Subscribe
След падането на комунистическия режим през 1989 г. Румъния достигна най-високия размер на външния си дълг в своята история. За Румъния изминалата година е черешката на тортата на икономическата реалност, изключително болезнена реалност, която, съчетана с бюджетен дефицит от 9,3 % от БВП и заеми в размер на 200 млрд. евро (50 млрд. евро само през 2024 г.), превърна Румъния в най-задлъжнялата държава – членка на ЕС. Аспект, който не може да бъде пренебрегнат, е фактът, че само през тази година Румъния е вземала заеми в размер на 1 млрд. евро на всеки 10 дни (9 млрд. евро през първите три месеца). С този рекорден бюджетен дефицит Румъния е начело на нежеланата класация на Европейския съюз, следвана от Полша и Франция. Въпреки правителствените обещания, международните ангажименти и еднократните мерки, въведени със закъснение от управляващата коалиция, структурният дисбаланс на публичните финанси напоследък се задълбочи, създавайки климат на фискална несигурност, който поставя под въпрос икономическата стабилност на Румъния, която рискува да достигне рейтинг „junk“ през следващите години.
Високият дефицит е симптом за икономическа политика без компас
Според последните официални данни Румъния ще приключи 2024 г. с бюджетен дефицит от 9,3 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Както беше споменато по-горе, това е най-високият показател в целия Европейски съюз. Ето защо този бюджетен дисбаланс не е само обикновен икономически показател, защото отразява структурни дълбочини, административна неефективност и най-вече хроничната неспособност на настоящата политическа класа да осъществи реални икономически реформи в напрегнатата предизборна обстановка. Подобен висок дефицит показва, че румънската държава харчи много повече, отколкото може да събере. Това е резултат от популистката политика по време на предизборната кампания, при която обещанията за увеличаване на заплатите и пенсиите, както и за данъчни облекчения, не са подкрепени с реална и устойчива база за приходи. Проблемът се задълбочава още повече от факта, че бюджетният дефицит на Румъния е съчетан с ускорено нарастване на публичния дълг. От ниво от 35 % от БВП през 2019 г. само за пет години Румъния достигна външен дълг от почти 55 %. Ако тази траектория продължи, без значителни корекции, страната рискува да премине критичния праг от 100 % от БВП през следващото десетилетие – опасна спирала, която може да доведе до финансова криза и загуба на доверието на инвеститорите.
Икономическият модел на Румъния е изчерпан
Основният източник на фискалния дисбаланс е икономическата структура на Румъния. Моделът на растеж, основан на потреблението, подкрепян от вноса и структурните дефицити, показа своите граници и косвено достигна своя предел. Докато други държави в региона се възползваха от публичните инвестиции и европейските фондове, за да развият инфраструктурата и производствения си капацитет, Румъния не успя да трансформира импулсите на икономическия растеж в устойчиво развитие. Строгите публични разходи, като например заплатите в публичния сектор и пенсиите, особено специалните пенсии, погълнаха повече от 90% от текущите държавни приходи. Това оставя малко възможности за инвестиции или за реакция при кризи. Освен това отлагането на данъчните реформи поради страх от отрицателно въздействие върху управляващите на избори задълбочава бюджетната уязвимост. Повишаването на ДДС или въвеждането на единна данъчна ставка без изключения са решения, които системно се избягват от правителствата, дори ако тези мерки изглеждат неизбежни през следващия период.
Неуспехът на данъчната реформа и разходите за отлагане на непопулярни мерки
Румъния пое ангажимент пред Европейската комисия постепенно да намали дефицита си до под 3% от БВП през следващите седем години в замяна на бюджетна гъвкавост, която да позволи инвестиции. Но фискалната реформа, първоначално планирана за април 2025 г., вече е отложена (основната причина са президентските избори през май) за януари 2026 г., което е сигнал за липса на политическа воля и за отсъствие на последователна стратегия от страна на настоящата управляваща коалиция. Вместо цялостен пакет от мерки бяха направени незначителни промени: увеличаване на данъка върху дивидентите, корпоративните данъци и ограничаване на данъчните облекчения в някои сектори (ИТ, селско стопанство и строителство). Те донесоха скромни приходи, недостатъчни за покриване на дупките, причинени от увеличаването на публичните разходи.
