Калахан и други твърдяха, че финансират военните действия на Израел в Газа.

Предложението обвиняваше Израел в геноцид, военни престъпления и етническо прочистване, като се основаваше на доклади на Международния съд (МС), Amnesty International и Human Rights Watch. В него се твърди, че Ирландия, като страна, подписала Конвенцията за геноцида, има правно и морално задължение да спре CBI да одобрява проспектите на израелските облигации, които се предлагат като подкрепа за военните усилия на Израел.

Дебатът беше изпълнен с емоции, като повечето депутати се позоваха на потресаващи картини на палестинските страдания, включително на докладите на здравното министерство на Хамас за предполагаеми 54 500 смъртни случая в Газа от октомври 2023 г. насам. В дебата се твърди още, че 65% от тези смъртни случаи са на жени и деца.

Правителството, ръководено от министъра на финансите Паскал Донохоу, отговори с изменение, в което се подчертава осъждането от страна на Ирландия на действията на Израел, хуманитарната ѝ помощ за палестинците (88 млн. евро от януари 2023 г. насам) и дипломатическите ѝ усилия, като например подкрепата за преразглеждане на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел.

Донохоу заяви, че ролята на КБИ е ограничена до оценка на проспектите съгласно правото на ЕС, а не до одобряване или продажба на облигации, и че едностранното действие би нарушило задълженията на ЕС и би създало риск от правни предизвикателства. Изменението беше прието, но дебатът разкри дълбоко разделение.

Докато опозиционните партии настояваха за незабавни действия, правителството даде приоритет на правните и дипломатическите канали.

Както беше отбелязано по-горе, позицията на Ирландия по отношение на Израел, както беше представена в този дебат, я поставя в противоречие с основните държави-членки на ЕС и САЩ. Въпреки че Ирландия се позиционира като гласовит защитник на правата на палестинците, нейната реторика и предложени действия, като например забрана на израелските облигации или въвеждане на ограничителни финансови мерки, рязко се разминават с по-балансираните подходи на държави като Германия, Франция и Обединеното кралство. Тези държави, макар и да критикуват някои израелски политики, поддържат стабилни дипломатически и икономически връзки с Израел, признавайки стратегическото му значение и правото му на самозащита.

Германия, например, последователно подкрепя сигурността на Израел, като същевременно се застъпва за хуманитарна помощ и решение, основано на съществуването на две държави. През 2024 г. Германия предостави 1,3 млрд. евро помощ за развитие на палестинците, но се въздържа от едностранни санкции или подстрекателска реторика, обвиняваща Израел в геноцид. Франция по подобен начин осъди разширяването на израелските селища, но поддържа силни търговски отношения, като през 2023 г. двустранната търговия достигна 3,2 млрд. евро. Обединеното кралство, дори и при новото си лейбъристко правителство, възприе премерен подход, като санкционира конкретни израелски лица, участващи в насилието над заселници (както бе отбелязано в дебата в Даил), но избягва широки икономически мерки, които биха могли да дестабилизират отношенията.

Съединените щати, най-близкият съюзник на Израел, предоставят военна помощ в размер на 3,8 млрд. долара годишно и постоянно налагат вето на резолюции на Съвета за сигурност на ООН, които се смятат за прекалено критични към Израел. Въпреки че САЩ изразяват загриженост относно цивилните жертви в Газа, те подчертават напълно разумното право на Израел да се противопостави на Хамас, която е обявена за терористична организация от САЩ, ЕС и други страни.

Нараства и усещането, че макар Ирландия да осъди действията на Хамас на 7 октомври 2023 г., тя успява да поддържа и позиция, която е непропорционално враждебна към Израел.

Особено показателен е фокусът на Ирландия върху израелските облигации. Нито една друга страна от ЕС не е предприела подобни действия за спиране на финансовите сделки с Израел на национално равнище. Ролята на CBI, наследена след Brexit, е техническа съгласно Регламента на ЕС за проспектите, който изисква одобрение на проспектите на облигациите за пълнота, а не за одобрение.

Други държави от ЕС, като Нидерландия и Люксембург, в които се намират значими финансови сектори, не са посочили израелските облигации като обект на контрол. Опитът на Ирландия да се противопостави на този процес рискува да я изолира в рамките на ЕС, където санкциите, основани на консенсус (напр. срещу Русия), се предпочитат пред едностранните действия.

