Краят на ирландските кръчми?

Ирландските пъбове, някога крайъгълен камък на социалния живот в страната, са подложени на бързо разрастваща се атака срещу жизнеспособността на самото им съществуване, като затварянето им се увеличава с тревожни темпове. Това не само подкопава ролята им на места, където се изразяват, поддържат и съхраняват ключови социални и културни традиции, но и оказва опустошително въздействие върху икономическата жизненост на сектора, както се вижда от неотдавнашен доклад на Групата на производителите на напитки в Ирландия (DIGI).

Докладът разкрива, че от 2005 г. насам са затворени 2119 кръчми или приблизително всяка четвърта, като средно годишно се затварят 112 кръчми.

Тази тенденция, която е особено остра в селските райони, застрашава не само културното наследство на Ирландия, но и нейната икономика, основана на туризма.

Докладът на DIGI, изготвен от икономиста Антъни Фоли, представя сурова картина. Между 2005 г. и 2024 г. лицензите за извършване на обществено хранене в Ирландия ще намалеят от 8 617 на 6 498, което представлява спад от 24,6 %. Селските графства са най-силно засегнати, като в Лимерик броят на кръчмите е намалял с 37,2%, следван от Офали (34,1%), Корк (32,7%) и Роскомън (32,3%).

В Дъблин, напротив, се наблюдава скромен спад от 1,7%, което подчертава разделението между градските и селските райони. От 2019 г. насам темпът на затваряне се е ускорил, достигайки средно 128 кръчми годишно, като през следващото десетилетие без намеса се очаква да бъдат затворени още 600 до 1000 кръчми.

Кризата обаче назрява от известно време, както показва подаденото на 23 март 2021 г. заявление на Асоциацията на лицензираните лозари в Ирландия (LVA) до Съвместната комисия на Ойреахта за медии, туризъм, изкуство, култура, спорт и галтата.

Тогава LVA посочи, че докато лицензираната търговия в Дъблин, представляваща 30 % от ирландския пазар на дребно и осигуряваща работа на 12 000 души преди появата на болестта, е била изправена пред безпрецедентни предизвикателства по време на пандемията.

Традиционните „мокри“ кръчми, късни барове и нощни клубове бяха затворени за 372 дни до март 2021 г., като от 15 март 2020 г. не се разрешаваше търговия. Пъбовете, в които се предлага храна, се справят малко по-добре, като между март 2020 г. и март 2021 г. работят само 105 дни (28% от времето), издържайки на три затваряния и ограничителни ограничения за търговия на открито. LVA правилно прогнозира, че без значителна правителствена подкрепа до юни 2021 г. много предприятия ще бъдат изправени пред затваряне, продължаващо минимум 15 месеца.

Кризата със затварянето на кръчми в Ирландия обаче не е изолирано явление. Тя отразява по-широки европейски тенденции, макар и с уникална интензивност. В целия ЕС традиционните кръчми и барове са изправени пред натиска на променящите се потребителски навици, нарастващите разходи и регулаторната тежест.

В Обединеното кралство Британската асоциация на производителите на бира и пъбове съобщава за 29 000 затворени кръчми в периода 2000-2020 г., средно по 1450 на година, което е пропорционално повече от показателя за Ирландия, като се има предвид по-голямото население на Обединеното кралство. В Германия броят на традиционните бирарии е намалял с около 10 % от 2000 г. насам, което се дължи на факта, че по-младите поколения предпочитат нощния живот в градовете или консумацията вкъщи.

Въпреки това процентът на затваряне на заведения в Ирландия от 24,6 % за 19 години е особено висок в сравнение с държави като Испания, където секторът на баровете и ресторантите се е свил с около 15 % за подобен период, или Франция, където затварянето не е било толкова силно – около 12 %.

Ключов фактор, който отличава Ирландия и който се повтаря непрекъснато от индустрията за леки храни и напитки, е нейният акциз, който остава вторият най-висок в ЕС след Финландия.

Акцизът върху спиртните напитки в Ирландия е третият най-висок, върху виното – най-високият, а върху бирата – вторият най-висок в Европа. Тази данъчна тежест, съчетана с 23% ДДС, оказва огромен натиск върху кръчмите, особено върху малките семейни заведения в селските райони.

За разлика от тях, страни като Германия и Испания поддържат по-ниски акцизни ставки (например акцизът върху бирата в Германия е около една пета от този в Ирландия), което позволява по-голяма оперативна гъвкавост на предприятията в областта на хотелиерството. LVA и DIGI твърдят, че наказателният данъчен режим в Ирландия засилва затварянето на заведения – мнение, което се споделя от лидери в бранша като Donall O’Keeffe, който призовава за намаляване на акциза с 10%, за да се засили жизнеспособността.

Отвъд икономическата перспектива обаче е важно да се припомни, че ирландският пъб е нещо повече от място за пиене – той е културна институция. Открай време кръчмите служат като центрове на общността, като насърчават социалните връзки, намаляват изолацията и съхраняват традиции като разказване на истории, музика и местни събирания. В селските райони, където населението е по-малко, а местата за социални контакти са оскъдни, загубата на кръчма може да разруши сплотеността на общността.