Анализите на Erste Bank и Фискалния съвет предупреждават, че Румъния е застрашена от истинска „крива на жертвите“, подобна на тази от 2009-2010 г., но този път без защитата на споразумението с МВФ. Рейтинговите агенции вече реагираха: и трите големи институции – Fitch, Moody’s и S&P – понижиха перспективата на страната, което показва възможно понижаване на рейтинга до статут на „junk“.
Токсичен политически контекст
2024 г. е белязана от повишена политическа нестабилност. Президентските избори бяха отменени, което доведе до негативни международни реакции по отношение на върховенството на закона в Румъния, а вътрешните скандали в управляващата коалиция и фрагментираната опозиция доведоха до отлагане на икономическите мерки. В такава обстановка всеки опит за широкообхватна данъчна реформа става изключително труден. Правителството, което е по-загрижено за запазването на електоралната подкрепа, отколкото за макроикономическата стабилност, предпочита да отлага трудните решения, подхранвайки спиралата на несигурността. Тази политическа нестабилност намери пряко отражение на международните финансови пазари: доходността на държавните облигации се повиши и Румъния трябваше да взема заеми при все по-високи лихвени проценти. Икономическата прогноза за 2025 г. е мрачна. Нуждите от финансиране надхвърлят 50 млрд. евро – огромна сума, която оказва допълнителен натиск върху и без това нестабилния бюджет.
Румъния има най-големия дефицит по текущата сметка в ЕС
Дефицитът по текущата сметка е втората бомба със закъснител за румънската икономика. Освен бюджетния дефицит Румъния има и най-големия дефицит по текущата сметка сред 27-те страни от ЕС. Увеличаващата се разлика между вноса и износа показва дълбока уязвимост на реалната икономика: липса на конкурентоспособност и прекомерна зависимост от вътрешното потребление. Този двоен дефицит – фискален и външен – очертава тревожна картина, която трябва да мобилизира властите да действат бързо и последователно.
Сценарии за бъдещето: болезнено приспособяване или икономическо преоткриване
Румъния има основно две възможности за възстановяване на баланса на икономиката. Първият е тежко приспособяване, наложено отвън – чрез понижаване на рейтинга, затруднено финансиране или дори нова икономическа криза като тази през 2009 г. Този сценарий включва внезапно съкращаване на разходите, повишаване на данъците и рязко понижаване на жизнения стандарт. Вторият вариант е вътрешна реформа, при която правителството преструктурира бюджета, оптимизира събирането на данъци, намалява разхищенията и пренасочва публични средства към продуктивни инвестиции. Това икономическо преосмисляне трябва да има три стълба. Първият стълб ще бъде реформата на данъчната система с премахване на облекченията и ребалансиране на данъчната тежест. Вторият стълб ще бъде цифровизацията на публичната администрация с цел борба с укриването на данъци и повишаване на ефективността на събирането им. Третият стълб на икономическото преосмисляне ще бъде преориентиране на разходните политики с акцент върху инвестициите, образованието и инфраструктурата.
Румъния в условията на нестабилна международна икономика
На глобално равнище търговското напрежение във връзка с митата със САЩ, геополитическите промени и засилващият се протекционизъм оказват влияние върху износа и перспективите за растеж на развиващите се страни. За Румъния, която е зависима от търговията и външното финансиране, тези тенденции могат да засилят рисковете. Moody’s предупреждава, че без икономическа диверсификация и последователна стратегия за привличане на инвестиции Румъния рискува да стане все по-незначителна в икономическо отношение в региона. Предвидима криза и историческа възможност Рекордният дефицит през 2024 г. не е просто цифра, той е сигнал за предстояща криза, но и възможност за пренастройване. Румъния може да избегне катастрофата само ако смело и отговорно предприеме икономически реформи, които може да са болезнени, но необходими. Неотдавнашната история показа, че избягването на икономическата истина води до срив. За разлика от нея, ясното виждане на реалността може да възвърне доверието на инвеститорите и надеждата на гражданите.
