fbpx

Енергийният спор в ЕС: 25 държави членки подкрепят постепенното спиране на руския газ, а Унгария и Словакия отказват

Енергия - юни 22, 2025

Брюксел подготвя правен план за прекратяване на вноса на руски газ до 2027 г., но вътрешните разногласия подчертават опасенията за суверенитет и енергийна зависимост

Брюксел – На решителната, но разделена среща на министрите на енергетиката на ЕС в Люксембург 25 от 27-те държави-членки на ЕС заявиха готовността си да прекратят зависимостта си от руския газ, с което направиха важна стъпка към дългосрочните цели на Европейската комисия за енергийна независимост. Унгария и Словакия обаче остават твърдо против, което разкрива политическите и икономическите различия в основата на енергийния преход в ЕС. Моментът е от решаващо значение: утре комисарят по енергетиката на ЕС Дан Йоргенсен ще представи официално законодателно предложение, предназначено да прекъсне връзките с доставките на руски газ. То е част от по-широк пакет, чиято цел е да откаже блока от руската енергия веднъж завинаги – обещание, дадено след руската инвазия в Украйна, но все още далеч от изпълнение.

Единодушие в Люксембург е трудно постижимо

Предложението на Полша, която понастоящем е ротационен председател на Съвета на ЕС, имаше за цел да постигне консенсус по политическа пътна карта в подкрепа на постепенното прекратяване на вноса на руски газ. Опитите за постигане на единодушие обаче се провалиха поради очакваното вето от страна на Будапеща и Братислава. „Тези две делегации не бяха готови да подкрепят текст, който беше много амбициозен и ясно очертаваше график за укрепване на енергийната сигурност на ЕС“, заяви полският заместник-министър на климата Кшищоф Болеста. Противопоставянето се зараждаше от 6 май, когато Комисията определи 2027 г. като целева дата за прекратяване на вноса на руски газ.

Какво се съдържа в предложението

Планът на комисар Йоргенсен включва забрана на вноса по всички нови и съществуващи краткосрочни (спот) договори с руски доставчици до края на 2025 г. Дългосрочните договори ще бъдат прекратени до 2027 г. Това на практика налага незабавното прекратяване на около една трета от сегашния внос на руски газ само през тази година. Предложението включва и спорна клауза: никакви финансови компенсации за дружествата, засегнати от спирането на доставките на руски газ. Йоргенсен настоява, че тези прекратявания попадат в обхвата на „форсмажорни обстоятелства“, подобно на правната рамка, прилагана по време на санкциите на ЕС срещу Русия. Макар че непосредственият фокус е върху природния газ, планът съдържа и жест към бъдещи ограничения върху вноса на руски уран за европейските ядрени реактори – макар че тази част остава условна поради опасения за сигурността на доставките.

Суверенитет срещу солидарност

Унгария и Словакия твърдят, че Брюксел превишава правомощията си. Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто осъди инициативата, като заяви: „Енергийната политика е от национална компетентност и този план застрашава нашия суверенитет и енергийна сигурност.“ Той добави, че предвид геополитическото напрежение в Близкия изток предложението изобщо не е трябвало да бъде внасяно. Унгарското вето е в унисон с дългогодишната съпротива на министър-председателя Виктор Орбан срещу санкциите на ЕС срещу Русия – стъпки, които изискват единодушно одобрение съгласно правилата за външна политика на блока. Въпреки това служителите на ЕС смятат, че може да намерят правен завой. Като се позове на член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който предоставя на Брюксел изключителна компетентност в областта на търговската политика, Комисията може потенциално да заобиколи единодушието и вместо това да получи глас с квалифицирано мнозинство. Въпреки това енергийната политика остава споделена компетентност между институциите на ЕС и държавите-членки, което усложнява правните и политическите разчети.

Пътят напред: Дания поема управлението

Докато председателството на Полша приключва на 30 юни, Дания ще поеме ръководството на Съвета на ЕС от 1 юли и ще наследи това политически чувствително досие. Датският министър на енергетиката Ларс Агаард обеща да даде приоритет на законодателството, като го нарече „не просто енергиен пакет, а пакет за свободата на Европа“. Аагаард призна, че „някои държави членки имат основателни опасения относно въздействието на този пакет“, но потвърди ангажимента на Дания да постигне политическо споразумение и да започне преговори с Европейския парламент, преди да предаде досието на следващото председателство, ръководено от Кипър.

Политическа игра с високи залози

Полското председателство подчерта, че подкрепата на 25 държави членки за предложението е „ясен знак за преобладаващ консенсус“, но правото и политиката на ЕС често зависят от единодушието или от внимателно постигнатите компромиси. Предвид предстоящите зимни месеци и все още нестабилните цени на енергията, Брюксел се надпреварва с времето, за да финализира отдалечаването си от енергийната хватка на Москва. Ако успее, ЕС ще изпрати мощно геополитическо послание: че европейската енергийна сигурност – а оттам и външнополитическата независимост – може да бъде постигната чрез единство и устойчивост. Но ако преговорите се провалят, блокът рискува отново да се превърне в заложник на вътрешни разделения и външни зависимости.

 

Алесандро Фиорентино