Икономистът Антъни Фоли отбелязва, че 6 680-те останали кръчми в Ирландия са „културното и социалното сърце на своите общности“, като поддържат взаимоотношенията и намаляват изолацията. Тяхното затваряне рискува да разкъса социалната тъкан, особено в графства като Лимерик и Роскомън, където са изчезнали над 30 % от кръчмите.

Туризмът, който е жизненоважен икономически фактор, също страда. Кръчмите са крайъгълен камък на глобалния имидж на Ирландия, привличайки посетители, които търсят автентичното преживяване на бира в уютна историческа обстановка. Графства като Кери (413 кръчми), Корк (856) и Донегал (334) разчитат в голяма степен на кръчмите, за да поддържат туристическата инфраструктура. Загубата на 1 937 кръчми от 2005 г. насам намалява наличността на тези културни забележителности, което може да отблъсне посетителите. Фоли изчислява, че това намаление се равнява на „1 937 по-малко места, където посетителите могат да намерят и да се възползват от услуги като храна и развлечения“.

Въпреки това икономическите щети, които се очертават, са сериозни. Кръчмите са малки предприятия, често семейни, в които работят хиляди хора и които допринасят за местната икономика чрез покупки, заплати и данъци.

В национален мащаб хотелиерството подпомага заетостта на младите хора и икономическата активност както в градските, така и в селските райони. В изложението на LVA пред Oireachtas се подчертава този аспект от ролята на сектора за намаляване на младежката безработица, което е приоритет за възстановяването след пандемията.

Въпреки това високите оперативни разходи, утежнени от правителствените политики, продължават да застрашават този принос. LVA отбелязва, че 48 % от дъблинските кръчми, в които се предлага храна, съобщават за спад на бизнеса поради увеличаването на ДДС, а 70 % от тях са по-малко склонни да наемат нов персонал в резултат на това. Докладът на DIGI посочва „високите разходи за правене на бизнес“ като основен фактор за затваряне на заведения, като се позовава на вторите най-високи акцизни ставки в ЕС и 23% ДДС в Ирландия. Тези разходи, в съчетание с предизвикателствата след Ковида, като намаления туризъм и променящите се потребителски навици (напр. увеличаване на пиенето на алкохол вкъщи), създават перфектна буря за селските кръчми, които работят с ограничени маржове.

Призивът на LVA за засилена финансова подкрепа отразява тежкото състояние на сектора. В това число LVA се застъпва за удължаване на 9-процентната ставка на ДДС за хотелиерството и ресторантьорството до след 2025 г., за да се подпомогне възстановяването. Без такива мерки LVA смята, че прогнозираната загуба на още 600 до 1000 кръчми през следващото десетилетие може да доведе до по-нататъшно намаляване на икономическата жизненост, особено в селските региони.

няма съмнение, че мащабът на кризата изисква балансиран отговор. LVA и DIGI твърдят, че държавната намеса е от решаващо значение, особено чрез данъчни облекчения. Предложеното 10-процентно намаление на акциза би могло да облекчи натиска върху кръчмите, като изравни данъчния режим на Ирландия с този на държавите от ЕС като Германия и Испания.

Очакваното, но в никакъв случай не гарантирано намаляване на ставката на ДДС за заведенията за хранене до 9 % в бюджета за 2026 г. е стъпка напред, но са необходими по-широки мерки за справяне с тежкото положение на мокрите заведения, които са изправени пред продължително затваряне и по-строги разпоредби. Настояването на LVA за премахване на „изкуственото разграничение“ между кръчмите, предлагащи храни, и мокрите кръчми след ваксинацията подчертава необходимостта от справедливо третиране на целия сектор.

Освен данъчното облагане, LVA подчертава проблеми като банковото дело, споровете за лизинг, задържането на персонала и обучението за придобиване на умения, които изискват координирани политически мерки. Намаляването на потреблението на алкохол до средните нива за ЕС предполага, че високите акцизи вече не са оправдани, още повече че те нанасят непропорционални вреди на селските кръчми. Както предупреждава Donall O’Keeffe, „веднъж затворени, такива кръчми рядко отварят отново“, което означава трайна загуба за културния и икономическия пейзаж на Ирландия.

Затварянето на над 2100 кръчми от 2005 г. насам е огромна загуба за Ирландия. Тези заведения не са просто бизнес, а хранилища на традиции, общност и икономическа активност. Ускореното затваряне на заведения след Ковида, особено в селските райони, отразява съвкупността от високи данъци, регулаторни тежести и променящи се социални навици.

В сравнение с други държави от ЕС наказателните акцизни ставки и ДДС в Ирландия задълбочават кризата, като поставят сектора на хотелиерството в неизгодно конкурентно положение. Ако не се предприемат бързи действия чрез данъчни облекчения, финансова подкрепа и справедливи политики за повторно отваряне на заведенията, прогнозираната загуба на още 1 000 заведения може да нанесе непоправими щети на културното наследство и туристическата икономика на Ирландия.

Правителството трябва да действа решително, за да запази тази жизненоважна институция, преди още общности да загубят последната си кръчма.