Президентските избори през май 2025 г. ще бъдат изпитание не само в политически, но и в икономически план. Ще успее ли Румъния да се издигне над моментните интереси и да изгради устойчив път? Или отново ще отложим трудните решения, тласкайки страната към ръба? Отговорът на този въпрос ще реши бъдещето на цяло едно поколение.
Румъния 2009 г. срещу Гърция: две кризи, два урока
За да се разберат напълно настоящите рискове и пътят, по който върви Румъния, е важно да се погледне назад и да се анализира как други европейски държави са реагирали на подобни кризи. За тази цел разгледахме два очевидни примера: Румъния през 2009-2010 г. и Гърция през 2010-2018 г. Въпреки че и двете държави бяха сериозно засегнати от рецесията, взетите решения и третирането от страна на международните кредитори бяха коренно различни.
През 2009-2010 г. Румъния разчиташе на строги икономии, а не на преструктуриране. Световната финансова криза от 2008 г. засегна изключително бързо икономиката на Румъния, която вече беше изправена пред нарастващ бюджетен дефицит и крехък икономически модел, основан на спекулативно потребление и инвестиции. За да съживи икономиката, през 2009 г. румънското правителство подписа споразумение за заем на стойност около 20 млрд. евро с МВФ, Световната банка и Европейската комисия. В замяна на тези средства правителството беше задължено да приложи строга програма за строги икономии. В рамките на тази програма за строги икономии заплатите в публичния сектор бяха намалени с 25 %, пенсиите бяха замразени, ДДС беше увеличен от 19 % на 24 %, а хиляди работни места в държавната администрация бяха премахнати. Решенията, взети през 2009 г., бяха повратна точка и болезнени, но в краткосрочен план имаха желания ефект: дефицитът беше намален, а финансовите пазари възвърнаха доверието си. Но социалната цена беше огромна. Жизненият стандарт рязко се понижи, много граждани емигрираха в западноевропейските страни в търсене на по-добър живот, а доверието в държавата дълбоко се срина. Румъния не се възползва от преструктурирането на дълга, както други държави от ЕС. Дълговете бяха изплатени изцяло, заедно с лихвите. Строгите икономии бяха решението, избрано от тогавашното правителство, решение със смесени резултати, но без алтернатива, предложена на други през същия период.
Гърция: частичен фалит и отписване на дълг
За разлика от Румъния, която се справи с икономическата криза от 2009-2010 г., Гърция, която по това време беше в много по-тежко икономическо положение, в крайна сметка се възползва от мащабното преструктуриране на дълга. Така от 2010 г. насам гръцката държава получи три спасителни пакета на обща стойност над 300 млрд. евро от тройката МВФ-ЕЦБ-ЕО. Успоредно с това през 2012 г. беше извършено най-голямото подстригване в съвременната икономическа история: над 100 млрд. евро от публичния дълг на Гърция към частни кредитори бяха заличени от счетоводните книги. Това преструктуриране, съчетано със структурни реформи и болезнен период на приспособяване, позволи на Гърция да избегне пълен колапс. Парадоксално е, че въпреки че и тук политиката на строги икономии беше жестока – с намаляване на заплатите, повишаване на данъците и масова приватизация – институционалната подкрепа, която Гърция получи, беше далеч по-добра от тази, която беше предложена на Румъния. МВФ беше склонен да приеме загуби в Гърция, но запази твърдостта си в Румъния. Защо? Отговорът се крие най-вече в геополитическите и системните залози. Гърция е в еврозоната и пълният ѝ фалит би разклатил цялата единна валута. Румъния, която не е член на еврозоната, беше третирана като лаборатория за строги икономии, а не като пациент на системата.
Какво можем да научим от тези два случая?
Сравнението показва два модела за управление на кризи. Румъния избра фискалната дисциплина на всяка цена, поемайки пълните разходи за приспособяване. Гърция получи огромни отстъпки, въпреки че вътрешните политики бяха разглеждани като популистки и нестабилни. Тази разлика трябва да повдигне сериозни въпроси сред днешните лица, вземащи решения. Изглежда, че Румъния отново е на ръба на бюджетната пропаст, но геополитическият контекст е различен и ЕС вече няма да предоставя лесно финансова снизходителност. Важният урок е, че без истински вътрешни реформи никакво облекчение на дълга няма да спаси румънската икономика.