Друга забележителна черта на неотдавнашния дебат в Дайла беше колко много се опираше на обвиненията в геноцид, като се цитираше заключението на Международния съд от януари 2024 г. за „правдоподобни права“ на защита от геноцид в Газа и консултативното становище от юли 2024 г., с което се обявява незаконната окупация на Израел.

Тези твърдения, които бяха подкрепени от депутати като Гари Ганън и Дженифър Уитмор, са подстрекателски и опростяват прекалено много един сложен конфликт. Те също така напълно пренебрегват правната реалност, според която решенията на МС са предварителни и нямат задължителен характер в случая с консултативното становище. Въпреки че често се цитира като такова, съдът всъщност не е стигнал до заключението, че се извършва геноцид.

По подобен начин, макар че Международният наказателен съд (МНС) е поискал заповеди за арест на израелски лидери, те са за конкретни предполагаеми военни престъпления, а не за геноцид. Това е разграничение, което е почти изгубено в парламентарната реторика на Ирландия.

Този едностранчив разказ не отчита и по-широкия контекст в Близкия изток. Иран, който е основен поддръжник на Хамас и Хизбула, подхранва регионалната нестабилност, но Даилът рядко се занимава с този въпрос.

Гражданската война в Сирия, в която са загинали над 500 000 души, или продължаващият конфликт в Йемен със 150 000 жертви, също получават твърде малко внимание в сравнение с Газа. Съществува основателно усещане, че политическата класа в Ирландия е много избирателна в своето възмущение.

Трябва също да се каже, че стремежът на Ирландия да забрани израелските облигации и да въведе ограничителни мерки, както е предложено в Дайла, крие значителни рискове.

В контрамотивите на правителството правилно се отбелязва, че подобни действия биха могли да нарушат правото на ЕС, по-специално членове 63 и 215 от Договора за функционирането на ЕС, които уреждат свободното движение на капитали и санкции. В правните съвети на главния прокурор, на които се позовава Донохоу, се подчертава, че едностранните мерки биха изложили Ирландия на правни предизвикателства и потенциално биха подкопали репутацията ѝ на стабилен финансов център. Ирландската икономика, която е силно зависима от чуждестранните инвестиции и членството в ЕС, не може да си позволи да пренебрегва разпоредбите заради символични жестове.

Макар че сърцето на Ирландия може да е на правилното място, като се има предвид нейната история на потисничество и глад, може да се каже, че тази съпричастност трябва да бъде смекчена с реализъм.

Фокусът на Дайла върху израелските облигации, макар и емоционално убедителен, отвлича вниманието от по-ефективни мерки. Ирландия би могла да засили застъпничеството си в рамките на ЕС за целенасочени санкции, като например тези срещу насилието на заселниците, които Обединеното кралство прилага. Тя би могла да настоява по-силно за хуманитарен достъп и прекратяване на огъня, както се подчертава в контравъпросника на Донохоу, а не за символични жестове, които е малко вероятно да издържат на правен контрол.

Израел не е без вина. Политиките му за разширяване на селищата и блокада изострят страданията на палестинците, а жертвите сред цивилното население в Газа са неоправдани. Но отказът на Ирландия да признае загрижеността за сигурността на Израел подкопава нейния морален авторитет.

Политическата мания на Ирландия по отношение на Газа, за която свидетелстват дебатите в Дайла на 11 юни 2025 г., отразява истинско желание за справяне с човешкото страдание, но е белязана от едностранчив разказ и непрактични предложения.

Като се фокусира върху израелските облигации и обвинява Израел в геноцид, без да разглежда по същия начин Хамас, Ирландия се отчуждава от големите държави от ЕС и САЩ. в това отношение контрамоцията на правителството, която набляга на дипломацията и правните ограничения, предлага по-прагматичен път, макар и да няма емоционалния отзвук на реториката на опозицията.

Ирландия трябва да насочи страстта си към ефективни, колективни действия в рамките на ЕС и ООН, а не към едностранни мерки, които рискуват икономическа и дипломатическа изолация. Само така тя ще може да почете хуманитарното си наследство, без да жертва световния си авторитет.